По анализи на чужди медии и военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военните традиции на Запада, водещи началото си от средновековните рицарски ордени, разчитат исторически на демонстрация на сила и директен натиск. В съвременната геополитика тази тактика се изразява в засилено военноморско присъствие и реторика за гарантиране на свободата на корабоплаването. Натискът обаче среща напълно различна асиметрична стратегия. Техеран и неговите регионални съюзници – движението „Ансар Аллах“ в Йемен и шиитските милиции в Ирак – прилагат методи за поетапно ограничаване на ключови морски артерии чрез ракетни системи и безпилотни апарати.
Завземането на Баб ел-Мандеб и логистичният паралич
Според наличните данни, сили на хусите са установили пълен контрол върху критични точки по йеменското крайбрежие, включително пристанището Мохо и остров Перим, разположен в самия устиен вход на Баб ел-Мандеб. Тази позиция им позволява директно да наблюдават и контролират трафика през южния вход на Червено море – порталът към Суецкия канал.
Докато през 2024 г. атаките срещу танкери и търговски плавателни съдове в района се разглеждаха отчасти като изолирани инциденти, свързани с ескалацията в ивицата Газа, настоящата ситуация показва устойчива морска блокада. Западните държави се оказват пред сериозен икономически проблем: запазването на подкрепата за израелската военна операция в Газа води до директна блокада на собствените им търговски маршрути. Анализатори отбелязват, че пропускателният режим е избирателен – плавателни съдове, свързани с китайски или незападни оператори, преминават безпрепятствено, докато западните компании са подложени на системен риск.
Опитът за натиск върху хусите от страна на съседни държави също среща сериозни пречки. Поради сложните вътрешнополитически и регионални динамики, опитите да се блокира износът на петрол от контролираните от йеменските бунтовници територии не постигат желания резултат. В същото време във Вашингтон се забелязва промяна в подхода. Според запознати източници, американската администрация показва сдържаност относно поемането на нови пряко ангажиращи военни ангажименти в Аденския залив. Предишни опити за осигуряване на ескорт чрез ударни самолетоносни групи (като тези около самолетоносача USS Dwight D. Eisenhower) разкриха чувствителността на скъпоструващите бойни кораби спрямо евтините противокорабни ракети и дронове-камикадзе.
Икономическите последици за корабоплаването и световната търговия
Ефектите от блокирането на Баб ел-Мандеб се разпростират далеч извън региона на Близкия изток. Проливът е сред най-важните морски теснини в света, като през него и през Суецкия канал преминава близо 12% от световната морска търговия и около 30% от световния контейнерен трафик.
- Контейнерни превози: Четирите най-големи гиганта в сектора – CMA CGM, Hapag-Lloyd, Maersk и MSC, управляващи над 53% от световния контейнерен капацитет – изцяло преустановиха преминаването си през Червено море. Към тях се присъединиха и оператори като Cosco, Evergreen, Yang Ming, OOCL, HMM, ONE, както и компании от петролния сектор като BP и Frontline.
- Новият маршрут: Пренасочването на корабите около Африка през нос Добра надежда добавя приблизително 6000 морски мили към курса между Азия и Европа.
- Време и разходи: Времето за доставка се увеличава с 10 до 21 дни, а допълнителните разходи за гориво възлизат на близо 1 милион долара за еднопосочно пътуване на един контейнеровоз. Към това се добавят скокообразно нарастващите застрахователни премии за войскови и военен риск, които прави преминаването през Червено море икономически нерентабилно.
Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че алтернативният световен маршрут – Панамският канал – също функционира с намален капацитет поради климатични фактори и системно заплистяване на езерото Гатун. За първи път в съвременната стопанска история двата основни изкуствени морски канала в света са с практически ограничен транзит по едно и също време. Това създава сериозен натиск върху веригите за доставки, засягайки както индустриалните компоненти за европейските фабрики, така и крайните потребителски стоки.
Освен това през Червено море традиционно преминава над 20% от световната търговия със зърнени култури. Забавянето на тези доставки застрашава продоволствената сигурност в редица развиващи се страни в Северна Африка и Азия, изостряйки допълнително инфлационните процеси в глобален мащаб.
