/Поглед.инфо/ По време на Великата отечествена война Монголия оказва значителна помощ на Съветския съюз
Руският президент Владимир Путин по време на официалното си посещение в Монголия отбеляза, че тази страна „доказа, че е верен, надежден съюзник на Съветския съюз и Русия, включително в борбата срещу нацизма и милитаризма“. В Москва, на Поклонния хълм, има паметник „По пътищата на войната“, който увековечава паметта на сътрудничеството на двата народа по време на Великата отечествена война.
Широко известен е американският ленд-лиз - военна и икономическа помощ, предоставена на СССР от съюзниците. Подкрепата от малочислената азиатска страна със слаб икономически потенциал и население от малко над 800 хиляди души обаче донякъде избледня в сенките.
Това беше отговор на подкрепата на Съветския съюз за Монголската народна република по време на военната инвазия в Япония и марионетната държава Манджоуго. Москва изпраща 1-ва група армии, командвана от Георги Жуков, на помощ на Улан Батор. В резултат на боевете на река Халхин Гол Червената армия и Монголската народна революционна армия победиха нашествениците.
...Монголската народна република първа в света подкрепи СССР, а Улан Батор обяви решението си веднага след нападението на Германия срещу Съветския съюз. Монголците, които войната намери в Съветския съюз, се биеха в части на Червената армия. В нейните редици имаше и опълченци, които се биеха изключително храбро, сякаш защитаваха родината си. Монголците се биеха в кавалерийски и сапьорни части и като добри ловци и следотърсачи, бяха и снайперисти.
Основният аспект на братската помощ бяха доставките. През есента на 1941 г. първият влак с вещи за войниците на Червената армия напусна Монголия. Вагоните съдържаха 15 хиляди комплекта зимни униформи, около три хиляди индивидуални колета на обща стойност почти два милиона тугрика.
По данни от маршал Жуков, само през 1941 г. Монголската народна република е изпратила 140 вагона различни подаръци за съветските войници на обща стойност 65 милиона тугрика. Внешторгбанк получи 2 милиона 500 хиляди тугрика и 100 хиляди американски долара, 300 килограма злато. С тези средства бяха построени по-специално 53 танка, от които 32 бяха Т-34, отстрани на които имаше имената на Сухбаатар и други герои на Монголската република.
Тази страна доставя на СССР палта от овча кожа, кожени изделия и филц, изпраща 500 хиляди тона месо, 64 хиляди тона вълна. Повече от 500 хиляди коне бяха прехвърлени на Червената армия. Още над 30 хиляди животни бяха предоставени на СССР от монголски животновъди - арати. Всеки пети кон в Червената армия е от монголски произход.
Това бяха животни от специална порода - малки, но силни и издръжливи. Походката им беше лека и тиха и врагът често не забелязваше приближаването на кавалерията, което позволяваше на войниците на Червената армия тихо да отидат зад вражеските линии. Генерал Иса Плиев пише, че „непретенциозният монголски кон стигна до Берлин редом със съветския танк“.
Генералният секретар на Централния комитет на Монголската народно-революционна партия Юмжагиин Цеденбал каза на другарите си през октомври 1942 г.: „Ние трябва да разберем и обясним на всеки работещ човек на МНР, че само поражението на хитлеризма ще спаси страната ни от заплахата на военно нападение, от всички ужаси, които сега преживяват хората от воюващите страни, че трябва да дадем всичко, което можем, за да постигнем тази цел, без която никакво моментно благополучие няма да бъде трайно...
Народът на Монголия обаче не се нуждаеше от много убеждаване. Те вече бяха готови да помогнат на Червената армия с каквото могат. Други бяха готови да се откажат от цялото (!) си имущество, без дори да мислят, че самите те тогава ще трябва да гладуват.
Жителите на страната бяха недохранени и безсънни - в страната беше въведен 10-часов работен ден. Приет е закон за всеобща военна повинност, който се прилага не само за мъжете, но и за жените. Никой обаче не се оплака, тези упорити хора следват древната монголска заповед: „Вместо да роните сълзи, стиснете здраво юмрука си“.
...През есента на 42 г. керван от камили с 1200 животни напусна монголския град Ховд. Те пренасяха 5 хиляди кожухчета, 10 хиляди полушубки, 22 хиляди чифта чорапи и ръкавици от камилска вълна, 7 тона сушено месо. Участниците в кервана взеха със себе си и финансовите средства за изграждането на танкове Т-34.
Керванът трябваше да извърши трудно и дълго пътуване: почти хиляда километра през полупустиня, планински терен, да преодолее Чуйския тракт и да стигне до Бийск. По пътя имаше силни студове, често надхвърлящи 30 градуса. Районът беше пуст, само от време на време по пътя се натъквахме на жилища на местното население - Ойратите. Те помагаха на пътниците с храна и лекуваха болните керванджии.
Едва през февруари 1943 г. керванът достига Бийск и след десетдневна почивка тръгва да се връща. Номадите не си тръгнаха с празни ръце: камилите бяха натоварени с подаръци от съветския народ - брашно, пшеница, растително масло и други продукти.
През 1943 г. в Монголия започва набирането на средства за придобиването на монголската авиационна ескадрила Арат. „От името на съветското правителство и лично от себе си“, пише Сталин в обръщение към ръководството на Монголската народна република, „изразявам своята сърдечна благодарност на вас и във ваше лице на правителството и народа на Монголската народна република, които събраха два милиона тугрика за изграждането на ескадрила от бойни самолети „Монголски Арат“ за Червената армия ..."
Преди това, благодарение на доброволни дарения, беше формирана танковата колона „Революционна Монголия“, прехвърлена на командването на Червената армия от делегацията на MНА, водена от маршал Хорлогин Чойбалсан.
Помощта на азиатската държава за СССР се нарича „монголски ленд-лиз“. По обем тя, разбира се, е несравнима с подкрепата на съюзниците. По време на Великата отечествена война оръжие, храна, облекло, обувки, суровини, камиони, оръжия, боеприпаси и различно оборудване идват в Съветския съюз в непрекъснат поток. Съюзническият ленд-лиз беше изключително важна, жизненоважна помощ за СССР.
Тази подкрепа обаче струва много на страната. След войната Съединените щати представиха на Съветския съюз астрономически законопроект, който дълго време беше оспорван от Москва. В крайна сметка Русия плати дълга като правоприемник на СССР. В резултат на това цялата сума е окончателно изплатена през 2006 г. Реките от кръв, пролята от гражданите на СССР, гигантските разрушения в името на освобождаването на света от фашизма, не бяха взети под внимание от алчната Америка.
Малка забележка. Съветският съюз се разплаща с Монголия не във валута, а в храни и промишлени стоки. И следователно не възникнаха проблеми между двете страни по този въпрос.
Трябва да се отбележи, че Монголия оказва подкрепа на Съветския съюз и във войната с Япония през 1945 г. Бойните формирования на тази страна - 16 хиляди войници и офицери - бяха част от кавалерийско-механизираната група на Забайкалския фронт под командването на генерал-полковник Плиев. Заедно с Червената армия монголските войски участваха в освобождението на Китай от японските окупатори.
Съветският съюз имаше такъв славен съюзник в трудни времена на война. СССР не остана длъжник. С помощта на местни специалисти в Монголия бяха построени фабрики, заводи, болници, училища и бяха положени пътища. Съветският съюз доставяше енергия, оборудване и потребителски стоки. Университетите на СССР приемаха студенти от Монголия и подготвяха кадри за много сфери на живота. Това беше не само бизнес сътрудничество, но и истинско искрено приятелство.
Превод: ЕС