/Поглед.инфо/ Властите в частично признатата република Косово изгониха свещеник от Сръбската православна църква (СПЦ). Експертите квалифицираха това като акт на натиск върху СПЦ и опит за създаване на независима религиозна структура. До какво ще доведе това?
Мерки за реагиране
Онзи ден лидерите на Германия, Франция и Италия се срещнаха в Брюксел със сръбския президент Александър Вучич и премиера на самопровъзгласилото се Косово Албин Курти.
Поредният опит на Европа да направи крачка към разрешаването на балканския проблем обаче не се увенча с успех. Посредниците предложиха връщане към мартенските условия - създаване на Асоциация на общините със сръбско мнозинство. По-специално в Северно Косово (етническите сърби тук съставляват около 90% от населението).
Вучич се съгласи с предложението. Но не и Курти. Според него Брюксел "не е оставил избор" и е поставил на масата единствения вариант за консенсус. Отказът на премиера не е изненадващ. Неговото правителство провежда съвсем различна политика в северната част на региона.
Само през последните няколко седмици оттук пристигнаха новини, показващи случаи за дискриминация срещу сърбите. Така администрацията на град Косовска Митровица, за да построи нов път, реши да дари сръбско гробище. Древният църковен двор беше просто изравнен със земята.
А в Каменица група неизвестни нападнаха няколко сръбски училища: те хвърляха камъни по сградите и закачиха транспаранти с обидни изказвания. От полицията казаха само, че издирват виновниците.
Сръбската православна църква (СПЦ) също беше атакувана от националистите. Нейната Рашко-Призренска епархия се намира в Северно Косово. Причината е инцидент в село Банска. В края на септември няколко десетки въоръжени бойци се барикадираха на територията на местен манастир. Няколко часа по-късно косовската полиция овладя ситуацията.
По-късно премиерът Курти каза: от манастира е конфискуван впечатляващ арсенал от оръжия. А властите разполагаха с документи, за които се твърдеше, че Белград планира да превземе Банска и няколко други селища.
Отговорът дойде месец по-късно. Без никакво обяснение полицията на самопровъзгласилата се република на 20 октомври арестува игумена на Девиноводския манастир протосинкел Фотий (Костовски).
Свещеникът, гражданин на Северна Македония, пристигна в отдела за чужденци този ден, за да поднови разрешението си за пребиваване. В отговор обаче той получи известие за депортиране и допълнителна забрана за влизане в Косово.
„Предоставеният му документ съдържаше членове от закона, свързани с „съображения за национална сигурност“, без да се посочва наказателна или друга отговорност, тъй като отец Фотий не е имал проблеми със закона“, казаха от Рашко-Призренската епархия.
След това полицаите иззеха временно паспорта и мобилния телефон на свещеника и претърсиха колата. Не им било позволено да вземат и лични вещи от манастира. След няколко часа игуменът е на границата с Македония.
Фантомни вярващи
"С този жесток акт косовските институции започнаха открито да преследват духовенството и монасите от СПЦ. Това е недопустимо и влошава междуетническата и междурелигиозната ситуация", коментираха от епархията случилото се.
Освен това те посочиха закононарушения, извършени от държавни органи по време на депортирането на настоятеля.
Първо, старото му разрешение за пребиваване изтичаше едва на 11 ноември - духовникът имаше право да остане в Косово още 20 дни. Второ, според местния закон „За свободата на религията“ произволната забрана за присъствието на свещеници, монаси, монахини и поклонници е забранена.
Синодът на СПЦ нарече депортацията „опасен прецедент“. И отбеляза със съжаление, че Прищина на всяка цена се опитва да представи църквата като участник и дори виновник в настоящия конфликт – с цел „напълно изгонване на сръбския народ и създаване на етнически албанско Косово“. Косоварите (косовските албанци) са мнозинството в страната.
В подобен дух се изказаха и сръбски експерти. Членът на Сръбската академия на науките и изкуствата Славенко Терзич и главният изследовател в Белградския институт за съвременна история на Сърбия Александър Ракович предположиха, че изгонването на отец Фотий ще бъде „прелюдия“ към създаването на „Косовската православна църква“.
Според Ракович сепаратистите няма да оставят СПЦ на мира, тъй като тя е културната връзка, която обединява различните етнически групи.
Идеята за създаване на „независима църква“ витае в интелектуалното и политическото пространство на Косово почти десет години. Първо беше предложено от членове на националистическата Албанска партия за самоопределение. И съответният законопроект беше внесен в парламента.
„Принципната позиция е православната църква в Косово да се нарича не сръбска, а косовска“, написа тогава в социалните мрежи един от партийните активисти Мутахер Хаскука.
Привържениците на създаването на независима религиозна организация обясниха позицията си с това, че е необходимо да се защитят правата на „православните албанци“. Според тях думата "сръбски" в името на църквата би означавала, че всички вярващи в Косово трябва да са сърби.
Има обаче един проблем с тази програма: броят на православните християни сред косоварите, според различни експертни оценки, е незначителен. Възниква въпросът чии права да защити.
"Решиха да гледат"
Бившият общински депутат от "Самоопределение", писателят Авни Рудаку, в една от статиите си хвърли светлина върху още един аспект на автокефалията - материален. Според него появата на „косовското православие“ би улеснила влизането на републиката в ЮНЕСКО.
Факт е, че ако в района се създаде църква, към нея автоматично ще отиде цялото имущество на Рашко-Призренската епархия на СПЦ – около 160 енории и 14 манастира.
През последните години косовските историци публикуваха много научни материали, които уж доказват, че местните светилища не са принадлежали на Сърбия - тя ги е придобила през Средновековието от местни монарси.
„Ако властите в Косово наистина тръгнат по пътя на църковната независимост и започне изземването на църквите, тогава под заплаха ще бъдат не толкова сградите на Рашко-Призренската епархия, където вярващите ще защитават активно своето наследство, а но култовите сгради на СПЦ на територията на сръбските анклави”, казва вицепрезидентът, президент на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин.
Но, продължава той, подобни набези в момента са малко вероятни, както и самият проект за автокефалия. В крайна сметка неминуемо ще последва по-остра реакция от страна на Сръбската църква и международната общност.
"Междувременно в Косово решиха да видят какво ще последва след изгонването на игумена на манастира. И тогава ще действат според ситуацията", обяснява Макаркин.
Не са изключени и последващи опити за постигане на духовна независимост, смята експертът. Но най-вероятно властите на самопровъзгласилата се република ще въвлекат в това „лица от маргинални кръгове“. Никоя канонична структура не би искала да участва в подобна измама. И досега няма желаещи да се заемат с „Косовската църква“.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.