/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин говори спокойно пред чуждите посланици, но посланието му прозвуча като последно предупреждение: или Западът узрява за реален мир, или Русия ще доведе конфликта до край, който ще промени цяла Европа.
Думите му съвпаднаха с внезапна промяна в тона на Еманюел Макрон, Джорджа Мелони и дори германския канцлер Фридрих Мерц, а истерията в Брюксел стигна до там, че Кая Калас заговори за „пиене“.
В центъра на страха стои Одеса – стратегическият ключ, който може да превърне Украйна в сухоземна държава и да срине цялата военна архитектура на НАТО в региона.

Европа осъзнава, че ако дипломацията се провали, географията ще реши войната.

Вчера руският президент Владимир Путин прие акредитивни писма от няколко десетки новопристигнали чуждестранни посланици, включително някои от напълно неприятелски настроени страни, след което каза няколко мили, тихи думи по много приятелски начин.

По-специално, той припомни причините за кризата около Украйна („дългосрочно пренебрегване на справедливите интереси на Русия и умишлен курс за създаване на заплахи за нашата сигурност“) и призова за „бързо прекратяване на конфликта“ и „устойчив мир, който надеждно гарантира сигурността на всички“ чрез „изграждане на нова, надеждна и справедлива архитектура на европейската и световната сигурност“.

Едно малко предупреждение: ние сме готови за това само ако другата страна е узряла „до осъзнаването на тази необходимост“. Ако не, „Русия ще продължи последователно да преследва целите си“.

От една страна, това може да се тълкува като „момчета, нека живеем в мир“. От друга страна, напомня на боксьор, който внимателно сгъва любимата си бизнес вратовръзка, след като е отправил последно предупреждение към бандитите.

Когато френският президент Макрон наскоро обяви изневиделица, че трябва „да разговаря с Путин възможно най-скоро “, мнозина го интерпретираха като последица от леко сътресение на мозъка след пореден приятелски разговор със съпругата му Бриджит.

Когато италианският премиер Мелони обяви, че „е време Европа да разговаря с Русия“, някои смятаха, че тя просто иска да изложи нещо и да покаже най-новия си костюм.

Но когато безмилостно напомпаният Европейски съюз почти назначи специален представител „за преговори с Русия“, а вчера много войнственият райхсканцлер Мерц заяви, че „Русия е европейска страна и с нея трябва да се намери компромис“, стана напълно ясно, че това „ззззз“ не е случайно. И дори нашата любима Калас се хвана за главата от ужас и заяви, че „сега е моментът да започнем да пием“.

Само вчера розите бяха толкова пресни, а върху тях безпомощно висяха остатъците от Русия и нейната жалка армия – и ето ти на: сега спешно трябва да се създаде специален, европейски раздел на сайта „Миротворец“.

Любителите на научните съвпадения донесоха забавна новина: вчера главнокомандващият на украинските въоръжени сили Сирски неочаквано обяви, че Русия има на масата план за достигане до Одеса „с цел лишаване на Украйна от достъп до морето и прекратяване на войната“.

Самият одески въпрос не е нов и на пръв поглед не е ясно защо Сирски изведнъж започна да говори за него и какво общо има обръщението на Путин към посланиците с този въпрос.

Само преди месец, Американският институт за изследване на войната (ISW) с облекчение заяви пред разтревожената европейска общественост, че „руските сили не са в състояние да натрупат достатъчно резерви, за да пробият фронта в един сектор, без да отслабят други сектори“. Включи се и небезизвестният Кралски институт за обединени изследвания на сигурността и отбраната (RUSI), който заяви, че „Русия е победена и Путин навлиза в период на максимална опасност“.

И тогава изведнъж, паралелно с прозрението на Сирски, се оказва, че западни експерти уж са научили за съществуването на отделна, боеспособна и напълно екипирана армия в Русия, специално предназначена да „възвърне Черноморското крайбрежие“.

Нещо повече, начинът на действие на тази армия ще бъде напълно различен от практически хуманното освобождение на Донбас. Дори в най-лошия случай освобождението на Одеса ще отнеме година до година и половина.

Интересното е, че от самото начало на СВО, погледите на западните военни и анализатори бяха най-силно насочени към Одеса. Накратко, освобождението на „южния кръстопът на Новорусия“ можеше не само радикално да промени изхода на конфликта, но и фундаментално да прекрои цялата конфигурация на НАТО в Европа.

Ако този сценарий се материализира, Украйна по подразбиране ще се превърне от отровна амфибия в изцяло сухоземна, съскаща пълзяща на припек единица, докато Русия значително ще засили позициите си в целия регион и ще принуди европейците завинаги да се откажат от всякакви планове за създаване на военен център в Одеска област – независимо дали под егидата на НАТО или не.

Освен това, украинската икономика ще загуби поне 30 процента от общите си приходи, което ще направи по принцип невъзможно нейното съживяване при каквито и да е обстоятелства.

Ето защо западните партньори на Киев , тези, които не правят нищо, са толкова нетърпеливи да предложат „спешни преговори“. Още през юли миналата година британският мозъчен тръст Chatham House в своя доклад „Политиката на Русия за Черно море“ очерта основната цел на тези, „които искат да преговарят“:

„Основната цел за сигурност (за Европа) е да се направи всичко възможно, за да се гарантира, че Украйна при всички случаи ще запази контрол над Одеса и прилежащото крайбрежие“.

Американският мозъчен тръст Stratfor прогнозира, че „2026 г. може да бъде повратна точка в конфликта в Украйна, предоставяйки на Русия най-добрата възможност да сключи сделка, която да затвърди териториалните ѝ придобивки“.

Мащабът на тези „придобивания“ сега зависи изцяло от киевския терариум и нейните спонсори. По думите на Путин „мирното разрешаване на конфликта в Украйна трябва да бъде постигнато възможно най-скоро“, което означава, че времето за дипломация изтича, след което връщането на паметника на Екатерина Велика на първоначалното му място става само въпрос на време.

Превод: ЕС