Държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен взе под внимание призивите за решението за две държави за израелско-палестинския конфликт, заявявайки:
"В крайна сметка това е единственият начин да се осигури бъдещето на Израел като еврейска и демократична държава и ... единственият начин да се даде на палестинците държавата, на която те имат право. "
Антъни Блинкен се появи в "Тази седмица" на ABC, за да подчертае, че прекратяването на огъня от миналия четвъртък, станало с посредничество от Египет, е "критично", за да постави Вашингтон в позиция "да направи завой към изграждането на нещо по-позитивно" след 11 дни на насилие.
Според американския държавен секретар , тежката хуманитарна ситуация в ивицата Газа изисква спешно внимание.
Той призова за „ангажиране на двете страни“ в усилията да се постигнат „реални подобрения в живота на хората, така че израелците и палестинците да могат да живеят с равни мерки за сигурност, мир и достойнство“.
Държавният секретар Блинкен трябва да пътува до региона през следващите дни за множество срещи с палестински, израелски и регионални колеги, за да обсъдят усилията за възстановяване и помощ.
В петък президентът Джо Байдън говори на пресконференция на Белия дом в първия пълен ден от примирието, договорено на 20 май между Израел и Хамас.
Палестинците празнуват по улиците след прекратяване на огъня в южната ивица Газа на 21 май 2021 г. Източник Ройтерс, Ибрахим Абу Мустафа.
Повтаряйки ангажимента на Вашингтон към сигурността на Израел, Байдън настоя, че решението за две държави, предвиждащо държава за палестинците, остава „единственият отговор“ на конфликта.
"Решението чрез две държави"
Според „решението за две държави“ се предвижда независима държава Палестина заедно с държавата Израел, западно от река Йордан.
Бяха положени многобройни дипломатически усилия за реализиране на решение за две държави след резолюция на ООН относно „Мирно уреждане на въпроса за Палестина“, призоваваща за „две държави, Израел и Палестина ... една до друга в сигурни и признати граници“ през 1947 г.
Граничната линия между предложените две държави беше предмет на спор, тъй като палестинските власти настояваха за „границите отпреди 1967 г.“, считани за неприемливи от Израел, който претендираше за Източен Йерусалим и Западния бряг в така наречената Шестдневна арабско-израелска война от 1967 година.
През март 2015 г. израелският премиер Бенямин Нетаняху, който преди това намекна, че ще приеме палестинска държава, заяви, че това няма да се случи, ако той остане премиер.
Противоречивото признание от тогавашния президент на Съединените щати Доналд Тръмп на Йерусалим за столица на Израел през декември 2017 г. накара палестинските служители да нанесат удар по политическата промяна, която „разрушава мирния процес“.
Еврейските поклонници приветстват Шабат, дума на иврит за събота, ден на религиозно спазване и въздържание от работа, който се отбелязва от евреите от петък вечер до събота вечерта, като се молят на Западната стена, най-святото място, където евреите могат да се молят. Заснето на 14 октомври 2016 г. в Стария град на Йерусалим. - Израел спря сътрудничеството с ЮНЕСКО, след като културната организация на ООН прие две резолюции относно окупираните палестински територии, включително анексирания Източен Йерусалим преди окончателното гласуване следващата седмица. Резолюциите се отнасят до комплекса джамия Ал-Акса (фон) в Стария град на Източен Йерусалим - третият най-свещен храм на исляма - без никакво позоваване на мястото, почитан от евреите и като Храмовата планина. © Асошиейтед Прес 2021 / Менахем Канана
Доклад на корпорация РАНД от 2021 г. установява, че израелците в целия политически спектър предпочитат статуквото пред решението за две държави, докато палестинците са готови да приемат само вариант на решението за две държави, който израелците няма да приемат.
Съответно в доклада се предполага, че тъй като „данните подчертават дълбокото недоверие и дълбоката враждебност на всяка страна към другата“, разрешаването на кризата вероятно ще изисква по-цялостни „мирни сделки“, отколкото са били предлагани преди.
Напрежението на Близкия изток
Напрежението между арабското население и израелската полиция се натрупваше дни преди последното разпалване на насилието на 10 май.
Принудителното изселване на палестински семейства в йерусалимския квартал Шейх Джара подхрани гнева, усложнен допълнително от израелските власти, ограничаващи достъпа на палестинците до джамията Ал-Акса на Храмовия хълм - третото най-почитано място на исляма - през свещения месец Рамадан
След това конфликтът между базираните в Газа бойци на Хамас и Израел ескалира, в резултат на което хиляди ракети бяха изстреляни срещу еврейската държава от групировката.
Светлинни ивици се виждат, докато израелската противоракетна система Железният купол прихваща ракети, изстреляни от ивицата Газа към Израел, както се вижда от Ашкелон на 19 май 2021 г. Снимка Ройтерс / Амир Коен
Израелските отбранителни сили (ИОС) извършиха редица целенасочени въздушни удари по ивицата Газа, преди четвъртък вечерта, когато бе взето решение за прекратяване на огъня с посредничеството на Египет.
Единадесетте дни на военни действия, включващи ракетни атаки и въздушни удари, оставиха 243 палестинци и 13 израелци мъртви в най-опасния прилив на насилие в региона от години.
Превод: СМ
