/Поглед.инфо/ Ударна група на самолетоносача, водена от американския самолетоносач USS Gerald R. Ford, напусна Средиземно море, след като провежда операции там от юни 2023 г. Това се казва в съобщение на 6-ти флот на САЩ. Шефът на Пентагона Лойд Остин многократно е удължавал разполагането на ударна група от самолетоносачи в източното Средиземноморие поради палестинско-израелския конфликт.

Първоначално Джералд Форд трябваше да бъде заменен от самолетоносача USS Dwight D. Eisenhower, но на 17 октомври заместник прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх обяви решението и двата кораба да останат в Близкия изток.

И така, според Вашингтон, ударната група на самолетоносача, водена от Форд, е била в Средиземно море във връзка с палестинско-израелския конфликт.

Това не е вярно, както се вижда от датата на разгръщане на тази АУГ (авионосна ударна група) - юни 2023 г. Както знаете, Хамас нападна Израел на 7 октомври. г., почти шест месеца по-късно.

Тогава какво има?

Някои по-съвестни военноморски източници хвърлят светлина върху истинското значение на това несъответствие в датата:

„Фордът първоначално беше разгърнат в Средиземно море като част от продължаващите усилия на САЩ и НАТО да сдържат Русия след нейното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. От декември 2021 г. Съединените щати поддържат постоянна ударна група от самолетоносачи в Средиземно море.

Така възобновяването на разполагането на американски авионосни групи в Средиземно море след дълго прекъсване първоначално нямаше нищо общо със ситуацията в Близкия изток, а беше пряко свързано с военните усилия на САЩ като част от ескалиралата конфронтация с Русия в началото на 2021/2022 г. И едва в края на 2023 г. АУГ Ford и Eisenhower , изпратени допълнително в региона, бяха пренасочени към Близкия изток.

Каква е обосновката за сегашната маневра на американските самолетоносачи в Средиземноморския театър на военните действия?

На първо място, отбелязваме, че Ford е бил в бойна служба в тази област по-малко от своите предшественици.

Към понеделник, 1/1/24, Ford е действал на юг от Крит в източното Средиземноморие, според корабни наблюдатели. През уикенда ударната група премина границата от 200 дни, откакто Форд напусна военноморската станция Норфолк, Вирджиния, според базата данни за разгръщане на превозвачи на USNI News.

Последните три ударни групи от самолетоносачи, разгърнати в Средиземно море, също имаха продължително разполагане, с USS Harry S. Truman (CVN-75) в района за 285 дни и USS George H.W. Буш (CVN-77) - в рамките на 257 дни.

По този начин можем уверено да кажем, че Ford очевидно не се е преуморил на бойния си пост и изпращането му у дома е свързано с причини, различни от достигането на максималния период на престой в морето.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Лойд Остин не ни докладва, особено след като сега се казва, че е в болница. Затова ще се опитаме сами да работим с вероятни версии.

Първата от тях е чисто военно-техническа.

Факт е, че Джералд Форд е не само най-новият, а просто най-новият самолетоносач на ВМС на САЩ и това беше първата му пълноценна бойна служба. Не може да се изключи, че корабът е получил много технически проблеми по време на престоя си в морето, което е довело до решението да се върне в базата по-рано.

Версията има реална основа, тъй като преди това в медиите изтече информация за „влажността“ на конструкцията на кораба и много технически недостатъци по време на строителството му.

Например, очакванията на командването на ВМС на САЩ на етапа на промотиране на проекта бяха, че новият самолетоносач ще бъде с цели 30% по-ефективен от корабите от клас Nimitz.

Предполагаше се, че благодарение на ново оборудване, по-специално електромагнитни катапулти, той ще може да вдигне една трета повече самолети във въздуха от своите предшественици. По-точно 160 полета за 12 часа, срещу 120 за Nimitz.

Към днешна дата обещаните плюс 30% си останаха празни обещания. Прехвалените катапулти се оказват много капризно изобретение. И екипажът на Ford трябваше да положи невероятни усилия, за да се справи поне с Nimitz по този най-важен показател.

Преди да влезе в БС, командирът на кораба Пол Ланзилота говори много деликатно за неговите създатели и проблемите, които екипажът ще трябва да реши.

„Те пишат книги... Какви са най-добрите практики за работа с това оборудване? Къде можем да постигнем по-голяма ефективност или граница на безопасност? Не прекарвам много време в размишления за предишните проблеми на кораба или за обещанията, дадени от ВМС и Пентагона относно представянето на превозвача. Моята работа тук е да направя кораба и този екипаж възможно най-готови днес. Не съм много запален по някои от нещата, които се случиха в миналото."

