/Поглед.инфо/ Посланикът на ЕС в Русия Маркус Едерер заяви, че Брюксел е предложил на Москва да обсъдят възможността за взаимно признаване на сертификатите за ваксинация. На пръв поглед намерението е добро, но тази инициатива трябва да бъде последвана от следващата стъпка, която ЕС продължава да избягва.

Става дума за лицензирането на руската ваксина “Спутник-V”. Европейската агенция по лекарствата, цитирана от много лидери на страните от ЕС, даде положителна оценка на лекарството през юни, но окончателното му одобрение беше отложено поне до септември, а според някои оценки дори до края на годината. Тази информация, публикувана в медиите, обаче е трудно да бъде потвърдена поради факта, че журналистите се позовават на анонимни източници.

Полученото несъответствие в позициите на Брюксел относно ваксината и сертификатите поражда въпроси, тъй като под определени предлози Европейският съюз не разрешава разпространението на ваксината “Спутник-V”, което означава, че поставят под съмнение нейната ефективност, но в същото време са готови да признае сертификатите, издадени на ваксинираните от това лекарство. Значи “Спутник-V” не работи, но има сертификат?

По-лесно е да се обясни това състояние на нещата, ако се вземат предвид политическите интереси. Сертификатите са инструмент, който допринася основно за възобновяването на трансграничните пътувания и следователно за икономическото възстановяване. Използването на една или друга ваксина е не само въпрос на реклама на продуктите на фармацевтични компании, но и на престиж. В страни с негативно отношение към Русия “Спутник-V” е наречен "най-мощният инструмент на меката сила" на Москва едва ли не от 1957 г., когато Съветският съюз изненадва западните страни с изстрелването на първия космически кораб. Това е причината защо в Европа въпросът за използването на руската ваксина е свързан по-скоро с политиката, отколкото с епидемиологичната обстановка - сред страните от съюза просто няма консенсус относно възможността за „проявяване на благосклонност“ към Москва ( както го наричат някои държавници).

И все пак някои европейски страни се обърнаха към руската страна на фона на разочарование от скоростта на въвеждане на ваксините от паневропейските институции.

Унгария вече е закупила и разпространила значителен брой дози S“Спутник-V”. Франция и Германия са готови поне да обмислят въпроса, ако и когато Европейската агенция по лекарствата даде разрешение.

Страховете от негативни политически последици за местните лидери пречат на по-активното разпространение на руския препарат в Европа. Случаят със Словакия може да бъде ясно предупреждение за тях. Премиерът на тази страна Игор Матович „тайно“ организира вноса на 200 хиляди дози от руската ваксина. В края на март той беше принуден да напусне поста си, тъй като според официалната версия той не се е консултирал със своите коалиционни партньори.

Предвид гореизложеното, инициативата на Европейския съюз за взаимно признаване на сертификатите за ваксинация с Русия не трябва да се разглежда като жест на добра воля, което означава обрат във външната политика на Брюксел. По-скоро говорим за чисто прагматични икономически интереси, които обаче почти нямат ефект върху политическата реторика.

Превод: В. Сергеев