/Поглед.инфо/ “Блумберг” съобщи, че членовете на Федералния резерв са съгласни, че икономиката е готова да прекрати монетарното стимулиране. И тук има толкова различни варианти за тълкуване, че трябва да се пише за тях. Разбира се, не мога да напиша всичко, затова ще организирам семинар на 12 февруари.
Е, преди всичко официалните данни съществено принизяват инфлацията и най-вероятно в САЩ няма икономически ръст, а икономически спад. А ако има спад, то стимулирането става важна работа.
По-нататък. Стандартното кредитно стимулиране на домакинствата, действащи през последните 40 години през банките, е отслабнало съществено. Банките изобщо са намалили рязко своята активност, което се вижда по кредитния (банков) мултипликатор, който се намира на исторически минимум. Това беше заменено с пряко бюджетно стимулиране. А ако спрат и него, то икономиката ще рухне веднага и много сериозно - това е второ.
Трето. Инфлацията е много висока и нейното монетарно ограничение под формата на операции на обратно РЕПО даде ефект, макар и ограничен. Затова, разбира се, да се засилва монетарното стимулиране е страшно, но и да се прекратява няма особен смисъл, това не влияе особено на структурната съставна инфлация.
Четвърто. Времевият фактор, началото на предизборната кампания, разбира се, притиска много силно. Но и програмите за бюджетно стимулиране са вече приети (и членовете на управата на Федералния резерв едва ли са ги имали предвид, говорейки за монетарното стимулиране). Сами по себе си те достатъчно големи и може да заменят емисионните програмите на Федералния резерв.
Ето ги изводите. Основната разлика на “Плана на Тръмп” от “Плана на Байдън” е, че емисионните пари трябваше да се насочат към реалния, а не банковия сектор. Федералният резерв под “монетарно стимулиране” има предвид насочването на парите към банките. Бюджетът явно ще стимулира именно реалния сектор, той изобщо не работи с банките в този смисъл. И така картинката става следната.
“Планът на Тръмп” победи, Байдън, въпреки това, че е поставено лице от банкерите, е осъзнал, че подкрепата на банките няма да даде нито позитивен ефект, нито ще донесе политически дивиденти. И той на практика напълно се отдалечи от първоначалния “План на Байдън” (Ха!) и премина към стимулиране на реалния сектор. Отбелязваме, че най-вероятно неговите господари от гледна точка на теорията на Властта са се съгласили с такава позиция, понеже не може по друг начин да се обяснят промените в неговите позиции, включително и по отношение на преговорите с Русия. Но за това подробно на семинара ми на 12 февруари.
Така съобщението на “Блумбърг” може да се оцени като признаване от банковата общност (тоест от най-ниското звено на финансовите властови групировки, техния “шлейф” и всички останали “присъединили се към процесите”), че периодът на господството им е приключил.
И техният дял в печалбите, който достигаше 70%, постепенно ще се връща към нормалното състояние, например до 5%. В всички произтичащи от това структурни последици.
Превод: В. Сергеев