/Поглед.инфо/ Вашингтон поставя своите партньори на мястото им, предизвиквайки сърцераздирателни вопли от другата страна на Атлантика
В сряда, 2 април, Доналд Тръмп подписа указ за прилагане на „огледални“ („реципрочни“) мита към търговските партньори на САЩ. Стоките от други страни бяха подложени на минимална ставка от 10%, като много по-високи ставки се прилагаха за тези, които наложиха ефективно забранителни тарифи върху вноса на американски стоки.
Белият дом удостои със специално внимание Виетнам, Китай и редица други държави, които налагат мита до петдесет процента върху вноса на стоки от Съединените щати. В същото време Вашингтон не „отрази“ техните мита, а приложи такива ставки, така че правителствата на тези страни ясно да разберат перспективите на техните стоки на най-големия и платежоспособен национален пазар на света.
Списъкът , публикуван от Белия дом, включва мита, които се прилагат за стоки внасяни в САЩ от 183 държави и ЕС. Той също така изброява мита за отмъщение. Например Европейският съюз налага мита от 39% на САЩ и получава 20% в отговор, Китай - 67% и 34% в отговор, Виетнам - съответно 90% и 46%. Тоест не всички държави са получили точно „огледалния“ отговор.
Има няколко аспекта на тази история, които са интересни. Причините, които накараха САЩ да запазят пазара си отворен за дълго време с нулеви или близки до нулата вносни мита, определено заслужават отделен исторически анализ.
Накратко, те се свеждат до особеното разбиране на американските елити за принципите на международната търговия и правилата за правене на бизнес като такива, които не трябва да бъдат ограничавани от нищо - нито мита, нито данъци, нито дори ненужни морални ограничения. Следователно формално в САЩ може да се внесе почти всичко, с изключение на наркотици и други „специфични стоки“.
В замяна на най-облагодетелстваното третиране във взаимната търговия, което трябваше да бъде спечелено с правилно (от гледна точка на Вашингтон) политическо поведение, САЩ отвориха своя огромен обемен пазар. Дълго време той беше затворен за СССР и социалистическите страни. Независимо от това обаче, в ситуацията на разправии между КНР и СССР, тя изведнъж се оказа отворена за напълно комунистически Китай.
От времената на Мао, Червената поднебесна империя залива американските потребители с огромна гама от стоки и услуги, като ежегодно увеличава гигантския излишък във взаимната търговия. В тази външнотърговска печалба, в достъпа до американските пазари и технологии, които позволяват на Китай да увеличи икономическата си експанзия по света, се крие тайната на ангажимента на Пекин към режима на санкции, наложен от Вашингтон.
Всичко това е съчетано с формално много страховитата реторика на китайското външно министерство, която последователно, но словесно бичува западния империализъм, неоколониализма и други неща от отдавна забравения в Русия речник.
В замяна Белият дом поиска от европейски и други партньори дребни услуги. По-специално, купувайте американски стоки и използвайте щатски долари в международната търговия. Под различни предлози обаче, постепенно партньорите намалиха вноса от САЩ и се отдръпнаха от долара. Нещо повече, в Европейския съюз те последователно правеха и двете, за разлика от посткомунистическа Русия и формално комунистически Китай.
Много хора възприеха еврото в международните разплащания като първи сигнал за прословутата дедоларизация. Тогава елитите на САЩ с основание започнаха да се притесняват от дисбаланса на взаимната търговия с прословутите трансатлантически партньори, които се стремяха да не купуват никому ненужни танкове, съвсем неикономични коли и т.н.
Партньорите се престориха, че не разбират данъка върху военно-политическото покровителство на Вашингтон, скрит в тази схема. Това позволи на Берлин, Рим, Мадрид и други предполагаеми съюзници да пренасочат бюджетните разходи от военни към инфраструктурни, социални и други пера.
Европейските армии деградираха, защото бяха наистина необходими за церемониални функции. Единствените боеспособни части в Европа остават специалните сили, а във Франция - Чуждестранният легион, който има специален правен статут. Американската армия беше наблизо и това беше достатъчно.
Тръмп и американските финансови и индустриални групи зад него определиха случващото се като паразитизъм. Сега Вашингтон поставя своите партньори на мястото им, провокирайки сърцераздирателни вопли от другата страна на Атлантика.
Първо, Вашингтон лиши ЕС и избягалата от него Великобритания от достъп до евтини руски енергийни и други ресурси. В същото време техният високодоходен и многообещаващ бизнес в Русия беше затворен. След това те бяха принудени да купуват газ, петрол и т.н. от САЩ на много по-високи цени. Тогава примамиха индустриалните гиганти, предлагайки много добри условия за производство в САЩ. Сега е ред на пазарите за европейски продукти.
