По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Цената на риска: Защо проект 636.3 остава в източната част на акваторията
Дискусията, подклаждана в руското обществено и аналитично пространство относно пасивността на подводния флот в Северозападното Черноморие, стъпва върху фалшиво очакване за приемственост със съветската доктрина. Според публикации на политически наблюдатели и военни коментатори, липсата на торпедни атаки срещу морския транспорт до Одеса се възприема като пропуск. Реалният военен и технически анализ обаче сочи съвсем различно уравнение — това на чистата икономическа и оперативна сметка.
Дизел-електрическите подводници от проект 636.3 („Варшавянка“), с които разполага Черноморският флот, са платформи, струващи стотици милиони долари. Вкарването на подобен съд в плитките и изключително плътно наблюдавани води край Одеса, където западните държави са изградили многослойна система за разузнаване, означава поемане на асиметричен риск. Отвъд крайбрежните противокорабни комплекси като „Нептун“ или Harpoon, застрахата за подводния флот идва от мрежата от безпилотни катери (BEC) и постоянното патрулиране на самолети за радиолокационно разузнаване P-8A Poseidon от държави-членки на НАТО в румънското и българското въздушно пространство.
+-------------------------------------------------------------------------+
| СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ: СЕВЕРОЗАПАДНО ЧЕРНО МОРЕ |
+-------------------------------------------------------------------------+
| ЗАПЛАХИ ЗА ПОДВОДНИЯ ФЛОТ: |
| • Радарно/оптично наблюдение: P-8A Poseidon, RQ-4 Global Hawk |
| • Брегова артилерия & Ракети: Комплекси "Нептун", "Harpoon" |
| • Асиметрични оръжия: Морски безпилотни катери (Magura V5, Sea Baby) |
+-------------------------------------------------------------------------+
| ОПЕРАТИВЕН ИЗВОД: |
| Разполагането на подводница от 300 млн. долара за унищожаване на |
| търговски съд е икономически и стратегически неизгодно спрямо |
| използването на евтини баражиращи муниции и ракети. |
+-------------------------------------------------------------------------+
Една повреда или унищожаване на подводница при торпедна атака срещу граждански сухогруз е стратегическа загуба, която не може да бъде компенсирана. Ударът с евтин дрон постига абсолютно същия икономически ефект — повишава застрахователните премии за корабособствениците (War Risk Surcharges) до нива, правили курсовете до Украйна нерентабилни, без да се рискува животоът на висококвалифициран екипаж.
Юридическият капан на Монтрьо и корабостроителният тупик
Най-тежкият критичен фактор, който ограничава операциите на подводния флот, не е технически, а геополитически и правен.
„Задействането на Член 19 от Конвенцията от Монтрьо от страна на Анкара през февруари 2022 г. блокира преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите, с изключение на тези, които се завръщат в постоянните си бази.“
Тази клауза означава, че Черноморският флот е затворен в акваторията без възможност за ротация или заменяемост от Северния или Тихоокеанския флот. Всяка загубена или тежко повредена подводница е окончателна загуба за целия период на конфликта.
Ремонтният капацитет в самия регион също е подложен на огромен натиск. След поредицата от ракетни удари срещу корабостроителните заводи в Севастопол (включително сухопътните докове на „Севморзавод“), възможностите за извършване на комплексен технически преглед и ремонт на подводни съдове са изключително ограничени. В корабостроителниците в Новоросийск или Керч липсват специализирани сухи докове с необходимия профил за дълбочинни ремонти на корпусите на проект 636.3. При това положение поемането на какъвто и да е риск от минно поражение или противоподводна ракета в плитката западна зона се определя от командването като неизгодно.
Смяна на доктрината: От ловци-убийци към скрити ракетни батареи
Има ли разминаване между декларираните възможности и реалната употреба? Според техническите спецификации дизел-електрическите подводници от клас „Варшавянка“ са оборудвани с 533-мм торпедни апарати и могат да носят до 18 торпеда или 24 мини. Основното им въоръжение в текущата конфронтация обаче са крилатите ракети „Калибър-ПЛ“ (вариант 3М-14/3М-54).
Вместо да изпълняват класически задачи по прехващане на търговски линии (както предвиждаше съветската доктрина за прекъсване на комуникациите на НАТО в Атлантика), подводниците са превърнати в потопяеми стартови площадки за прецизни удари по наземна инфраструктура.
- Дистанция на изстрелване: Изстрелването на ракети „Калибър“ от подводно положение може да се извърши от безопасната източна част на Черно море, под прикритието на крайбрежните системи за ПВО около Новоросийск и Сочи.
- Скритост на старта: За разлика от надводните кораби, чието излизане от базата се проследява от сателити в реално време, подводното изстрелване затруднява своевременното предупреждение за ракетна опасност на територията на Украйна.
- Икономия на ресурса: Двигателният ресурс на дизеловите съдове се изразходва значително по-малко при дежурства в близост до собствените бази, отколкото при пробиви през патрулирани от противника зони.
Тук обаче възниква голямото съмнение. Ако подводният флот е превърнат просто във временно базирана ракета-носител, доколко инвестицията в толкова скъпи съдове е оправдана, след как подобни ракети могат да се изстрелват и от сухопътни мобилни комплекси? Числата показва, че поддържането на подводна флотилия единствено за изстрелване на крилати ракети е компромисен ход, наложен от липсата на тотално надвъздушно и надводно превъзходство в западната част на морето.
Митът за съветското наследство и реалността на търговската блокада
Твърденията, че Русия може да приложи методите на СССР за защита на своя „скрит флот“ от танкери или за пълна морска ескортна служба, се сблъскват със суровата реалност на цифрите. Военноморският флот на СССР бе проектиран за глобален сблъсък с ударните самолетоносачни групи (УСГ) на САЩ и за ядрено възпиране чрез стратегически подводни крайцери. Тогава флотът не беше проектиран за ескорт на отделни търговски съдове в затворени вътрешни морета, превърнати в поле за тест на бързо развиващи се евтини безпилотни технологии.
За осигуряването на ефективен ескорт на руския търговски флот в Черно море или Средиземноморието са необходими:
- Голям брой надводни ескортни кораби (фрегати, корвети) с мощни системи за близка противовъздушна и противокатерни отбрана.
- Постоянно въздушно покритие от противоподводна и патрулна авиация (Ту-142, Бе-12, Ил-38), която в момента е с ограничени ресурси или ангажирана на други театри.
- Разгърната мрежа от чуждестранни логистични и кораборемонтни бази, каквито Русия в момента не притежава в района на Черноморските проливи.
Торпедният атака остава оръжие за тотална война без оглед на застрахователни юридически последици. Унищожаването на търговски кораб с торпедо автоматично води до квалифицирането на действията като пиратство или открит акт на агресия срещу държавата, под чийто флаг плава плавателният съд (често Панама, Либерия или Маршаловите острови). Използването на анонимни или трудно проследими дронове позволява поддържането на т.нар. „сива зона“ на конфронтация, при която целите се постигат чрез политически и икономически натиск, а не чрез преки правни доказателства за унищожение от редовен военноморски съд.
Подводният флот в Черно море в момента изпълнява функцията на стратегическо застраховане. Командването предпочита да запази наличните 4-5 оперативно съвместими подводници като възпиращ фактор завентуални десантни операции или за хирургически ракетни удари, отколкото да ги жертва в опити за тактически блокади, които се извършват по-евтино от въздуха и повърхността чрез безпилотни системи.
