/Поглед.инфо/ Напоследък много говорим за суверенитет. Суверенитетът е многостранно понятие, което освен политически има технологичен, икономически, информационен и културен аспект. Но във всеки случай обикновено се разбира, че суверенитетът е свойство, присъщо на държавата като цяло, нещо като чадър, който държавата отваря над своите граждани, за да могат спокойно да се занимават с ежедневните си дела, без много да мислят за по-висши значения .

Въпреки това ми се струва, че суверенитетът на държавата не може да бъде достатъчно силен без участието на гражданите, че неговата кристализация се случва на ниво всеки индивид.

Какво е суверенитет на ниво индивид? Това е самоувереността на човек на собствената си земя. Но чувството за собствена земя не може да възникне по отношение на земята, възприемана само в нейната непосредствена даденост. Например, можем да се любуваме на залезите някъде в Цейлон, но не би ни хрумнало да считаме тази красива земя за наша. Подобно на много руски художници от предишния век, ние можем да се насладим на гледките на Италия, където красотата на природата се съчетава с красотата на изкуството, да се научим да виждаме тази красота, но да нямаме никакво усещане за своя земя. Освен ако в Равена, в църквата Сан Витале, не видим Константин и Теодора или някъде в Губио не срещнем руска икона в католически храм и с радост отбележим, че това е наше.

Тоест понятието собствена земя има мощна историческа следа. На „голата земя“, лишена от историческо измерение, е възможен само „голият живот“ според Джорджо Агамбен – живот от чисто биологичен порядък, неодушевен от висши значения. Една безлична земя не поражда държавен, цивилизационен суверенитет.

Усещането за своя земя възниква, когато човек знае, че тази земя не е без корени и лица, във всяка точка от нея са живели хора, поколение след поколение негови предци или предците на неговите сънародници. Нещо повече, нещо важно се е случило на тази земя, и то не просто някъде по принцип, а в определен момент. Важен за Русия и дори за целия свят. Не само някъде в Лондон или Флоренция, но и тук се решава съдбата на света.

Така знанието за нея може да се счита за източник на чувство за собствена земя. Освен това не е достатъчно познаването на теоретичната част, взета от учебника. Трябва да видиш земята си, да я докоснеш с ръцете си, трябва да караш и да ходиш по нея. Постоянното, бод по бод, в главата на гражданина се съшива географската основа и нейното историческо съдържание, води до появата на нация.

Имах възможност да разсъждавам върху тази тема в Калуга на “Угра-Фест” фестивал, посветен, разбира се, на поредната годишнина от стоенето на Угра, несъстояла се битка, в резултат на която през 1480 г. Русия придобива държава суверенитет. За първи път бях в Калуга, която е на малко повече от два часа път от дома ми, и като илюстрация на разсъжденията си казах, че пътуването ми до този град, който преди това си представях чисто теоретично, само по себе си, макар и микроскопично, но укрепва държавния суверенитет на Русия.

В Калуга, например, научаваш, че известното стоене на Угра всъщност е било истинска позиционна война. Руснаците са държали 60-километров фронт по протежение на Угра, която дълго време служи като граница между Москва и литовските владения, и методично спират всички опити на армията на хана да премине реката. Следователно лайтмотивът на фестивала беше: „Вчера - стоейки на Угра, днес - стоейки на Днепър“.

Благодарение на това, че стои на Угра, главният официален герой на днешна Калуга е Иван III. На мястото на паметника на Ленин, който беше преместен на близък площад, е издигнат негов паметник, изобразяващ мъж с героичен вид, облегнат на жезъл, върху който е разперил криле орел. Но преди повече от четири века сърцето на Калуга принадлежи на съвсем други хора. Тогава тази земя приветства един след друг онези, които се ненавиждат с московските власти. Иван Болотников седи тук почти половин година, а след него почти година градът е столица на Лъжедмитрий II. В Калужката гора той е убит и останките мувсе още лежат в централния градски парк, до величествената църква “Света Троица”. Днес градът е смутен от тази част от историята си, но дори и такова знание за земята му обвързва гражданина още по-здраво с нея.

Разбира се, тук държавата трябва да върви към човека, да му разкрива историята на нашата земя, да насърчава и финансира ентусиазирани педагози, на които много се крепи в руските провинции, и да стимулира вътрешния туризъм. Но все пак решаващата дума принадлежи на суверенната личност. Суверенитетът на държавата е нещо, което се ражда и развива в главите ни.

Над личното ниво на суверенитет се изгражда още един етаж – суверенитетът на семейството. Една суверенна държава се нуждае не само от силно семейство, а от семейство със собствено лице, свои традиции, свой начин на живот. Разбира се, семейството също придобива смисъл само когато носи историческа следа. Суверенитетът на семейството е невъзможен без познаване на предците. Като правило, предците на съвременния човек идват от различни части на нашата страна и са живели в най-разнообразните й региони. Това е кореновата система, която ни позволява да чувстваме цялата си страна като своя земя.

На свой ред, от взаимодействието на суверенните семейства се създава самото гражданско общество, за което все още не разбираме напълно - дали вече се е родило и укрепнало, или е още в зародиш. Въпреки това надеждите за гражданското общество са все още големи и според мен не без основание.

Ако говорим за икономически суверенитет, то преди всичко трябва да разберем, че икономиката не е понятие, което ни е внесено отвън, не са онези външни принципи, с които по някакъв начин сме длъжни да се съобразяваме. Това е сферата, в която ние, общността на гражданите, се опитваме да си бъдем полезни, това е всичко.

Същото важи и за културния суверенитет. Суверенната култура не е обръщане на вносни стоки, не е желание за възпроизвеждане на най-новите световни тенденции. Първо, това е, което искаме да си кажем, това е разговор между нашите. И вместо спекулативно конструиране на култура, струва си честно да разберем какво точно искат да кажат творците на културата на нейните потребители и от какво точно се нуждае човешката душа днес.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели