/Поглед.инфо/ Уошингтън Пост за пръв път публикува през 1877 година и е добър вестник, въпреки, че понякога показва неприятна нетолерантност към всички неща, произлизащи от Русия.

Похвалното му мото е "Демокрацията умира в мрак" и често успява да хвърли светлина върху вътрешните и международни дела, които иначе биха си останали скрити в завесите на официална потайност.

Демокрацията най-общо се дефинира като "система на управление от цялото население.... типично чрез избрани представители", а по-широките й ефекти са, че националните и международни политики се приемат от чуждите държави, като отразяващи гласа на народа.

В момента обаче, Уошингтън пост и други сериозни медии имат трудности да се примирят с това, че в Съединените щати и разумната преценка, и демокрацията са под сериозна заплаха, независимо каква светлина хвърля медията върху машинациите и смразяващите действия на президента Тръмп и последователите му.

Твърде очевидно и жалко е, че Съединените щати се разделят. Страната не е способна да се справи с комбинираните усилия на пандемията Ковид-19, общонационалните протести срещу полицейското насилие и системния расизъм и, последната драма, политическата незрялост и лицемерие при назначаването на съдия във Върховния съд.

Може да се каже, че всички нации се изправят пред определен набор от безпрецедентни проблеми, но предвид статута и силата, които имат САЩ, може да се очаква, че Тръмп ще е една глава по-напред, давайки пример на останалата част на света относно това как да се справи и да преодолее кризата, която заплашва всички ни.

Някаква надежда...

Изпълнителната, законодателна и съдебна власт на правителствоно във Вашингтон са под карантина. Не антивирусна карантина, а идеологическа и практическа парализа, създадена от президентските действия, злонамереност, неадекватност и необразованост.

Това нямаше да е от голямо значение за света, ако не беше фактът, че Съединените щати са могъща сила, чийто политики се усещат и в най-отдалечените точки на планетата и афектират милиарди животи.

Това е факт от много време, но рядко се е случвало да има такава чувствителност от действията и решенията на Вашингтон.

Международната общност като цяло се притеснява какво може да се случи след поредния ход и се чудя какви вълни или цунамита на тръмпистко разтуряне ще тръгнат към бреговете й.

В миналото имаше една всеобща реализация във Вашингтон, че сътрудничеството с други нации е полезно, а едностранните действия са контрапродуктивни. Това не е спирало президентските администрации да предприемат такива действия с катастрофални последствия, като операция Иракска свобода, която доведе до дестабилизацията на целия Близък изток с последвалото отчуждаване на съюзници, което е най-нежелателният изход.

Една нова книга - "Джон Ф. Кенеди: Узряването в Американския век, 1917-1956" на Фредрик Логвал (чудесна аналитична и изследователска работа), цитира реч от 1951 година на тогавашния конгресмен Джон Кенеди, в която той казва:

"Трябваше да се надявам, че с нашето традиционно притеснение за други хора, нашата щедрост и желание да премахнем бедността и неравенството, ние, каквото и друго да стане, ще направим приятели по цял свят. Трагично е, че не само, че не направихме нови приятели, но и загубихме стари."

Но в годините на Тръмп подобни съжаления са далечна памет, защото неговата вопиюща арогантност е такава, че "приятели", независимо дали става за хора или нации, се смята за евфемизъм за определени аксесоари, прости лакеи, които да изпълнят волята му преди да се лиши от тях, след като повече няма полза.

Най-скорошнитя пример на отчуждаване на съюзници идва от неспирното и агресивно отношение на Вашингтон за Иран. Докато иранското правителство се води от радикали, чието отношение е очудващо подобно на това на основния им опонент, те все пак си взеха бележка за международното възпиране на действията им, известно като Съвместен всеобхватен план за действие, който включва Китай, Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати, и е потвърден с резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН от 2015 година.

Тя има за цел да ограничи действията на Иран за развиване на ядрени оръжия и към април 2019 година беше заявено от генералният директор на Международната атомна агенция, че "Иран спазва ядрените си ангажименти".

Въпреки това, президентът Доналд Тръмп едностранно наруши условията на споразумението и отново въведе санкции срещу Иран, чийто лидери сега са убедени във вярата си, че Западът е изначално измамен.

Тогава на 20 септември Франция, Германия и Великобритания излязоха с общо изявление, казвайки, че тъй като САЩ са спрели участието си в ядреното споразумение, следва да се има предвид, че отхвърлянето му "не може да има никакъв правен ефект".

С нежелание, но твърдо, трите дългогодишни съюзници на Съединените щати наложиха вето на едно от основните американски политически решения, направено от Тръмп.

Тристранната позиция бе обобщена в изявление от президента Еманюел Макрон към Генералната асамблея на ООН на 22 септември, когато той даде да се разбере, че приемането на позицията на Тръмп "ще подкопае единството на Съвета за сигурност и прозрачността в решенията му, както и ще създаде риск от допълнително влошаване на напрежението в региона".

Доналд Тръмп успя да отблъсне основните съюзници на нацията си, но е очевидно, че той смята това за маловажно.

Тръмп третира Германия като по-нисша от години и наскоро увеличи обидната си нетолерантност като обяви, че газопроводът Северен поток - 2 е по някакъв начин анти-американски.

Той попита:

"Защо Германия харчи милиарди и милиарди долари за Русия, за да взима енергия от Русия, а после ние трябва да я защитаваме от Русия? Какво е това?"

Всичко става въпрос за преценка и международно сътрудничество, които правят света едно по-добро място за живеене.

Изявлението на Тръмп към Генералната асамблея на ООН на 22 септември не беше толкова нелогично като брифингите му, но той пак нападна Китай, когото обвини за "пускането" на Ковид-19, който той нарича "китайския вирус".

Твърдението му, че "китайското правителство и Световната здравна организация, която се контролира от Китай, лъжливо обявиха, че няма доказателства за прехвърляне на вируса от човек на човек" е грозно, както и намерението му да оттегли цялата подкрепа от СЗО в момент, когато организацията и сътрудничеството в здравната сфера са толкова важни.

Британският премиер Борис Джонсън е друга дразнеща личност на световната сцена, но той прояви добра преценка като обяви увеличаване на финансовия принос на Великобритания към СЗО, защото "след девет месеца на борба с Ковид, самата идея за международната общност изглежда стъпкана".

"Знаем, че не можем да продължим по този начин. Ако не се обединим и не обърнем огъня си срещу общия враг, знаем, че всички ще загубим", заяви Борис Джонсън.

Наистина ще загубим и изглежда, че настоящото състояние на международните дела ще продължи докато светът не се отърве от Доналд Тръмп като президент на Америка.

Вътрешно той унищожава демокрацията чрез подкрепата си за въоръжени действия срещу протестиращи, а циничното му назначаване на нов съдия във Върховния съд е също показателно.

Освен това той целенасочено унищожава добрата преценка - този разумен и спокоен процес, който е толкова важен за международното сътрудничество и развитие.

Демокрацията и добрата преценка умират под светлината на отвратителните лъчи на администрацията на Тръмп.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели