/Поглед.инфо/ Съединените щати отнемат легитимността на властите в Судан и оставят Ливан без електричество

В интервю за руската информационна агенция “Спутник” главнокомандващият на суданската армия Абдел Фатах ал Бурхан каза, че „нов премиер и Суверенният съвет ще бъдат избрани в Судан най-много до седмица. "

По отношение на въпроса за избора на нов министър-председател на страната, Ал Бурхан каза, че ръководителят на суданското правителство "ще бъде технократ". Според главнокомандващия предишният премиер Абдула Хамдук е бил избран „чрез консенсус между политически и военни сили“. Както отбеляза Ал Бурхан, „сега няма политически сили, така че имаме патриотичен дълг – да ръководим народа и да му помагаме в преходния период до провеждането на избори“. Говорейки по националната телевизия в четвъртък вечерта, 28 октомври, Ал Бурхан обеща "да завърши формирането на преходните власти и да проведе демократични реформи, придържайки се към принципите на справедливост, свобода и мир" възможно най-скоро. Главнокомандващият на суданската армия подчерта, че "Хамдук, въпреки ареста си, ще бъде първият кандидат за поста министър-председател".

Междувременно Съветът за сигурност на ООН след три неуспешни опита най-накрая прие изявление относно последните събития в Судан. Членовете на Съвета за сигурност на ООН нарекоха тези събития "завземане на властта", а не "преврат" , очевидно имайки предвид факта, че думата "преврат" е юридически термин, докато изразът "превземане на власт" е по-скоро описателен концепция. При обсъждането на проекторезолюцията, внесена от Великобритания, Русия и Китай се противопоставиха на формулировката „решително осъждане на действията на военните“. В резултат на това беше прието изявление, в което се посочва, че „членовете на Съвета за сигурност на ООН призовават военните власти в Судан да възстановят гражданското преходно правителство въз основа на Конституционния документ и други основни документи от процеса на преход“.

Междувременно прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, коментирайки събитията в Судан, каза: „Бихме искали да видим възможно най-скоро връщане на ситуацията в страната в конституционния канал. Ние, разбира се, призоваваме всички страни да проявят сдържаност." Според прессекретаря на руския лидер „Москва следи внимателно какво се случва в Судан“. Песков отбеляза още, че "суданците трябва сами да оправят ситуацията в страната". „Искаме това да се случи възможно най-скоро и без загуба на човешки животи“, добави говорителят на Кремъл.

На свой ред президентът на САЩ Джо Байдън в изявление, публикувано в четвъртък, 28 октомври, на официалния сайт на Белия дом, поиска от суданските военни незабавно да освободят всички задържани и да възстановят работата на институциите на преходното правителство. Байдън осъди "военното завземане на властта". В изявлението се отбелязва, че това „превземане на властта“ е осъдено и от Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество, Африканския съюз, Европейския съюз, Международния валутен фонд и Световната банка. Лигата на арабските държави обаче, според нейния генерален секретар Ахмед Абул Гейт, само е изразила „дълбока загриженост“ във връзка с последните политически събития в Судан и призова за „придържане към приетите норми и правила на преходния период“, включително принципа на разделение на властите между военните и цивилните институции до провеждането на общи избори в страната. Организацията за ислямско сътрудничество също заяви, че следи отблизо, "със загриженост" развитието на ситуацията в Судан и призовава всички страни да се придържат към разпоредбите на Конституционния документ и другите споразумения, постигнати по отношение на преходния период. Генералният секретар на Организацията за ислямско сътрудничество Юсеф бин Ахмад ал Усеймин подчерта, че „диалогът е единственият начин за разрешаване на различията“. Според него "интересите на целия судански народ трябва да бъдат поставени на преден план".

Не знам от какво се ръководи Белият дом, включвайки Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество в списъка на онези, които „осъждат завземането на властта от военните в Судан“. Всъщност в официалните изявления на тези две авторитетни организации се говори само за „дълбока загриженост” във връзка с последните събития в Судан.

Въпреки това президентът Байдън отбеляза, че „нашето послание (очевидно под думите „наш” той има предвид всички гореспоменати организации), адресирано до военните власти на Судан, е ясно и недвусмислено: суданският народ има право за мирни протести е необходимо да се възстанови преходното гражданско управление”.

