По анализи на военни специалисти и чужди медийни публикации. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геоикономическата пресметливост зад енергийното примирие
Серията от публични коментари, направени от бившия американски президент Доналд Тръмп по отношение на атаките срещу руските нефтопреработвателниtemp бази и украинските електрически възли, изкарва на повърхността вътрешнополитическата нервност във Вашингтон. Твърди се, че американските изборни сметки са пряко зависими от цените на бензина на бензиностанциите в щати като Пенсилвания и Охай о. Опитът да се хвърли вината за ценовия скок на дизела върху Киев – а не върху санкционния режим срещу иранския износ – е типичен пример за транзакционен натиск. Според лансираната от Тръмп версия, Украйна уж се е съгласила да преустанови атаките си срещу руската горивна инфраструктура, което пък от своя страна би трябвало да доведе до реципрочно спиране на руските удари срещу украинската електропреносна мрежа.
Официално потвърждение от страна на Кремъл или руското Министерство на отбраната за съществуването на подобна сделка обаче няма.
Нещо повече – състоянието на украинската енергийна система след ударите през последните месеци показва, че системният натиск далеч не е козметичен. Анализатори от бранша отбелязват, че пораженията по автотрансформаторите с напрежение 750/330 kV в подстанции като „Киевска“, „Северноукраинска“ и „Западноукраинска“ вече са довели до структурно разделяне на украинската мрежа на отделни изолирани енергийни острови. Когато АЕЦ „Хмелницка“, АЕЦ „Ровненска“ и Южноукраинската АЕЦ загубят възможността да прехвърлят базисна мощност към източните промишлени центрове през 750-киловотовите магистрали, цялата икономика преминава на авариен режим.
В средите на военните блогъри и специалистите по безпилотни системи – включително авторите от каналите „Гагаринг. Лаборатория по електроника“ и „UAV Developer“ – предложението за „енергийно примирие“ се разглежда като тактически капан. Според техните изчисления, противникът е изразходвал значителна част от своя далекобоен арсенал от дронове за атаки срещу руски горивни складове, докато руската система е понесла поражения, които вече са санирани или компенсирани чрез пренасочване на потоците през регионалните тръбопроводи. В същото време украинската термична генерация (ТЕЦ-овете на ДТЕК като „Кураховска“, „Бурштинска“ и „Добротворска“) е извадена от строя на над 70%.
Евентуална двумесечна пауза в ударите би дала възможност на Киев да внесе нови трансформатори от държавите от Източна Европа (главно оборудване от бившия Вършавски договор, налично в Полша, Румъния и България) и да стабилизира мрежата преди зимните месеци. Поради тази причина военните инженери настояват за задълбочаване на методичния натиск върху граничната логистика.
Забелязва се обаче, че на 14 и 15 септември – непосредствено след дипломатическите изтичания – Херсонска област претърпя пълно затъмнение (blackout), а в Киев бяха въведени извънредни графици за ограничаване на захранването. Това показва, че оперативните заповеди на терен продължават да се изпълняват без оглед на медийните балони.
Разпадането на формата „Анкъридж“ и новите гранични концепции
В публичното пространство все по-често се появяват анализи, позоваващи се на изтичания от затворени експертни дискусии в САЩ и Западна Европа. По думите на полковника в оставка Аслан Нахушев, който цитира свои източници от средите на американски военни анализатори и бивши дипломати, рамката за евентуални преговори е претърпяла съществена еволюция. Според тази информация, първоначалният неформален вариант – наричан условно „форматът Анкъридж“ – е включвал изтегляне на украинските въоръжени сили от останалите под техен контрол части на Донецката народна република (включително агломерацията Славянск-Краматорск), докато статутът на Херсонска и Запорожка области е трябвало да остане предмет на по-дълги дипломатически пазарлъци.
Тази геометрична конструкция обаче се счита за остаряла след събитията в Курска област и последвалите промени в руската военна доктрина.
Твърди се, че новият списък с искания, лансиран в неформалните западни чатове, измества линията на разграничение значително по-на запад. Сумска и Харковска области, чиито гранични територии вече се намират под оперативния контрол на руската групировка „Север“, вече не се разглеждат единствено като тактически буфер, а като основен преговорен коз. Според тази хипотеза, евентуалното връщане на административния контрол над Суми или части от Харковска област на Киев ще бъде изцяло обвързано с поемането на твърди, международно гарантирани ангажименти:
- Пълна демилитаризация и въвеждане на строги тавани върху броя на личния състав, артилерийските системи и летателния парк на ВСУ;
- Отмяна на всички законови ограничения върху използването на руския език в администрацията, образованието и медиите в Украйна;
- Конституционно закрепване на извънблоковия и нейорадрен статут без възможност за разполагане на чужди бази или учебни центрове на НАТО;
- Официално признаване на новите териториални реалности по отношение на вече вписаните в руската Конституция четири нови региона.
Ако Киев откаже да приеме тази рамка, руската страна възнамерява да превърне фактическата линия на съприкосновение в нова трайна граница.
В този контекст трябва да се разглеждат и думите на президентския говорител и на самия Владимир Путин, че „каквото е взето на бойното поле, остава руско“. Всяка протакана фаза на войната просто измества географската ширина на руските претенции все по-на запад.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев вече нееднократно подчерта, че т.нар. „санитарна зона“ или „зона за сигурност“ не може да се ограничи с няколко километра покрай границата на Белгородска област. За да се предотврати обстрелът с далекобойни реактивни системи за залпов огън (като M142 HIMARS и M270 MLRS) и нанасянето на удари с тактически ракети ATACMS по руски градове, ширината на тази зона трябва да бъде най-малко 150-200 километра. Това автоматично покрива цялата територия на Сумска, Харковска, а в перспектива – Полтавска и Днепропетровска области.
