/Поглед.инфо/ Какво може да направи Пулът от условни валутни резерви на BRICS за страните от глобалния юг?

Спасяването на редица страни от БРИКС от „дълговите капани“ на МВФ би било историческа политическа победа за Глобалния юг, практическа демонстрация на потенциала на сътрудничеството в рамките на асоциацията. Кой знае, може би в бъдеще пулът от условни валутни резерви ще обхваща повече държави? Марко Фернандес , редактор на Wenhua Zongheng International, магистър по история, доктор по социална философия (Университет на Сао Пауло, Бразилия), разсъждава върху това как да се преодолее зависимостта от Глобалния Север в статия за Валдайския клуб.

През последните две години групата БРИКС постигна безпрецедентна популярност. Тя се разшири през 2023 г., а списъкът на страните, желаещи да се присъединят, непрекъснато нараства. Разширяването на пълноправното членство обаче е временно спряно, тъй като в момента не е възможно да се включат повече държави.

Вместо това се обсъжда създаването на категория „страни партньори“, подобно на наблюдатели в Шанхайската организация за сътрудничество. От една страна , популярността на БРИКС показва колапса на хегемонията на западните сили, която беше подкопана от конфликта в Украйна, хилядите санкции, наложени на страните от Глобалния юг, и безусловната подкрепа на Запада за избиването на палестинци .

От друга страна, тази новооткрита популярност през следващите години ще увеличи натиска върху БРИКС, който изисква конкретни алтернативни решения в интерес на Глобалния юг по въпроси като икономическото развитие, разрешаването на климатичните и екологичните кризи и борбата с бедността и неравенството.

Считам, че Пулът на условните валутни резерви (ПУВР), създаден от БРИКС, има голям потенциал. С подкрепата на ръководителите на държавите-членки могат да бъдат предприети политически мерки, които могат да осигурят краткосрочни решения на належащите икономически проблеми в много страни.

Значимост и противоречивост на ПУВР

През 2014 г. среща на върха във Форталеза (Бразилия) създаде Новата банка за развитие /НБР/ и прие указ за създаване на ПУВР. Ако така наречената банка BRICS беше замислена като алтернатива на Световната банка, тогава ПУВР трябваше да стане алтернатива на МВФ.

Пулът има за цел да гарантира спешна помощ на страните от БРИКС в случай на проблеми с ликвидността на техните международни резерви. С други думи, ако дадена страна се окаже с ниски нива на валутни резерви (ефективно долари), което представлява краткосрочен риск за нейните международни търговски операции или обслужването на дълга й, ПУВР предвижда предоставянето на необходимите ресурси, за да се избегне спиране на международната търговия или дори дефолт по обслужването на нейния външен дълг.

Това е фонд от 100 милиарда щатски долара, чиито дялове са формирани, както следва: 41 процента от Китай, по 18 процента от Русия, Бразилия и Индия и 5 процента от Южна Африка. Правото на глас на всяка държава съответства на тежестта на нейния финансов принос, така че нито една страна няма право на вето, както Съединените щати имат в МВФ.

Съгласно споразумението, парите остават в съответните централни банки и се теглят при поискване чрез осъществяването на валутни суапове между долари в резервите на страните - доставчици и местната валута на страната, която иска кредит.

Това е фундаментално споразумение, тъй като недостигът на международни резерви през последните десетилетия осигури материалната основа за вредните действия на МВФ срещу икономиките на Глобалния юг. Но тук има противоречие: петте страни от БРИКС, създали пула, имат значителни международни резерви и е съмнително, че ще имат нужда от достъп до ПУВР в краткосрочен или средносрочен план. Така фондът съществува вече девет години и никога не е използван.

От друга страна, много страни от Глобалния юг вече са зависими от заеми от Международния валутен фонд, включително Гана, Шри Ланка, Пакистан, Аржентина и Кения, чието население масово протестира от седмици срещу увеличаването на данъците на МВФ.

Условията на тези заеми следват стандартния неолиберален модел на фискални ограничения: съкращаване на социалните разходи и по-нататъшно отваряне на пазарите за международен частен капитал (от Глобалния север) – рецепта, която вече унищожи много национални икономики.

