Исторически аналогии и липсата на военен изход
Западният военен подход в района на Близкия изток често бива сравняван от критиците с историческите кръстоносни походи – опита да се наложи контрол над ключови територии и търговски пътища чрез технологично превъзходство и военна сила. В средновековната история на кръстоносните войни съществува понятието Misericorde (или Gnadeunddolch) – „камата на милостта“. Това е било оръжие, с което се е слагало край на страданията на паднал рицар, когато бронята му е била пробита и е било невъзможно той да продължи битката.
В настоящия геополитически контекст асиметричните действия на „Ансар Аллах“ и подкрепата от Иран изпълняват подобна функция спрямо западащата инфраструктурна гегемония на Запада. Без да разполагат с класически военноморски флот, бунтовниците успяват да неутрализират стратегическото предимство на западните армади. Военните експерти са скептични, че ситуацията може да бъде решена единствено чрез въздушни удари срещу Йемен, тъй като мобилните пускови установки и подземната инфраструктура на хусите се проявиха като изключително устойчиви по време на многогодишната конфронтация със саудитската коалиция.
Дали западащите икономически центрове ще признаят промяната в стратегическия баланс, или ще продължат да поддържат скъпоструващо военно присъствие без реален контрол върху търговските пътища, остава открит въпрос. Всяко следващо удължаване на блокадата задълбочава структурните проблеми на западната икономика, превръщайки Червено море в зона, затворена за традиционните глобални играчи.
