/Поглед.инфо/ „Пристанищата на Гърция се превръщат в геополитическа и финансова платформа, интересуваща всички големи сили“, пише онлайн вестник “Руска Атина”. „Компании от САЩ, Китай и Русия, както и Израел, Италия и Германия са се насочили към гръцките пристанища, от Александруполис на север до Ираклион на Крит и от Игуменица и Астакос на запад до Волос и Кавала на изток и североизток. "

Шумотевицата започна през 2012 г., когато Гърция отмени закона, предвиждащ минимално необходимото участие на държавата в стратегическите предприятия, включително пристанищата. Законът беше отменен под натиска на МВФ и Европейския съюз, които го превърнаха в едно от ключовите условия за спасяване на Гърция от нейните дългове.

Китайците първи се възползваха от отмяната на закона. През 2016 г. китайската компания КОСКО закупи 51% от най-голямото гръцко пристанище Пирея близо до Атина за 368,5 милиона долара. За Китай Гърция е разпределителен пункт по Новия път на коприната между Европа и Близкия изток. Разположена в северното Средиземно море, Пирея е близо до Суецкия канал. От тук е удобно Пекин да овладее пазара на ЕС. Китайската корпорация “Хуавей” вече откри своя логистичен център в Пирея.

Две трети (67%) от акциите на пристанището в Солун, второто по големина пристанище в страната, се контролират от “Белтера Инвестмънтс”, собственост на руския бизнесмен от гръцки произход Иван Савидис. Американците се опитаха да "изкопчат" това пристанище от Савидис, но след това беше постигнат компромис. Медиите отбелязаха, че посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет е посетил пристанищната управа на Солун и е излязъл с изявление, в което благодари на администрацията „за помощта”.

Търговете за други важни пристанища - Александруполис, Игуменица и Кавала - сега са в етап на предварителна оценка, който ще приключи в края на февруари. След това, до края на годината, следващият етап ще бъде завършен с подаване на обвързващи предложения.

За търговското пристанище Александруполис, където Съединените щати изграждат своя военна база, претендират американски компании. Американците вече са „капарирали“ значителен дял в пристанищата Игуменица, Кавала и евентуално в пристанището Волос. Има и други претенденти за пристанище Игуменица: италианската “Грималди”, “Атика” - най-голямата група за пътнически превози в Гърция, Съюзът на гръцките спедитори и германска компания за пътнически превози.

Треската за разпродажба на гръцките пристанища се дължи на две причини. Първо, с финансовите затруднения, когато няма други източници за попълване на хазната, с изключение на продажбата на държавна собственост. На второ място, с откриването на запасите от въглеводороди в Източното Средиземноморие. Тяхното развитие ще доведе до увеличаване на превоза на товари, а търговската стойност на пристанищата ще се увеличи.

И Израел се интересува от придобиването на гръцки пристанища. Той помага на преговорите между израелските бизнес групи и Гърция за евентуална покупка на пристанището на Волос, изкупуване на други пристанища като Астакос в Западна Гърция и Елефсина близо до Атина, или съюзи с американски фирми като “ОНЕКС”, която контролира корабостроителницата в град Сирос и претендира за корабостроителницата в Елефсина.

Гърция също се подготвя за отдаване под концесия на пристанище Ираклион в Крит и пристанището на остров Корфу. Италианската група “Грималди” проявява голям интерес към Ираклион. Пристанището Лаврио, югоизточно от Атина, също се смята за привлекателно. Интерес към тези пристанища има от компании, които искат да съживят международните маршрути между Гърция и Турция, Гърция и Сирия и другите средиземноморски страни.

Продажбата е с размах. В допълнение към гореспоменатите големи пристанища, Гърция има 38 периферни пристанища, организирани под формата на общински предприятия, а също над 1000 малки пристанища, яхтени пристани. Около 800 от тях се готвят за продан.

Русия все още е встрани от борбата за гръцки пристанища, въпреки че в миналото страната ни беше пионер в доставките на природен газ за Гърция и изграждането на електроцентрали в Гърция. Според съобщения в медиите Русия е била заинтересована от придобиването на петролната компания “Хеленик Петролеум”, както и на газовата корпорация ДЕПА, но това не се е харесало на американците. В резултат на това “Газпром” дори не е кандидатствал за приватизация. Опитът на руските компании да закупят “Хеленик Петролеум” също е неуспешен. А Савидис, макар и родом от Ростов, има гръцко гражданство и не представлява интересите на Русия.

Сред компаниите, преминали във втория етап на търга за приватизация на пристанището в Солун, са Руските железници но на втория етап стана ясно, че те няма да получат това пристанище, откъдето минават най-кратките маршрути през Балканите. Съединените щати оказаха силен натиск върху Гърция, за да не позволят на Русия да придобие стратегически активи в тази страна. Така на Руските железници не им беше позволено да приватизират местните железници, пуснати за продажба, а “Газпром” беше възпрепятстван от покупката на гръцките газови компании ДЕПА И ДЕФСА.

Напоследък Вашингтон проявява засилен интерес към Гърция, а самата Гърция все повече играе ролята на американски сателит. Именно с това някои обясняват отказа на Путин при поканата да пристигне в Гърция през март 2021 г., за да отпразнува 200-годишнината от гръцката независимост. На 8 февруари обаче руската фрегата „Адмирал Катасонов“ пристигна на работно посещение в пристанището в Пирея. Контактите между страните не спират.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели