/Поглед.инфо/ В опит да запази позициите си в Близкия изток Вашингтон подкрепя експанзионистичната политика на Анкара
На 11 март патриархът на Халдейската католическа църква в Ирак, Луис Рафаел Сако, произнесе специално обръщение. Датата не е избрана случайно - именно на този ден започва Рамадан, свещен пост за мюсюлманите, но призивът е насочен към последователите на всички религии.
Кардинал Сако подчерта значението на мира като критично начинание, изискващо смелост и колективни действия, като същевременно изрази дълбока загриженост относно продължаващия конфликт в Палестина. Духовникът призова хората по света да се обединят в борбата срещу конфликтите и в насърчаването на култура на братство и любов.
В частта от посланието, адресирана към Ирак, кардинал Сако призова властите да преразгледат своя политически курс като заложат на гражданството и се откажат от сектантските квоти, за да осигурят бъдеще за всички иракчани, като същевременно запазят многообразието на общините и общностите.
Всъщност това е призив да се възстанови практиката на Саддам Хюсеин, по време на чието управление основният принцип беше лоялността – тогава не правеха разлика между араби и кюрди, мюсюлмани - сунити и шиити или християни: всички бяха иракчани. Американците умело разиграха картата на „непреодолимите противоречия“ помежду им, което едва не доведе до пълномащабна гражданска война и все още влияе негативно на ситуацията в страната.
Кардинал Сако познава ситуацията от първа ръка: през юли 2023 г. той беше лишен от статута си на глава на Халдейската католическа църква с указ на президента на Ирак и беше принуден набързо да напусне Багдад и замине за Ербил, тъй като срещу него бяха образувани няколко наказателни дела, което всъщност го заплашваха със затвор.
Решението на правителството, което беше счетено за правно необосновано, предизвика широко осъждане от страна на християните в Ирак и в чужбина, подхранвайки страховете за целенасочена кампания срещу все по- намаляващата християнска общност.
Но не само християните са преследвани. Комисията по правата на човека на иракския парламент на 13 март обсъди проблема с изтезанията на затворници в изправителните заведения в страната. Ръководителят на комитета Аршад Салихи отрече неотдавнашните изявления на министъра на вътрешните работи генерал-лейтенант Абдел Амир ал-Шамари, който обяви премахването на изтезанията в иракските затвори.
Салихи разказа, че тактиката на изтезания продължават и затворниците са принудени да признаят под принуда, като степента на бруталност на разпитващите често принуждава задържаните да прибягнат до самонараняване, за да избегнат по-нататъшен разпит.
Броят на затворниците расте, като повече от 60 000 души в момента са затворени в поправителни заведения, каза Салихи. Той подчерта, че въпреки изявленията на Министерството на правосъдието, вътрешните работи и отбраната, изтезанията остават широко разпространени в различни агенции за сигурност, включително затворите на милицията ал-Хашд ал-Шааби, Националната агенция за разузнаване и сигурност и агенцията за борба с тероризма, в който има около 1000 затворници.
Пенитенциарната система на страната изисква цялостни реформи и незабавни действия за защита на правата и достойнството на лишените от свобода, заключи парламентаристът. На този фон следва да се отбележи допълнителното затягане на законодателството: на 14 март Федералният върховен съд на Ирак издаде решение, забраняващо на уебсайтове и социални мрежи да разпространяват антирелигиозно съдържание.
В същото време се казва, че Съветът за медии и комуникации има правомощията да блокира платформи, които публикуват материали, които се считат за несъвместими с ценностите на иракското общество, включително обиди към религиозни писания, пророци и символи.
Вашингтон не се отказва от опитите си да запази контрола в Близкия изток и в частност в Ирак, като прибягва до нестандартни решения. Ако след свалянето на Саддам, една от основните задачи на Белия дом беше да противопостави арабите шиити и сунити, гарантирайки защитата на кюрдската автономия, сега се наблюдава друга тенденция.
Въпросът е да се въвлече Турция и докато на думи й се помага да реши проблема с кюрдската опозиция, да се използват в схемата иракските араби - шиити. Идеята е хитра, тъй като в същото време задачата е да се намали влиянието на Иран, един от основните врагове на САЩ в региона.