Дори две нови страни-членки на БРИКС се оказаха в тази ситуация: Етиопия и Египет. Последният, като член на BRICS, е и член на НДБ. (Между другото, друг член на НДБ, Бангладеш, се оказа в същата ситуация.)

Етиопия изпадна в дефолт /неизпълнение на дълга си/ от 31 милиона щатски долара през декември 2023 г. и е подложена на натиск от страна на Парижкия клуб да осигури заем от 3,5 милиарда щатски долара от МВФ като условие за спиране на обслужването на дълга за 2025 г. Анализатори смятат, че МВФ трябва да девалвира валутата на страната и да приватизира части от банковия и телекомуникационния сектор. С други думи, Етиопия ще обезцени активите си и след това ще ги продаде на чужденци. Класически пример за „дългов капан“.

Египет се оказа в подобна ситуация. Тя поиска удължаване на заем от 5 милиарда долара от МВФ (след искане от 3 милиарда долара през декември 2022 г.), което беше потвърдено през март 2024 г. Условията на фонда: обезценяване на египетската лира, премахване на валутния контрол, строги парични и фискални политики, съкращения на социалните разходи за най-бедните и край на фискалните стимули за държавните компании.

Смелият залог на БРИКС изисква политическо решение

Сега нека си представим: вместо да поискат ресурси от МВФ и да бъдат принудени да спазват условията на Вашингтонския фонд, тези страни, които вече са членки на BRICS и/или НДВ, биха могли да получат достъп до ПУВР. Вместо на Кристалина Георгиева, ще звънят на Дилма Русеф. Вместо да се подчиняват на дълговия капан на МВФ, те търсят решения в рамките на БРИКС, който дава приоритет на интересите на икономиките и хората на Етиопия, Египет и Бангладеш, а не на интересите на Уолстрийт или Лондонското сити.

Дали това е твърде идеалистично предложение за валутен борд, който в момента възлиза на 100 милиарда долара и може да нарасне с вноски от новите членове със стабилна международна резервна ликвидност, като Саудитска Арабия и ОАЕ? Не мисля така.

Извънредната ситуация в Етиопия и Египет изисква около 10 процента от средствата на фонда. За да се случи това обаче, е необходимо да се преразгледа едно от правилата на ПУВР. В момента, ако страна членка на ПУВР поиска ресурси от фонда, само 30 процента могат да бъдат одобрени от страните от BRICS на суверенно ниво. Останалите 70 процента трябва да бъдат санкционирани... от МВФ!

С други думи, създаден е „алтернативен паричен фонд на МВФ“, но използването му изисква благословията на МВФ. Това звучи иронично, но демонстрира казаното наскоро от Сергей Глазиев за НБР (а също и за ПУВР): „Проблемът е, че НБР работи въз основа на състоянието на долара. Тази институция трябва да бъде реорганизирана, за да стане жизнеспособна. Това е разбираемо, тъй като НБР и ПУВР бяха създадени в контекст, различен от сегашната ситуация - преди изострянето на противоречията между империалистическите сили и световното мнозинство. Но историята изисква промяна.

В крайна сметка това е политическо решение на държавните глави от БРИКС. Спасяването на редица страни от групата от „дълговите капани“ на МВФ би било историческа политическа победа за глобалния юг, практическа демонстрация на потенциала на сътрудничеството в рамките на БРИКС. Кой знае, може би в бъдеще ПУВР ще обхване повече страни на юг?

Спасяването на страни, които изпитват проблеми с ликвидността на международните резерви, е спешна мярка, която не решава структурните проблеми на неравностойните отношения между страните от Глобалния север и Глобалния юг в рамките на глобалната капиталистическа система.

Той също така не решава проблема с дълга на държавите от Глобалния юг към многостранни финансови институции и частни банки в САЩ и Европа. За да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо да се продължи напред с различни стратегии, насочени към премахване на пречките в развитието на страните в Латинска Америка, Африка и Азия.

Може също така да се наложи да има глобална дискусия за отписване на част от дълга на Глобалния юг. Сега обаче БРИКС се нуждае от конкретни постижения и използването на условния валутен резерв на БРИКС може да бъде най-лесният ход.

Превод: ЕС