/Поглед.инфо/ „Всеки човек има две причини за своите действия – истинската и тази, която добре звучи.”
Джон Пирпонт Морган

Наскоро публикувах статия за манипулациите на родните ни политици и магистрати. Не мислите, че те са специфично родно явление. Напротив, същите се инспирират от международната политика. Ето някои от по-фрапантните случаи на интернационална демагогия за отминаващата година, засечени от нашите медии и подложени на логически анализ.

В края на януари САЩ обявиха санкции срещу венецуелската държавна петролна компания „Петролеос де Венесуела”, целящи да блокират активи на дружеството на стойност около 7 млрд. долара. В тази връзка, евродепутатът Андрей Ковачев заяви, че е „изключително обезпокоителен фактът, че се изнасят пари от Венецуела”. И какво му е обезпокоителното, г-н Ковачев, че чак и „изключително”? Венецуелско-американска компания прави финансов трансфер на собствени средства през трета страна. Чий е проблемът: на евродепутата, на ГЕРБ или на „американските интереси”? Да не изнасят техни пари? Ден преди това известният ни финансист Емил Хърсев заяви по националното радио, че транзакцията е напълно законна: „… не е вярно, че българските служби не са знаели за съответните трансфери. Всеки един трансфер над 30 000 лв. подлежи на деклариране. … За да има изпиране на пари изобщо, трябва да е извършено предикатно престъпление. Ние не можем да знаем в България как това престъпление някъде другаде е извършено. … Ясно е, че произхождат от продажба на петрол. Какво нелегално има в това?”. Какво толкова Ви обезпокои този трансфер, г-н Ковачев?

В заявление от 25 юни т.г. НАТО счупи „нагломера”, предупреждавайки Русия „да се върне към прилагането на

Договора за унищожаване на ракетите с малък и среден обсег”.

Даден бе срок на руското правителство до 2 август за изпълнение на искането; в противен случай министрите на отбраната на страните от пакта щели да преценят какви ответни мерки да бъдат предприети. „Призоваваме Москва да прояви отговорност, има още време, но то изтича. Не забелязваме склонност към отговорно поведение от страна на Русия ... ” – продължи генералният секретар на алианса Столтенберг.

Да припомним, обаче, предисторията за неизкушения читател. Договорът за ограничаване на стратегическите ракети с обсег на действие от 500 до 5500 км бе подписан през 1987 г. от тогавашните държавни глави на Русия и САЩ Михаил Горбачов и Роналд Рейгън. На 1 февруари т.г. Доналд Тръмп обяви, че страната му излиза от споразумението, а на другия ден Владимир Путин предприе „огледални действия”. Интересно тогава, защо генсекът на НАТО не призова и САЩ, които първи се оттеглиха от Договора, да се върнат към същия!? Значи излиза, че едната страна по договора може да се откаже от задълженията си, а другата трябва да ги спазва!? Това „право” по американски ли е?

Очевидно – да, защото аналогична е позицията на USпрезидента и към споразумението с Иран за прекратяване на ядрената му програма. Тръмп се отказа от него, а Европейската общност продължава да настоява Иран да се придържа към споразумението. Е, на такива точно действия името им е „двоен аршин”.

Като споменахме Иран, да си припомним как през юли се разигра

задържане на петролни танкери между Великобритания и Иран.

Първо, британските морски пехотинци със съдействието на властите в Гибралтар задържаха иранския супертанкер „Грейс 1”, заподозрян в пренасянето на петрол в Сирия, в нарушение на санкциите на Евросъюза. В отговор, Иран конфискува британски петролен танкер в Персийския залив. Този акт на иранското правителство беше окачествен от министъра на външните работи на Обединеното кралство Джереми Хънт като „държавно пиратство“.

Странно, като какwo тогава да се определи задържането на иранския петролен танкер десетина дни по-рано в протока Гибралтар (не „по същото време”, както ни (дез)информира националното радио)? Иранският външен министър се изрази така: „Британия трябва да престане да бъде аксесоар на американския икономически тероризъм”!

В края на декември т.г. американският президент подписа влизането в сила на гласуваните вече от Камарата на представителите

санкции срещу газопроводите „Северен поток-2“ и „Турски поток“.

Целта била да се предотврати влиянието на Русия в Европа „благодарение на енергията“. Аргументацията обаче е „желязна”: „Санкциите са в интерес на Европа”! Това заяви тези дни американският посланик в Берлин Ричард Гренел. Като че европейските държавни глави са безмозъчни и не могат сами да преценят кое е в техен интерес, та трябва големият презокеански съюзник да им налага „вярното” решение. А не е ли то в интерес на САЩ, които да си продават шистовия газ на Европа? И да поддържат икономическата блокада и пропагандната война срещу Русия? По-нагло демагогско изказване не съм чувал. Веднага ми идва на ум цитираната в началото мисъл на Дж. П. Морган. Интересно какво мислят по въпроса „лоялните” им съюзници (според премиера) у нас?

Такава е политическата демагогия днес – с „двоен стандарт”, с фалшиви новини, с манипулации. Подпомагана от едностранното отразяване на медиите – в полза на властимащите най-вече. И насочена срещу аудиторията ѝ, която трябва да прояви критично мислене и анализ на фактите, за да остане неманипулирана и неизмамена.