/Поглед.инфо/ На 30 август 1995 г. армада на НАТО под командването на американския генерал Лейтън Смит започва масирана бомбардировка на предимно цивилни цели в Република Сръбска. Това беше операция, организирана в античовешките традиции на англосаксонците.

Западните историци и политици умишлено премълчават факта, че американците и британците по време на Втората световна война са унищожили, и то умишлено, цивилното население на Германия. Това беше направено в съответствие с програмата, разработена от Кърт Левин и Ханс Моргентау, с единствената цел да се нанесат максимални психологически и демографски щети на германците.

Жестокостта на британско-американския тандем е показана с художествена острота в романа на Е.М. Ремарк „Време да се живее и време да се умира“. Разликата в подходите за унищожаване на цивилните и гражданската инфраструктура е само в това, че при немците се използваха фосфорни бомби, които „по време на експлозията изгаряха всичко - кожа, месо, кости“ ; хора се превръщаха в живи факли, а върху Република Сръбска бяха пуснати снаряди с обеднен уран.

След такива бомбардировки хората умират бавно и дълго - обедненият уран и други токсични вещества, съдържащи се в снарядите, причиняват онкология, кожни заболявания, бъбречна недостатъчност, увреждат черния дроб и много други заболявания.

Друга отличителна черта на варварския стил на западните стратези са провокациите. В това те са истински майстори. Оправдание за агресията бяха експлозиите на градския пазар на Сараево - Маркале и в Народния театър. На 28 август 1995 г. в резултат на експлозия на пазара загинаха 43 души, 82 бяха ранени; 8 души са ранени в близост до театъра.

Специалистите от ООН, които се включиха в разследването, още на 29 август заявиха, че не могат да определят коя от воюващите страни е изстреляла снарядите. Но това не се вписваше в сценария и затова разследването бързо е смачкано под натиска на американците. Ръководството на САЩ и НАТО директно обвини за взривовете сърбите.

На всички изявления на командването на сръбската армия, че не са замесени в тези действия, както и твърденията, че това е класическа провокация, Бил Клинтън отговори: "... не може да се чака повече, дойде време да ударим силно сърбите."

Така провокацията се превръща в мотив за операцията с кодовото име „Преднамерена сила“. В руската литература се превежда като „Обмислена сила“, въпреки че е по-точно да се нарича „преднамерена“, тоест сила, приложена не само съзнателно, а специално обмислена за преследване на определени цели. С други думи, проектантите и изпълнителите много преди 30 август 1995 г. са били абсолютно наясно как и защо прилагат толкова неадекватни и агресивни мерки.

Предвид сложността и мащаба на операцията (извършени са 3206 полета и са хвърлени около 1000 авиобомби; ВВС на осем страни членки на НАТО - САЩ, Великобритания, Холандия, Франция, Турция, Германия, Италия и Испания взеха участие в операцията; отделни задачи изпълняваше Авиационният комплекс за откриване и насочване (АУАКС) на НАТО), не можеше да се подготви за един ден. Очевидно всичко е било предварително добре планирано, возможно, още от февруари 1994 г., след първата провокация на пазара Маркале, когато загинаха 68 души, основно мюсулмани, 200 получиха ранения.

Операция „Преднамерена сила“ беше първата широкомащабна военна акция в историята на НАТО. А самолетите на германските ВВС хвърлиха не само бомби, но и бяха призвани да нанесат особен психоисторически удар на сърбите – бомбардировките на сръбски позиции от немски летци бяха извършени за първи път след 1945 г. Характерна особеност беше и широкото използване на високоточни авиационни боеприпаси (две трети от всички изхвърлени бомби бяха с лазерно насочване).

Този акт на сплашване също показа, че САЩ и НАТО вече няма да се ръководят от нормите на международното право. Вместо резолюция на Съвета за сигурност на ООН, американците използваха "Меморандум за разбирателство между главнокомандващия на съюзническите сили на НАТО в южната зона на Европа и командващия силите за защита на ООН в бивша Югославия". В същото време две от постоянните страни-членки на Съвета за сигурност - Русия и Китай - дори не бяха запознати с текста на този документ.

В резултат на двуседмични бомбардировки бяха унищожени или повредени далеч не само военни цели - радарни установки, складове за оръжия и боеприпаси, командни пунктове, системи за противовъздушна отбрана. Сериозно пострада цялата гражданска инфраструктура: унищожени са мостове, голям брой телекомуникационни центрове, радио и телевизионни станции, трансформаторни подстанции, електропроводи, резервоари за вода, къщи, социални сгради, пътища и други жизненоважни съоръжения.

Под прикритието на авиацията на НАТО, използвайки фактора за унищожаване на военния потенциал на сърбите, мюсюлманските и хърватските войски предприеха мащабна офанзива: бяха заети почти 400 квадратни километра сръбски територии, над 50 хиляди сърби са прогонени, паднаха градовете Мърконич-Град, Рибник, Шипово и Яйце.

Последното е особено важно от стратегическа и политическа гледна точка. Оттук се контролира каскада от електроцентрали и резервоари; тук в края на ноември 1943 г. се провежда историческата II сесия на Антифашисткия съвет за народно освобождение на Югославия, на която се определя бъдещето на новата - федеративна и социалистическа - Югославия.

През юли-ноември 1992 г. в района на Яйце беше проведена военната операция „Връбас-92“, която завърши с победа на сръбските войски, в резултат на което беше разбита голяма групировка от хърватско-мюсюлмански части, сърбите елиминираха „ джоба”, който се вклини в позициите на тяхната армия. Падането на Яйце коренно промени хода на военните действия.

Бомбардировките продължават до 14 септември. За да защити цивилното население, сръбското командване се съгласи да изпълни условията на НАТО и да изтегли тежкото въоръжение от вражеските позиции. Умишлената агресия на НАТО, умишленото унищожаване на сръбското население от алианса предопределиха изхода на босненския конфликт.

Три месеца по-късно, на 21 ноември 1995 г., във военната база в Дейтън, Охайо, са договорени условията на мирното споразумение, обнародвано на 14 декември същата година в Париж. Дейтънското споразумение се основава на нова карта на Босна и Херцеговина (БиХ), която установява разделението на Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската федерация. Сърбите, които контролираха повече от 70% от цялата територия преди бомбардировките, получиха само 49%, въпреки че според кадастралните книги (т.е. по реалното разселване) те би следвало да имат 64% от БиХ.

Дейтънската Босна става първият протекторат на територията на бивша Югославия, подчинен на институциите на външната администрация. Въпреки колосалния натиск и хитроумните програми за превземане обаче, до момента Република Сръбска, като политическа и административна единица на тази държава-фантом, се бори за своя суверенитет.

Споменът за неравната борба, в която сърбите защитаваха правото на своя държавност, е предпоставка за запазване на Република Сръбска и оказване на максималната възможна помощ във всички начинания. Без Русия тя няма да оцелее. Победата ни в Украйна ще отекне и в Баня Лука.

И още един важен извод от събитията отпреди 28 години. Технологиите на сплашване, потискане, формиране на протекторати и установяване на хегемония, практикувани за първи път във войната в Босна и след това в Косово, сега се прилагат в Украйна. Това трябва да се знае и разбира. Сръбският опит ни учи да сме готови за всякакви провокации и всякакъв вид агресия: съвременните западни варвари, за разлика от древните си късноримски колеги, внимателно обмислят и осъзнават извършените зверства.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?