Напоследък Анкара рязко засили риториката си, Р. Ердоган директно заявява, че „това лято въпросът за сигурността на границата с Ирак ще бъде решен“. Води се активна подготовка за широкомащабна военна трансгранична операция в Северен Ирак със задачата да се прочисти региона от бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК) и да ги лиши от тилови бази, тренировъчни лагери и доставки.
Турската армия от дълги години периодично провежда военни действия там, но без особен успех, а търпението на Анкара се изчерпва. Т. Р. Ердоган успя да намери решение, което потенциално наистина да промени ситуацията - той успя да привлече подкрепата на Багдад.
На 14 март в иракската столица се проведе среща за сигурността, която явно надхвърли обичайните мащаби. На нея присъстваха ръководителите на Министерството на външните работи (Хакан Фидан), Министерството на отбраната (Яшар Гюлер) и Ибрахим Калън, ръководител на турската национална разузнавателна агенция (MIT).
Страните обсъдиха „въпросите на сигурността и военното сътрудничество, обща визия за проблема с борбата с тероризма и конкретни стъпки в тези области“. В окончателното комюнике се отбелязва, че „Турция и Ирак съвместно подчертаха, че ПКК е обща заплаха за двете страни. С факта на присъствието си на територията на Ирак тази организация нарушава нейната конституция.
Турция приветства решението на Съвета за национална сигурност на Ирак, с което ПКК се обявява за забранена организация в страната. Страните проведоха консултации относно мерките, които да бъдат предприети срещу организации и техните разклонения, които са насочени към Турция и използват територията на Ирак.
По думите на документа „беше решено да се създадат постоянни съвместни комитети, които ще работят изключително в областта на борбата с тероризма“, Турция и Ирак ще бъдат ангажирани с „разработването на стратегическа рамка за развитие на отношенията“, а властите на двете страни „ще работят съвместно, редовно и с фокус върху резултатите“.
За това, че се планират осезаеми резултати, говори и фактът, че през втората половина на април турският президент се очаква в Багдад на „официална историческа визита“. Очевидно там ще бъдат окончателно одобрени по-нататъшните съгласувани стъпки на страните, които обещават да бъдат неочаквани.
Вече се появи информация, че Багдад възнамерява да включи в операцията формирането на „народно опълчение“. Лидерът на „опълчението“ Фалях Фаяд също участва в споменатите преговори, а такава фигура като бившия ръководител на Върховния ислямски съвет на Ирак Амар ал Хаким проведе среща с американския посланик Алина Романовски и нарече преговорите „полезни“.
Ако „опълчението“ наистина бъде въведено, тогава членовете на ПКК няма да имат и малък шанс да оцелеят. Но изглежда, че такава задача не се поставя - може би става дума не за тяхното унищожаване, а за изтласкването им в съседна Сирия и използването им в бъдеще срещу правителствените войски на САР. И тук отново излиза наяве ролята на САЩ.
Освен това американската армия присъства в Ирак, а темата за възможна нова турска военна операция в Северен Ирак също беше повдигната на последните преговори. Един от турските дипломати каза, че Анкара „няма да иска от никого разрешение за провеждане на операции срещу ПКК и не води диалог със Съединените щати в този дух“.
Но дипломатите разполагат с широк набор от инструменти, които им позволяват да разбират дори полунамеци. Например, шефът на турското външно министерство, докато беше в Багдад, намери време да се срещне с ръководителя на Фронта на иракските туркмени Хасан Туран.
Сунитите бяха сред първите сред политическите движения и партии, които реагираха на новите тенденции: на 14 март група парламентаристи представиха нова коалиция, наречена ал-Садара, и изразиха намерението си да „участват в преговори с основните политически сили за посрещане на исканията на иракското население“.
Сунитите в Ирак имат богат опит от „демократизацията“ след 2003 г., но създаването на нова (вече четвърта) сунитска коалиция в парламента не означава консолидация, а напротив, фрагментация, тъй като редица политици просто напуснаха едната коалиция и се преместиха в друга, сами създавайки я. Както се казва, историята учи, че не ни учи на нищо.
Превод: ЕС