/Поглед.инфо/ Спомняте ли си миналия ноември? Едно от основните събития в това наивно време е срещата на върха на ООН за климата в град Глазгоу, известна като COP26. Срещата се подготвяше като голямо социално събитие. Политици, знаменитости, предприемачи и официални лица летяха до Глазгоу с частни самолети, автобуси с реклама на срещата пътуваха из британските градове, а акцентът на промоцията беше не някой, а компютър – с нарисуван динозавър, с говорещи гласове на знаменитости за това как е време хората да спасят планетата, за да избегнат своето изчезване.

Тази среща на върха завърши с нищо: нито резките решения, които динозавърът изискваше, нито ясни насоки, нито поне нови общи гледни точки не бяха разработени. Срещата на върха се проведе на фона на най-тежката енергийна криза от години и изглеждаше, че по-лошо време за екологичен догматизъм не може да се измисли.

Но на 6 ноември 2022 г. се откри срещата на върха COP27. Този път конференцията на ООН за климата се провежда в египетския Шарм ел Шейх, във връзка с която популярният туристически град беше старателно излизан и почистен.

Основният мотив на откриващата конференция беше „преходът към действие“. Саймън Стил, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, обяви, че в Париж (на COP21 през 2015 г.) са се споразумели за общи цели, а в Катовице (2018 г.) и Глазгоу са формирали план за действие. Сега е време да действаме, казва Стил.

Алок Шарма, президент на COP26, каза след закриването на последната конференция, че целта на световните правителства е средните температури да не се покачват повече от градус и половина над прединдустриалното ниво - именно такава цел беше поставена в Париж през 2015 г. и точно тя е заложена в прочутото Парижко споразумение за климата - „не мъртва, но много слаба“. Както пише The Guardian, Шарм ел-Шейх ще покаже къде е отишла тази цел - в интензивно отделение или направо на гробището.

Организацията на обединените нации, този принтер за „Филкини грамоти“, призовава за решителни действия всяка година, но никога конференция за климата не е изглеждала толкова неуместна и нелепа, както тази година. Въпросът не е само в липсата на достъпен за широката общественост „план за действие“ за постигане на парижката цел, който да надхвърля общите фрази и теоретични конструкции, върху които ООН не е в състояние да повлияе.

Въпросът е в изключително неблагоприятния контекст около конференцията и нейните гости. Конференциите на ООН за климата винаги са били домакини на най-известните лидери от част от света, която смята за жизненоважно да продължи да брои градусите на затопляне.

В Шарм ел-Шейх пристигна Макрон, който в края на октомври „отсече“ проекта за газопровод от Северна Африка до Германия – беше отсечен, разбира се, от безкористна грижа за околната среда, а не от желанието да довърши тежко болната германска индустрия, не, не.

Макрон обяви, че на европейците им е омръзнало да плащат сами за всички екологични инициативи, така че нека САЩ и Китай, особено Китай, също да бръкнат в портфейлите си за да „споделят разходите“. Китайците на своя сайт, представлявани от своя специален пратеник в ООН за изменението на климата, Сие Джънхуа, отговориха просто: „Споделете си ги сами“.

Ухапването срещу Пекин се превърна в същото време в иск срещу Германия, чийто канцлер, заедно с ръководителите на индустрията, отлетяха при Си Дзинпин онзи ден. Германците като цяло започнаха да бъдат критикувани от всички и за всичко: от нищото ръководителят на еднодневната неправителствена организация Power Shift Africa излезе и започна да обвинява Европа (което очевидно означаваше Германия), че използва Африка като своя собствена бензиностанция .

Борис Джонсън пристигна, обяви, че духът на миналогодишната среща на върха в Глазгоу (проведена под неговото, на Борис, строго ръководство) е мъртъв и нещата все още са там: нищо не се е променило - шокиращо изявление за срещата на върха на ООН!

Говориха представители на големия бизнес, които се похвалиха с възстановяване след COVID. Дойдоха някои скитници от африкански климатични неправителствени организации и поискаха за себе си, клошарите, още повече пари за борба с изменението на климата в Африка.

Пристигна Риши Сунак, за когото посещението на COP27 беше една от първите стъпки като премиер – разбира се, без да броим забраната за добив на шистов петрол във Великобритания.

Посещението на премиера се оказа много по-важно от казаното от него там - политическата стъпка /появата на такова събитие/ е важна не само за мераците на самия Сунак, но и за факта, че зетят на индийския технологичен милиардер е и назначен от новия крал, който сам беше най-активнен агитатор за борбата с глобалното затопляне.

И накрая, COP27 също не мина без динозавър - този път не нарисуван на компютър, а съвсем истински. Джо Байдън, който пристигна на срещата, използва събитието на ООН като платформа за популяризиране на собствените си постижения в навечерието на междинните избори за Конгреса. И така, той каза, че приетият от Конгреса закон за намаляване на инфлацията означава големи плащания за зелена енергия и възобновяема енергия. Как това ще помогне за преодоляване на инфлацията, никой не каза, но елементът на предизборната кампания се оказа впечатляващ.

Срещата на върха на ООН стана поредният повод за световната преса да се надпреварва в измислянето на остри тревожни формулировки в духа на „трябваше да започнем да действаме още вчера“ и да въвлече „незаконното нахлуване на Путин в Украйна“ в глобалната криза, която има много по-дълбоки корени (по думите на The Guardian).

Но не е нужно да гледате това. След срещата на върха в Глазгоу много наблюдатели решиха, че дневният ред за климата е мъртъв, но вижте причините за оптимизъм, които г-н Шваб и неговият Световен икономически форум намират в днешната ситуация с опазването на климата.

В голяма статия от 7 ноември се казва, че инвестициите в "зелено" само са нараснали, чистите енергийни източници осигуряват увеличение на търсенето на светлина (не се споменава, че говорим само за страните от Северна Европа), кризата отваря пътя за екологичните биотехнологии за производство на храни (онези същите ларви и червеи, с които глобалистите упорито искат да ни хранят още от края на миналия век), но борбата с глобалното затопляне се оказа съвсем не толкова скъпа, колкото се очакваше - само до 2030 г. ще бъде възможно да се харчат по-малко от 6 трилиона долара годишно, тоест нищожните 3% от световния БВП. Подобни поводи за оптимизъм показват, че по време на криза нещата наистина не вървят.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com