Скорошна статия, публикувана от влиятелния Атлантически съвет, аргументира „сдържането“ на Китай, което ще подчини и в крайна сметка ще доведе до смяна на режима в Пекин.
Целта е да се направят Съединените американски щати единствената глобална хегемонистична сила без друг конкурент.
Проблемът с подобно мислене е, че прилагането на стратегията на Студената война е безполезно в днешния свят. Ограничаването на Съветския съюз може да е успяло за американците, защото през онази епоха светът до голяма степен е представлявал едно двуполюсно разделение на властта. Също така Съветският съюз беше относително затворен субект по отношение на икономическите отношения с останалия свят.
В този четвъртък, 24 септември 2015 г., на снимката: Флагът на Китай е показан до американското знаме отстрани на старата сграда на изпълнителния офис в комплекса на Белия дом във Вашингтон, ден преди държавното посещение на китайския президент Си Дзинпин в Америка. Източник Асошиейтед Прес Фото, Андрю Харник.
Днес светът е съвсем различен. Вместо двуполюсната конфигурация, съществува реалността на многополюсния свят. Глобалната икономика е много по-интегрирана.
При това, Китай, който ще се превърне в най-голямата национална икономика - е ключов износител, вносител, инвеститор и пазар за всички.
Предишната администрация на Тръмп започна търговска война срещу Китай преди три години в опит да накара Китай да се подчини. Но тази политика се провали.
Тръмп нарани само американските производители и потребители, което отразява реалността на това как американската икономика - както и голяма част от света - зависи от Китай. Търговската война на Тръмп беше равносилна на отрязване на носа, уж с цел да ви изправи иначе лицето. Беше глупост от арогантност и липса на интелигентност.
Новата администрация на Джоузеф Байдън е еднакво обсебена от опитите да сдържа Китай, което показва как президентите в Съединените щати идват и си отиват, но плановиците на Дълбоката държава и имперската политика остават.
Байдън може да се е отказал реториката и тактиката на търговската война на Доналд Тръмп, но както се посочва в цитираната по-горе статия на Атлантическия съвет, Вашингтон все още преследва целта да нанесе вреди и отслабване на Китай, за да осигури правителство в Пекин, което да е подчинено на американските амбиции за глобална власт.
Американският корпоративен капитализъм зависи от придобиването на глобално господство. Партньорството, сътрудничеството и многостранността са анатема за работата на американския капитал. Ето защо американските плановици трябва да победят Китай и всеки друг предполагаем съперник.
Но реалността на многополюсния свят и интегрираната глобална икономика прави американската стратегия за Студената война остаряла.
За разлика от доктрината "Америка на първо място" на Тръмп, Байдън и демократите имат по-мек, привидно по-податлив подход към западните съюзници. Байдън говори за "ангажиране" със съюзници и обновяване на трансатлантическия съюз.
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп, втори вдясно, и китайският президент Си Дзинпин, втори вляво, присъстват на двустранната им среща на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес, Аржентина. Източник Асошиейтед Прес, Пабло Мартинез Монсивайс.
Новата „ангажираност“ обаче е свързана с опитите на Вашингтон да привлече западни съюзници във враждебния към Китай лагер, за да постигне по-добре американските цели.
По време на срещата на върха на Г-7 и на Конференцията за сигурност в Мюнхен по-рано този месец президентът Джо Байдън многократно отбелязва Китай и Русия като противници и заплахи за западните "съюзници".
Проблемът за Байдън и неговите ръководители от дълбоката държава е, че западните съюзници не могат да си позволят да приспособят политиката му за изолиране на Китай и Русия. Това е в ущърб на собствените им лични интереси.
Както Global Times коментира тази седмица:
" Жизнеността на китайската икономика е неудържима ... За света откъсването от китайския пазар става все по-немислимо от откъсването от американския пазар ".
Китай сега е най-големият търговски партньор за Европейския съюз, след като надмина Съединените щати. Китай е ключов пазар за водената от износа икономика на Германия, а Германия е фактическият лидер на Европейския съюз.
Русия също е от съществено значение за снабдяването на Германия и Европа с достъпна и сигурна енергия.
Няма начин опитите на Вашингтон да поляризира света, както стана със Съветския съюз, да успеят. Безсмислено е. Многополярният свят, за който Китай и Русия често говорят, е реалност, което означава, че партньорството и сътрудничеството между нациите е единственият жизнеспособен път напред.
Тази снимка от 11 август 2009 година показва статуя на Мао Дзедун пред осветена сграда с форма на пагода в Хуакси, провинция Дзянсу, Китай. Източник Асошиейтед Прес, Юджийн Хошико.
Американската сила е като дрезгав динозавър, живеещ в свят, чиято политическа и икономическа среда е трансформирана. Това е звяр, чийто режим на действие е изтекъл и вече не е приложим.
Разбира се, съществува опасност от военна конфронтация, предизвикана от отчаяно отслабваща американска сила, изправена пред изчезване.
Но за щастие Китай и Русия са страховити военни сили, които Америка не може реално да си представи, че ще напададне. (Колко страшно е, че такъв случай може дори да се обмисли, но това е нечистата природа на американската сила).
Което ни оставя с това нещо за обмисляне. Ако силовата игра на Съединените щати срещу Китай (и Русия) е безполезна и войната е немислима, какво ще стане с Америка?
Ако иска да избегне вътрешния колапс - процес на разпад, който вече е в ход - американското общество и неговата капиталистическа икономика трябва по някакъв начин да бъдат радикално трансформирани в по-демократична, егалитарна и драстично по-малко милитаристка икономика. Може ли американският народ да се мобилизира за това предизвикателство?
Превод: СМ
