/Поглед.инфо/ На фона на стопяването на арктическия лед, геополитическата ситуация в този регион започва да се нагрява - и не на последно място заради „военната заплаха” на Русия, която продължава да изгражда потенциала си в Далечния север, пише “Дейли Телеграф”. В същото време, както отбелязва изданието, Западът всъщност „се опитва да догонва Москва“, тъй като в момента Съединените щати нямат ледоразбивачен флот, който би могъл да се сравни с руския.

Арктика е един от най-студените региони в света в климатично отношение, но в геополитическия е един от най-горещите. Миналата седмица в Бяло море Русия изпита междуконтиненталната ракета „Булава“, която лети към Камчатка. В същото време Норвегия съобщи, че е открила 10 подводници на руския Северен флот, плаващи през Арктика към Атлантическия океан, което е било най-голямата операция по рода си от края на Студената война, пише “Дейли Телеграф”.

„И двата инцидента са ясни илюстрации на военната заплаха, която Русия представлява за Запада. Те обаче говорят и за по-широк проблем: през следващите десетилетия интензивността на конкуренцията между великите сили в Арктика очевидно ще нарасне“, посочва изданието.

Русия милитаризира Арктика поне от средата на 2000-те години. През 2007 г. Москва постави знамето си на арктическото дъно и се върна към съветската практика на бойните патрули на далечни разстояния. Приблизително по същото време Геоложката служба на САЩ заключи, че 13% от останалия в света петрол и 30% от природния газ са в този регион. Скоро след това Русия прие стратегия за развитие на Арктика, която отбеляза, че този регион се е превърнал в „стратегическа база на ресурси“.

Едва ли е изненадващо, че Русия започна набързо да възстановява съветските военни бази и да създаде нови крепости в Арктика. Според руския министър на отбраната Сергей Шойгу само от 2013 г. в региона са се появили 475 бази. В същото време Москва укрепва ядрените си съоръжения в Далечния север и често започва да провежда мащабни учения там.

Що се отнася до Запада, напротив, дълго време той не обръщаше достатъчно внимание на Арктика. Освен това в настоящата стратегическа концепция на НАТО тази дума изобщо не е налице. През последните две десетилетия много западни страни бяха уверени, че Арктика е в безопасност от геополитическо напрежение, което междувременно нараства в други региони.

Ситуацията стана заплашителна. Съединените щати разполагат само с два ледоразбивача, способни да работят в Арктика, а един от тях трябваше да бъде изведен от експлоатация преди повече от десет години. В същото време Русия разполага с 40 ледоразбивачи, като същевременно строи нови, които могат да носят на борда си крилати ракети.

През септември в Норвегия, по време на дискусия за уязвимостта на Запада, участниците в срещата се съгласиха, че Русия вижда възможност в Арктика да възстанови статута си на велика сила, да върне мощта на въоръжените си сили и да си гарантира ранга на енергийна суперсила - както с факта, че Владимир Путин говори, че Русия ще използва армията за защита на националните си интереси - той е сериозен.

„Направените заключения не радват: с топенето на Арктика геополитическата конкуренция, по всяка вероятност, само ще се загрее, но Западът вече се опитва да догонва“, подчертава “Дейли Телеграф”.

Сякаш това не беше достатъчно, опасност надвисна над договорите за ограничаване на оръжията между Москва и Вашингтон. Тази година САЩ се оттеглиха от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие, докато СТАРТ-3 относно ограничаването на стратегическите оръжия изтича през 2021 г., а страните, според вестника, не бързат да го удължат.

Въпреки че перспективата за надпревара във въоръжаването изглежда далечна, тя създава тревожни въпроси относно готовността на Запада за конфликт в Арктика - както и ролята, която Великобритания ще играе в нея.

Докато Русия продължава да милитаризира Арктика, геостратегическото значение на Великобритания само нараства. Водите северозападно от Шотландия формират част от Фарьорско-Исландската граница - тясното гърло, което отделя Северния флот на Русия в Арктика от интересите на Москва в Северния Атлантически океан. По време на Студената война този крайъгълен камък изиграва огромна роля, но след разпадането на Съветския съюз стойността му драстично падна. „Сега поведението на Кремъл означава, че значението му отново нараства“, обобщава „Дейли телеграф“.

Превод: В.Сергеев