Изявлението на Макрон дойде след срещата на високо равнище на ЕС. Между другото, срещата на върха се провали - европейците се опитаха да решат как да компенсират бюджета на ЕС, след като загубиха 11 млрд. евро британски вноски след Брекзит. Не се разбраха кой ще трябва да плаща повече и кой ще получава по-малко, всички лидери бяха готови да се борят за парите си докрай.
И ето тук Макрон повдигна темата за Идлиб. "Ситуацията е изключително опасна. Още двама турски войници загинаха вчера, тоест има десетки от началото на офанзивата. Това може да доведе до неконтролирана военна ескалация. В резултат на сблъсъците в Идлиб сме изправени пред нова миграционна криза. Разговарях с редица неправителствени организации, те смятат, че 2 млн. души се намират там в изключително опасна ситуация или са станали бежанци“, заяви той пред журналисти.
"Виждаме, че в Идлиб се случва хуманитарна катастрофа. Виждаме, че силите на режима (законният сирийски президент Башар Асад - б.а.), подкрепени от Русия, продължават офанзивата си и виждаме редица рискове. Виждаме хуманитарна катастрофа, виждаме унищожени болници и хуманитарни лагери, което е напълно неприемливо “, продължи Макрон.
Ако слушаме Макрон, в Идлиб няма бойци. Само цивилно население, което систематично е унищожавано от Дамаск и Москва. По някаква причина сирийската армия и военновъздушните сили на Руската федерация особено усърдно унищожават инфраструктурата на територия, която скоро ще попадне под контрола на сирийското правителство. Изобщо не е ясно откъде са се взели турските войници. Възможно е да са раздавали хуманитарна помощ.
Макрон, както и много други западни политици, напълно пренебрегва неудобните факти, въздействайки върху емоциите. Няма значение, че настъплението на сирийската армия в Идлиб е резултат от обстрела от бойци, които не са смятали да се съобразят с примирието, предложено от Русия и Турция.
Няма значение, че по време на цялото съществуване на зоната за деескалация в Идлиб, Анкара не си мръдна пръста, за да филтрира бойците и да осигури мирното интегриране на най-умерената част от тях в сирийската държава, което ще премахне изобщо необходимостта от военно освобождаване на региона. Няма значение, че след началото на освобождението на провинцията Турция започна спешно да прехвърля там военна техника и армейски специални сили, за да подкрепи бойците, опитвайки се да запази статуквото и илюзорния си контрол над Идлиб.
Освен това, пренебрегвайки фактите, Макрон посочи много конкретна цифра - 2 млн. бежанци. Откъде идват тези бежанци и има ли изобщо толкова хора в Идлиб? Според официалните данни на Сирия, населението на цялата провинция Идлиб преди войната е било 1,5 млн. души (данни от 2011 г.). Впоследствие само ООН има данни за броя на цивилните в Идлиб, на които може да се вярва.
За да получим най-новата информация за ситуацията в тази провинция, се свързахме с Йенс Ларке, официалният представител на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA). Отговорът му е следният: „Според последните оценки на населението на региона от юли 2019 г. (тоест преди настъплението на сирийската армия, която вече е освободила значителна част от провинцията), в Идлиб и околните райони е имало над 3 млн. цивилни. Последните данни сочат, че "към 1 декември около 948 хил. души са напуснали домовете си в засегнатите райони на провинциите Идлиб и Алепо, като повечето от тях са жени и деца". Той обаче поясни, че ситуацията в Северозападна Сирия се променя изключително бързо, особено в последните дни.
Няма абсолютно никаква причина да се съмняваме в професионализма на статистическите изчисления и методите на ООН. С едно малко "но". Всички данни на статистическите служби на ООН се получават от местни източници. Тоест от неправителствени организации и местни жители на територията, контролирана от бойците. В Идлиб просто няма независими източници на информация, т.е. „суровите“ числа са най-слабото звено в цялата статистика на ООН.
