/Поглед.инфо/ Глобалната сила на Америка зависи от стратегия за „ограничаване“ спрямо Китай. Ограничаването (или сдържане) е просто евфемизъм за агресия, враждебност и конфронтация. И такава стратегия непременно ще се провали.
Отговорните за държавните политики във Вашингтон изглежда смятат, че политиката на Студена война спрямо Китай ще донесе същия вид победа, която Съединените щати претендират срещу Съветския съюз.

Скорошна статия, публикувана от влиятелния Атлантически съвет, аргументира „сдържането“ на Китай, което ще подчини и в крайна сметка ще доведе до смяна на режима в Пекин.

Целта е да се направят Съединените американски щати единствената глобална хегемонистична сила без друг конкурент.

Проблемът с подобно мислене е, че прилагането на стратегията на Студената война е безполезно в днешния свят. Ограничаването на Съветския съюз може да е успяло за американците, защото през онази епоха светът до голяма степен е представлявал едно двуполюсно разделение на властта. Също така Съветският съюз беше относително затворен субект по отношение на икономическите отношения с останалия свят.

В този четвъртък, 24 септември 2015 г., на снимката: Флагът на Китай е показан до американското знаме отстрани на старата сграда на изпълнителния офис в комплекса на Белия дом във Вашингтон, ден преди държавното посещение на китайския президент Си Дзинпин в Америка. Източник Асошиейтед Прес Фото, Андрю Харник.

Днес светът е съвсем различен. Вместо двуполюсната конфигурация, съществува реалността на многополюсния свят. Глобалната икономика е много по-интегрирана.

При това, Китай, който ще се превърне в най-голямата национална икономика - е ключов износител, вносител, инвеститор и пазар за всички.

Предишната администрация на Тръмп започна търговска война срещу Китай преди три години в опит да накара Китай да се подчини. Но тази политика се провали.

Тръмп нарани само американските производители и потребители, което отразява реалността на това как американската икономика - както и голяма част от света - зависи от Китай. Търговската война на Тръмп беше равносилна на отрязване на носа, уж с цел да ви изправи иначе лицето. Беше глупост от арогантност и липса на интелигентност.

Новата администрация на Джоузеф Байдън е еднакво обсебена от опитите да сдържа Китай, което показва как президентите в Съединените щати идват и си отиват, но плановиците на Дълбоката държава и имперската политика остават.

Байдън може да се е отказал реториката и тактиката на търговската война на Доналд Тръмп, но както се посочва в цитираната по-горе статия на Атлантическия съвет, Вашингтон все още преследва целта да нанесе вреди и отслабване на Китай, за да осигури правителство в Пекин, което да е подчинено на американските амбиции за глобална власт.

Американският корпоративен капитализъм зависи от придобиването на глобално господство. Партньорството, сътрудничеството и многостранността са анатема за работата на американския капитал. Ето защо американските плановици трябва да победят Китай и всеки друг предполагаем съперник.

Но реалността на многополюсния свят и интегрираната глобална икономика прави американската стратегия за Студената война остаряла.

За разлика от доктрината "Америка на първо място" на Тръмп, Байдън и демократите имат по-мек, привидно по-податлив подход към западните съюзници. Байдън говори за "ангажиране" със съюзници и обновяване на трансатлантическия съюз.

Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп, втори вдясно, и китайският президент Си Дзинпин, втори вляво, присъстват на двустранната им среща на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес, Аржентина. Източник Асошиейтед Прес, Пабло Мартинез Монсивайс.

Новата „ангажираност“ обаче е свързана с опитите на Вашингтон да привлече западни съюзници във враждебния към Китай лагер, за да постигне по-добре американските цели.

По време на срещата на върха на Г-7 и на Конференцията за сигурност в Мюнхен по-рано този месец президентът Джо Байдън многократно отбелязва Китай и Русия като противници и заплахи за западните "съюзници".

Проблемът за Байдън и неговите ръководители от дълбоката държава е, че западните съюзници не могат да си позволят да приспособят политиката му за изолиране на Китай и Русия. Това е в ущърб на собствените им лични интереси.

Както Global Times коментира тази седмица:

" Жизнеността на китайската икономика е неудържима ... За света откъсването от китайския пазар става все по-немислимо от откъсването от американския пазар ".

Китай сега е най-големият търговски партньор за Европейския съюз, след като надмина Съединените щати. Китай е ключов пазар за водената от износа икономика на Германия, а Германия е фактическият лидер на Европейския съюз.

Русия също е от съществено значение за снабдяването на Германия и Европа с достъпна и сигурна енергия.

Няма начин опитите на Вашингтон да поляризира света, както стана със Съветския съюз, да успеят. Безсмислено е. Многополярният свят, за който Китай и Русия често говорят, е реалност, което означава, че партньорството и сътрудничеството между нациите е единственият жизнеспособен път напред.

Тази снимка от 11 август 2009 година показва статуя на Мао Дзедун пред осветена сграда с форма на пагода в Хуакси, провинция Дзянсу, Китай. Източник Асошиейтед Прес, Юджийн Хошико.

Американската сила е като дрезгав динозавър, живеещ в свят, чиято политическа и икономическа среда е трансформирана. Това е звяр, чийто режим на действие е изтекъл и вече не е приложим.

Разбира се, съществува опасност от военна конфронтация, предизвикана от отчаяно отслабваща американска сила, изправена пред изчезване.

Но за щастие Китай и Русия са страховити военни сили, които Америка не може реално да си представи, че ще напададне. (Колко страшно е, че такъв случай може дори да се обмисли, но това е нечистата природа на американската сила).

Което ни оставя с това нещо за обмисляне. Ако силовата игра на Съединените щати срещу Китай (и Русия) е безполезна и войната е немислима, какво ще стане с Америка?

Ако иска да избегне вътрешния колапс - процес на разпад, който вече е в ход - американското общество и неговата капиталистическа икономика трябва по някакъв начин да бъдат радикално трансформирани в по-демократична, егалитарна и драстично по-малко милитаристка икономика. Може ли американският народ да се мобилизира за това предизвикателство?

Превод: СМ