За съжаление, у нас няма ново издание, а би трябвало да се пусне в голям тираж и част от него да се подари на нашите министри и „народни избраници”.
И НЕЩО ЗА НАШАТА ГЛУПОСТ...
Мисля, че е ще е добре, ако индивидуалната глупост и обществената и държавната се изследват научно и се подредят в отделни категории. Индивидуалната глупост е в общи линии наследствено качество или по- скоро недостатък, един психо- невротичен недостатък. При него, както знаем, има различни степени и нюанси, сред които болести като олигофренията, идиотизма и т.н. Но обществената глупост винаги води до големи катастрофи. Историята ни дава редица примери. Тя, обществената глупост, не понася по принцип градивната критика, не търпи сериозните критерии, пренебрегва ценностните системи. Не чува трезвите гласове или ако ги чуе, много бързо ги забравя. При нея пчелният кошер просто се обръща наопаки, за да стане жертва на оси и други опасни вредители. И тогава критериите, доколкото ги е имало, започват падат стремглаво, слизат чак до дъното. Така преди Десети ноември у нас по партийна линия някои другари ставаха кандидати/ по днешному, доктори / на науките, дори академици, директори, министри, за да се повтори същото и днес – вече не само по партийна линия, но и с пари. При това в доста по- големи, неподозирани преди мащаби. Така страната ни се напълни със „специалисти” с „вишу” образование от десетките университети и филиали по градове и села. Нароиха се и магистри и бакалаври с купени дипломи. През последните десетина години броят им съществено нарасна. Даде се необмислено прекалена автономия на вузовете и те започнаха безконтролно да произвеждат доктори, доценти и професори, чийто брой в България нарасна неимоверно. Най- драстичен бе случая в Свищовския икономически университет с неговия ректор- плагиат Адамов. Появи се и определението „калинки”. И въпреки скандалите и в последните правителствени кабинети те съвсем не са малко. Всъщност калинките са навсякъде. Те са „отрочетата” на ГЕРБ. Дори в културата, което е направо непростимо. Преди време в Русе се появи дори един диригент- директор с две съмнителни дипломи за бакалавър и магистър, издадени по едно също време от частен вуз!, един истински гений, дете- чудо / пък е и дребничък на ръст/, български Караян!, който опустоши този доскоро водещ музикален институт и за награда нашите неуки гербери го издигнаха на още по- висок пост, натрапиха го в Софийската филхармония. В Народното събрание, пък депутат от Движението за Пари и Служби беше на държавен изпит в Бургаския университет и имаше изказване в Народното събрание в един и същи ден и час – изглежда се беше раздвоил като във фантастичен филм или на едно от местата просто е била неговата холограма! Да, водещата партия с огромни претенции, че е „спасител и строител на Нова България”, напълни министерства, посолства и учреждения из цялата страна със свои хора, изпрати такива, за наш срам! дори в ЕС. Една такава дама преди няколко години ни направи за смях пред света. А сега се смеят на Б.Б.
Образованието ни, което преди 1989 бе на световно ниво и беше модел за редица европейски държави, се принизи, културата ни, сред водещите в Европа, също пострада значително, дори и в нея се появиха „мутри” и „мечки”, както и неуки и нагли министри като предпоследният / сега депутат?!/, който гордо се титулува като „мултак” и искаше да става академик в БАН! А сегашният пък, Банов, се оказа възторжен почитател на...рапъра с дупарата Криско!
Да, опростачихме се доста, направо оглупяхме. А и езикът ни доста се принизи, опростачи, направо обедня, като вината е главно на някои медии – немалка част от обществото ни също оглупя. Доказаха го и предните избори и дано следващите да не са като тях, защото май съвсем оглупяхме...
Подобно на героинята на Еразъм и нашата власт не престана сама да се хвали и превъзнася. При това най- безсрамно, сама! Да говори за „растеж на икономиката”, за „стандарт”, за „възход”, „за завод до завод”, за „прекрасни магистрали, стадиони и бетонни арени”, за „нисък процент на безработицата”. Изобщо за прогрес и възход! Звучи като фантастика, нали?! И това в най- бедната и нещастната страна в Европа с африкански стандарт на живота. С най- високата смъртност, най- ниската раждаемост, най- голямата емиграция. Не, звучи не само като глупост, но и като гавра, подигравка. Но най- глупавото и абсурдното е да търпим и да избираме и преизбираме хора, които не само, че не стават за нищо, ами са доказали и своята вредност за държавата ни и обществото.
Нека да си припомним една от кратките, но важни глави от това безсмъртно съчинение. Може би ще се досетим за кого по- точно сме избрали този текст- монолог:
Глава трета: Защо Глупостта се хвали сама?
Без съмнение аз, Глупостта, не обръщам никакво внимание на ония мъдреци, които твърдят, че е много глупав и твърде нахален оня, който хвали сам себе си. Щом искат, нека това да е глупаво, стига само да признават, че е почтено. Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира сама за себе си? Кой ли би ме изобразил по-добре от мене самата? Освен ако случайно някой би ме познавал по-добре, отколкото аз самата се познавам. Освен това аз постъпвам много по-скромно от мнозина знатни и мъдри. Поради някакъв си лъжлив срам те тайно подтикват срещу заплащане някой продажен оратор или бъбрив стихоплет, та от него да чуят похвали за себе си, т.е. чисти лъжи. И ето оня наш скромен човек надига опашка като паун и пери качул, докато безсрамният ласкател сравнява с боговете негодния за нищо човек, посочва за съвършен образец на всички добродетели оня, за когото знае, че се намира най-далече от тях, кичи гарван с чужди пера, мъчи се да избели етиопец и прави от мухата слон. Накрая аз следвам известната народна поговорка, която казва: „С право се хвали сам онзи, който не намира никакъв друг по- голям хвалител от самия себе си... за себе си“...
