/Поглед.инфо/ На 15 април ранна американска сутрин президентът на САЩ Джо Байдън въведе нови санкции срещу Руската федерация, за каквито преди това се съобщаваше от американските медии. Въведени са ограничения не само срещу 16 организации, 16 лица и 10 дипломати, но и срещу руския държавен дълг. В съответствие с подписания указ, на американските банки след 14 юни ще бъде забранено да купуват облигации, емитирани от Централната банка на Русия, Министерството на финансите и ФНБ.

В публикация на уебсайта на Белия дом се казва, че подобни мерки са отговор на "злонамерени действия на Русия в международната политика", като каквито Вашингтон класира "опитите за намеса в свободните и честни демократични избори на САЩ и техните съюзници и партньори“, „злонамерената кибердейност срещу САЩ и техните съюзници“, „екстериториални дейности, насочени срещу журналисти и дисиденти“, „подкопаване на националната сигурност на САЩ“ и други.

Освен това този път американската администрация не се ограничи само до санкциите. В последващо писмо от Байдън, публикувано на уебсайта на Белия дом, той обявява извънредно положение в страната заради "необичайната и необикновена" заплаха за националната сигурност, породена от Русия.

Тази формулировка не е случайна - приета е в съответствие със Закона за международните извънредни икономически правомощия от 1977 г., който дава право на президента да регулира външнотърговските отношения на страната след обявяването на национално извънредно положение. Първият, който използва това право, е президентът Джими Картър в отговор на отнемането на американски заложници в Иран през 1979 г., по-късно е използван за замразяване или замразяване на активите на правителствата на недружелюбни за Америка държави или лица.

По отношение на Русия извънредно положение по закона всъщност вече беше обявено през 2014 г. след началото на украинската криза. Изпълнителна заповед № 13660 все още е в сила и се отнася до блокирането на активи на лица (граждани на Русия и Украйна), участващи в кризата. Също така, извънредното положение беше обявено през 2015, 2017 и 2019 поради риск от намеса в американските избори и враждебна киберактивност. Тези постановления се разпростираха върху целия свят и се отнасяха до замразяване на активи на отговорните за подобни действия, както и до блокиране на технологии и услуги, които представляват заплаха за Съединените щати.

Така от една страна, стартирането за извънредното положение не означава, че извънредно положение е въведено в цяла Америка и всеки трябва да се подготви да слезе в бункера при първи сигнал. По-скоро това е правна формулировка за прилагане на икономически ограничения, която по-правилно се превежда като извънредна ситуация. Но, от друга страна, по-специално по отношение на Русия, подобна формулировка беше приложена за последно едва през 2014 г. и фактът, че законът вече е влязъл в сила, е нещо очаквано.

Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова охарактеризира новите американски санкции с думите „усукани“ и предположи, че сигналът от руската страна, подаден след разговора между Джо Байдън и Владимир Путин, „е отишъл някъде погрешно“. Тя също така обеща, че отговорът на Русия към тях ще бъде разработен в близко бъдеще.

Както обаче смята Константин Блохин, политолог-международник, доктор, водещ изследовател в Центъра за изследвания на сигурността на Руската академия на науките, подобни на пръв поглед непоследователни действия на САЩ не трябва да бъдат изненада - предложението на Байдън да се проведе съвместно срещата на високо равнище изобщо не сигнализира за желание за наистина подобряване на отношенията.

“През последните дни, във връзка с призива на Байдън, някои имаха илюзията, че американската администрация има желание да нормализира отношенията с Русия. Но това обаждане беше тълкувано погрешно. Целта на Байдън беше само да върне руско-американските отношения до точка преди скандалното му интервю, в което той нарече руския президент „убиец“. Защото след това дори диалог, основан на взаимен интерес, като удължаването на споразумението СТАРТ-3, би бил невъзможен. Следователно Байдън трябваше да деескалира отношенията между двете ядрени държави.

Всъщност нямаше намек за желание да се промени нещо от американска страна. В екипа на Байдън има само ястреби, включително и той самият. И сега, поради новите санкции, дори диалогът, който те обявиха, едва ли ще се състои. Кремъл вече заяви, че в случай на ограничения Русия едва ли ще участва в срещата на високо равнище по въпросите на климата и наистина на всичко това се гледа със скептицизъм.

Днес този скептицизъм просто е оправдан и Вашингтон нагледно демонстрира истинското си отношение към Москва. Ясно е, че при Байдън страстите и ескалацията на отношенията ще достигнат своя връх. След това едва ли ще успеят да направят нещо подобно, защото приоритетът ще се измести към Китай”.

Директорът на Фондацията за изследване на САЩ “Франклин Рузвелт”, докторът на историческите науки Юрий Рогулев смята, че призивът на Байдън към „извънредното положение“ може да означава желание да си върне личното право да налага или отменя санкции, заобикаляйки американския Конгрес.

“Тук говорим не за национално извънредно положение, а за извънредните правомощия на президента в икономическата сфера. Национално извънредно положение може да бъде наложено само в случай на война или подобно извънредно събитие (например федерално извънредно положение беше въведено в САЩ след 11 септември).

Всички санкции трябва да се основават на правни основания. Но не е напълно ясно защо е било необходимо те да бъдат въведени въз основа на този доста стар закон, когато Съединените щати имат множество други законодателни актове, в арсенала на които през последните години са приети ограничения по отношение на Русия, Китай и други страни. Достатъчно е да си припомним Закона за противодействие на американските противници чрез санкции, Закона “Магнитски” и много други по-нови документи.

Байдън иска да използва закона, за да не зависи от конгресмените и политически да има повече свобода на действие

По-ранните санкции в САЩ бяха прерогатив на изпълнителната власт - те бяха наложени от президента със собствените му укази и той също ги отменяше. Но през последните години Конгресът пое по пътя на подпечатването на закони, които правят санкциите задължителни. И ако ограниченията бъдат наложени от Конгреса, е много трудно да бъдат премахнати по-късно, какъвто е случаят с поправката “Джаксън-Ваник”, която не можеше да бъде отменена в продължение на няколко десетилетия.

Може би Законът за международните извънредни икономически правомощия позволява на Байдън да запази свобода на действие и да остави прерогатива за вдигане или налагане на санкции за себе си”.

Превод: В. Сергеев