С други думи, най-новият кораб с куп недостатъци в дизайна можеше да предостави на екипажа си много „изненади“ по време на бойно дежурство, от които те са били уморени да се борят предсрочно.

Но въпреки сериозните основания за тази версия, би било твърде недалновидно решението, взето от Пентагона, да се отдаде само на технологиите. Тук явно важна роля са играли и военнополитически съображения.

Първо, с разрастването на геноцидната операция на Израел в Газа, Белият дом се оказа в незавидната позиция да бъде основен спонсор на престъпния режим на Нетаняху, убийството на хиляди палестински деца, за което хората с добра воля никога няма да забравят или простят.

И в навечерието на разгръщащата се предизборна кампания, която вече е изключително трудна за администрацията на Байдън, такова бреме като последиците от израелския геноцид би било очевидно непосилно за Вашингтон. Съответно изисква адекватна реакция и най-вече от гледна точка на ограничаване на медийните и политически щети.

И тук, във Вашингтон, най-накрая се сетиха, че те сами са отворили тази кутия на Пандора, насърчавайки Израел към такова беззаконие, изпращайки своите самолетоносачи до бреговете му, почти готови да бомбардират Газа заедно с Цахал...

И когато дойдоха на себе си, те стигнаха до извода, че Джералд Форд АУГ, директно насочен към Газа и Ливан, трябва незабавно да бъде премахнат оттам, за да се обезвреди поне ситуацията, което кара израелските партньори поне да покажат сдържаност.

Решението е изпълнено в средата на декември, когато Ford отива в базата Суда на остров Крит, където престоява, докато не бъде изпратен у дома.

Втората АУГ „Дуайт Айзенхауер“, останала в Червено море, е заета не толкова с Израел и Газа, колкото с Йемен и Иран, плътно зад него, като е насочена не толкова към защитата и отбраната на контейнеровозите с китайски новогодишни играчки за Европа (което очевидно е безперспективен въпрос), но с развяване на знамето с цел ограничаване на негативните последици от по-нататъшната ескалация на конфликта в Близкия изток.

Именно това обяснява активното сплашване на потенциални опоненти с уж „безкомпромисна решителност и непобедима сила“:

Както пише Politico, позовавайки се на информирани източници, „администрацията на Байдън разработва мерки за отговор, ако конфликтът в Близкия изток се разшири и обхване целия регион на Близкия изток... вероятността от разширяване на конфликта нараства в резултат на военни сблъсъци в Ирак, Ливан и Иран, които се случиха през последните дни.

Това, казаха източниците, убеди служителите на американската администрация, че конфликтът "официално се е разпространил далеч отвъд границите" на ивицата Газа, "развитие, което САЩ се опитваха да избегнат от месеци".

Според събеседниците на изданието в момента американската армия разработва план за ответен удар срещу йеменските хуси, които многократно са атакували търговски кораби в Червено море.

На свой ред служители на разузнаването се опитват да предскажат и предотвратят възможни бъдещи атаки срещу американските сили в Ирак и Сирия, както и да идентифицират възможни цели за бъдещи атаки на хусите.

Разбира се, на фона на предсрочното „пенсиониране“ от предполагаемия „театър на бъдещата война“ на една от двете авионосни ударни групи, тези вестникарски заплахи не изглеждат съвсем убедителни.

Освен това „планът за ответен удар срещу бунтовниците хуси” не изглежда съвсем реалистичен, меко казано. Хусите не са чужди на подобни въпроси: от много години те успешно се бият срещу много по-многобройни врагове, оборудвани с най-новите американски оръжия.

Така че движението Ансар Аллах отдавна е развило силен имунитет срещу всички възможни атаки и тези атаки няма да имат никакъв ефект върху техните ракети, скрити на уединени места. Какво друго може да предложи един по същество бивш световен хегемон? Да изпрати там своите морски пехотинци?

Ами нека първо да гледат холивудския филм „Паузата на черния ястреб“ за също толкова безнадежден опит да се обяздят гордите аборигени на страната Сомалия, не толкова далеч от Йемен - и веднага ще изгубят желание да ходят там.

Освен това голяма близкоизточна война едва ли ще остави безразлични Русия и особено Китай. Някак си съвпадна, че точно тези дни китайските медии направиха поредната значима информация за частичното си отношение към американските самолетоносачи.

Трябва да се отбележи, че точно на фона на тази публикация същият споменат в нея „Джералд Форд“, както се казва, незабавно „запали краката“ от Средиземно море. Това, разбира се, е „чисто случайно“ съвпадение.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.