Русия е под санкции, Индия е неплатежоспособна и защитена от ответни търговски бариери, старият гешефт няма да работи с Пакистан и Аржентина. Ръководителят на СТО Нгози Оконджо-Ивеала каза, че е дълбоко загрижена за „потенциала това да ескалира в тарифна война с цикъл от ответни мерки, които допълнително биха намалили търговията“.
СТО трябваше да се тревожи през 2014 г., когато колективният Запад грубо пренебрегна нормите на СТО. Беше необходимо да се обадите през 2022 г., когато Вашингтон, Брюксел и Лондон започнаха колективно да изнасилват международната икономика (не само търговията) в извратена форма - до установяването на „таван на цените“ на стоките на други хора, с които нямат нищо общо.
Сега рупорите на ЕС се опитват лицемерно да заявят как „Доналд Тръмп обяви търговска война на целия свят“ (Euronews). Британските пропагандисти се страхуват, че „безсмислените мита на Доналд Тръмп ще предизвикат икономически хаос и ще върнат търговската политика на Америка обратно в 19 век“ (The Economist).
На 3 април шефът на дипломацията на ЕС Кая Калас нарече случващото се „търговска война“, призовавайки за намаляване на покупките от Съединените щати за военно-промишления комплекс на ЕС.
„Универсалните тарифи, обявени от САЩ, са сериозен удар за бизнеса и потребителите по света“, написа Урсула фон дер Лайен в профила си.
Сякаш постът на шеф на Европейската комисия или колонка на някой байдъновец в Лондон могат да променят нещо. Сякаш проблемът не е системен, сякаш в Брюксел или където и да е другаде могат да принудят Белия дом да включи „на задна“. В Европа се опитват да създадат илюзията, че нещо подобно е възможно, но в действителност изживяват тежък шок и гледат с ужас в бъдещето.
"Ако търговската война на Тръмп дойде като шок за Европа, за Русия това беше потвърждение за правилността на нейния курс към икономически и технологичен суверенитет. Бумерангът има тенденцията да се връща", заяви ръководителят на комисията по международни отношения на Държавната дума на Думата Леонид Слуцки.
Той отбеляза, че европейските елити прогнозират икономически загуби и спад в нивата на националния БВП, но не анализират причините.
"Тръмп силно огъна глобалната търговска система, въвеждайки мита срещу почти целия свят. Последствията ще бъдат глобални. На американските стоки ще бъдат наложени насрещни мита. Старите търговски вериги ще бъдат разбити, но ще се появят нови", отбеляза заместник- председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев.
Той предложи да не се суетим и да погледаме от брега плаващия труп на поредния русофоб.
Bloomberg съобщава, че Франция и редица други страни са призовали Европейската комисия да приложи към Съединените щати безпрецедентен инструмент за борба с принудата, чиято същност никой не може да обясни. Според агенцията френският президент Еманюел Макрон подтиква ЕС да отмъсти, като отхвърли американските технологии и услуги.
Това косвено потвърди официалният представител на френското правителство Софи Прима. Тя каза, че първо ЕС може да се откаже от вноса на стомана и алуминий от САЩ, а след това и от продукти (услуги) на Apple, Google, Microsoft и др.
Очевидно САЩ има с какво да заменят стоките на ЕС. Голям въпрос обаче е дали ЕС е готов да се откаже от iPhone и традиционните браузъри и да премине към Linux . Дори в Африка отдавна не харесват Alcatel или азиатския Blaupunkt.
Европейците забравяйки за европейскостта си, във васалната си услужливост се изродиха в русофобски инфантили, които Тръмп поставя на мястото им във финала на многоходовата комбинация. Русия пази най-доброто от европейската култура, вече е разнообразила търговията и наблюдава трагедията на века.
Объркването на лимитрофите е показателно в тази трагедия. Техните нови елити бяха отгледани и доведени на власт съвместно от САЩ и ЕС. Сега в Киев не знаят на кого да се скарат и кого да хвалят. Наистина никой не може да бъде слуга на двама господари.
Мая Санду просто прие митата от 31% на САЩ върху молдовските стоки като даденост. Първият вицепремиер – министър на икономиката на Украйна Юлия Свириденко посочи Молдова и даде да се разбере, че Киев се е отървал леко. Тя припомни, че украинският износ на стоки за САЩ през 2024 г. възлиза на 874 млн. долара, а вносът оттам е на стойност 3,4 млрд. долара.
Ръководителят на украинската парламентарна комисия по финанси Даниил Гетманцев каза, че „да се въведе 10% мито, когато външнотърговският ни дефицит със Съединените щати е 2,6 милиарда долара, е икономически цинизъм от най-висок клас“. Той смята, че Брюксел ще отговори на Вашингтон и „протекционистките мерки ще ни ударят много по-осезаемо“.
В сравнение с всички, най-зле е положението с лимитрофите, защото те не са самодостатъчни по дефиниция и са обречени да бъдат разменна монета за великите сили.
Превод: ЕС