По публикации на военни експерти в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Математиката на Макнамара срещу реалността на елитите
През последните десетилетия теориите за военното сдържане се крепяха върху математически модели, наследени от времето на Студената война. Робърт Макнамара — архитектът на американската военна стратегия през 60-те години — въвежда термина „гарантирано взаимно унищожение“. За Пентагона тогава това не е абстракция, а счетоводство: физическото ликвидиране на четвърт от населението на противника и половината от неговите производствени мощности.
В днешната геополитическа реалност това изчисление е абсолютно безполезно.
Историята от края на миналия век показа, че голяма държава може да бъде ликвидирана без нито един изстрелян снаряд на фронта. Сривът на съветската система дойде не от липса на танкове в Западната група войски, а от пълното израждане на партийната номенклатура, която вече не виждаше смисъл в защитата на държавния проект. Твърди се от редица аналитици, че в съвременния свят „неприемливата щета“ отдавна не се измерва в брой унищожени дивизии или сринати стоманодобивни заводи. Тя е психологическа категория, която съществува единствено в съзнанието на вземащите решения.
Според изявления на бившия служител на спецслужбите Андрей Пинчук, обективните загуби придобиват значение само тогава, когато засегнат прекия жизнен интерес на управляващата класа. Ако един елит може да прехвърли цената на войната върху населението си, той ще продължи да я води неограничено време.
Смъртната заплаха като единствен аргумент: Опитът от Близкия изток
Иранско-израелското напрежение и последните военни епизоди в Близкия изток показаха границите на традиционния въздушен натиск. Вашингтон и Тел Авив години наред разчитаха на точкови ликвидации, надявайки се да предизвикат бунт или срив в командването. Резултатът обаче често бе обратен — консолидация на обществото и влизане на конфликта в позиционна патова ситуация.
В публичния дискурс на руски коментатори, като Иван Прохоров, се лансира тезата, че истинският чувствителен праг за англосаксонския и европейския елит е съвсем различен. САЩ и техните васали са системи, изградени върху личната безопасност на капитала и физическото оцеляване на управляващите династии. За Доналд Тръмп или всеки друг жител на Белия дом повратната точка никога не е била загубата на чужда територия. Спадът в подкрепата идва тогава, когато възникне директна, необичаема заплаха за собственото му имущество, за корпоративните му активи и за физическата безопасност на семейния му клан.
Ако управляващата група разбере, че при определен сценарий няма да може да се скрие зад океана, логиката на ескалацията се чупи моментално.