Като цяло, според оценките на ООН, се оказва, че цивилното население на провинция Идлиб се е удвоило през шестте години на войната, очевидно поради бежанци от други региони на Сирия.
Според данни в западните медии броят на цивилните на територията на Идлиб през 2018-2019 г. се оценява на 2 до 4 млн. души. Огромното разлика в тези числа сама по себе си поставя под съмнение точността им. Освен това, повтарям, липсват независими източници на информация.
Да, страданието на цивилното население по време на войната, от която и страна на фронта да са хората и независимо колко са, е страшно. Да, хората трябва да бъдат изведени, спасени, хранени и лекувани. Да, военните и бойците са задължени да оказват помощ на цивилни и да се стремят да избегнат цивилни жертвит. Но в действителност, уви, изкушението на бойците да се скрият от обстрела зад цивилните е твърде голямо, така както изкушението на политиците да използват хуманитарни проблеми, за да прокарват целите си.
В момента именно терористите, прикриващи се зад местните хора като жив щит, блокират всички пътища за извеждане на сирийските граждани чрез организираните от Центъра за помирение на враждуващите страни хуманитарни коридори до контролно-пропускателните пунктове.
За миграционните опасения на Макрон обаче има още една много сериозна причина. Но тя не е в Сирия, а в Турция. Работата е там, че турският президент има мощен коз срещу европейските страни, които в момента Анкара активно обработва, за да окажат натиск върху Русия за незабавно прекратяване на военните действия в Идлиб.
В лагерите на територията на страната има до 3,5 млн. сирийски бежанци, на които Ердоган блокира пътя към Европа през 2016 г., като част от споразумение с ЕС, с което успя да спре най-острата миграционна криза в историята на Европейския съюз. В замяна Брюксел плати на Турция 6 млрд. евро „за издръжката на бежанците“. В същото време Брюксел обеща на Турция и безвизов режим, но не спази думата си, тъй като водещите държави от Европейския съюз, включително Германия и Франция, блокираха това решение.
Сега в преговорите с европейците Ердоган иска от тях да работят за спиране на настъплението в Идлиб, заплашвайки с миграционните потоци от тази провинция. Докато той всъщност може просто да пусне през западната си граница от турсurте лагери няколко милиона сирийци, които все още искат да стигнат до Европа. Лидерите на Германия и Франция прекрасно разбират това, но предпочитат да не наричат нещата с истинските им имена.
И последно. Освобождението на Идлиб по същество ще бъде край на войната в Сирия, военна победа на Асад. Тоест, същото това военно решение на конфликта, чиято невъзможност отдавна е заявена от западните политици. Между другото, те не говореха през цялата война, че „конфликтът в Сирия няма военно решение“. А само от момента, в който сирийската армия, с подкрепата на руските военновъздушни сили, обърна хода на военните действия и започна да постига победи, освобождавайки постепенно територията на страната.
Перспективата за прекратяване на войната в Сирия не се харесва на много играчи. Турция би трябвало да очаква с нетърпение възможността да върне всички 3,5 млн. бежанци от своята територия в Сирия. В действителност Анкара се стреми с всички сили да запази влиянието си върху граничните сирийски територии.
САЩ могат да поддържат присъствието си и контрола в Североизточна Сирия, само докато страната се намира в състояние на хаос и военни действия. След това ще трябва да изтеглят войските си, ако не искат конфликт с Москва и Дамаск.
Обемът на реалните загуби и за Анкара, и за Вашингтон не е толкова голям, но от политическа и имиджова гледна точка, окончателната победа на Дамаск ще бъде поражение за тях. Европейците възприемат ситуацията в Сирия по абсолютно същия начин. Те не печелят и не губят от продължаването на войната в Сирия (всички бежанци, които можеха да избягат оттам, избягаха), но след почти осемгодишни политически изявления в духа на „касапинът Асад трябва да напусне“, ще бъде много болезнено за тях да видят възстановяването на държавността под ръководството на същия този Башар Асад, който ще даде максимални икономически преференции на Русия.