В тази връзка не мога да не споделя гледната точка на президента на САЩ и американската администрация по такъв въпрос като правото на суданския народ не само на „мирни протести“, но и на „самоопределение“, на „ суверенитет над собствената си територия“, до „териториална цялост на страната“, „стабилност на суданското общество в условия, когато се формират приобщаващи институции на властта, избрани от народа“, а не налагани на страната от чужбина в съответствие с с плановете на външните сили.

В същото време настоящата истерия, надигната от много медии относно „преврата“ в Судан, припомня събитията, предшестващи приемането от Съвета за сигурност на ООН на 17 март 2011 г. на Резолюция № 1973 за създаване на зона, забранена за полети над територията на Либия, която по-късно беше използвана като претекст за бомбардиране на населени места в тази страна.

Седмица преди приемането на резолюцията, на 10 март 2011 г., Съветът за мир и сигурност на Африканския съюз проведе среща на високо равнище на африканските лидери, която прие пътна карта за разрешаване на либийския конфликт. Този документ предвижда незабавно прекратяване на военните действия, установяване на взаимодействие с либийските власти за предоставяне на хуманитарна помощ, защита на чуждите граждани, разработване и провеждане на политически реформи с цел отстраняване на причините за конфликта.

Съветът за мир и сигурност също така реши да създаде Комисия на високо ниво, съставена от държавните и правителствените ръководители на Мали, Мавритания, Република Конго, Южна Африка и Уганда. Необходимо е също така да се вземе предвид фактът, че Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН дава на държавите-членки на Съвета за сигурност правомощието да действат на местно ниво с помощта на регионални организации с цел „предприемане на всички необходими мерки“ за защита на цивилното население и населени райони, които бяха застрашени от разгръщане на военни действия, и „Включително такива мерки като създаването на зона, забранена за полети над територията на Либия“. В параграф 5 от резолюцията се споменава Лигата на арабските държави, а не Африканския съюз, което предполага, че този документ е адресиран до неводеща африканска организация по отношение на международното сътрудничество за защита на цивилните. Въпреки това Комисията на високо равнище на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз на заседанието си в Нуакшот на 19 март 2011 г. обяви намерението си да посети Либия, за да улесни диалога относно политическите реформи, насочени към мирно, устойчиво решение на конфликта. На следващия ден членовете на Комисията на високо равнище планираха да отлетят до Либия, за да проведат разговори с представителите на конфликтните страни.

Действайки в строго съответствие с разпоредбите на Резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН, Комисията поиска разрешение да лети до Либия, но получи отказ. Почти едновременно със заседанието на Комисията на високо ниво в Нуакшот американските и британските военноморски сили изстреляха около 110 крилати ракети "Томахоук" в Либия, а френските, британските и канадските военновъздушни сили прелетяха над либийска територия. Освен това войските на международната коалиция блокираха Либия от морето. Все още виждаме последствията от тези събития.

Тези събития се случиха много отдавна. Усещането за евентуално повторение на същия сценарий обаче не ме напуска, особено на фона на шума, вдигнат в редица медии за „преврата“ в Судан. Ще се развият ли събитията в Судан по либийския сценарий?

Що се отнася до гореспоменатите думи на Байдън, бих искал да знам защо той не направи подобни изявления, когато ставаше дума за съдбата на палестинския народ, Афганистан, Либия, събитията в североизточната част на Сирия, Ирак, не коментира как всъщност живеят милионите в страни, превърнали се в обект на пагубните американски авантюри извършени под лозунгите на прословутата „демокрация“, „свобода“, за „американския начин на живот“?

Едновременно с "ясните и недвусмислени послания" на Байдън, източници, близки до Белия дом, получиха информация, че Вашингтон е замразил финансирането от Световната банка на проекта за арабския газопровод. Става дума за доставка на газ от Египет до Ливан през територията на Йордания и Сирия. Изпълнението на този проект даде известна надежда за решение на енергийната криза в Ливан.

Този проект е резултат от сложна сделка, постигната в резултат на продължителна работа, извършена от Москва и Вашингтон на различни нива за постигане на стабилност в Южна Сирия, в районите, където преминават газопроводи и електропроводи. Изпълнението на този проект става възможно благодарение на уреждането на ситуацията в редица региони на Сирия под егидата и с участието на Русия, взаимодействието на Дамаск с ръководството на Йордания, което беше изразено в телефонен разговор между президента на Сирия Башар Асад и Йордански крал Абдула II, контакти на министерско ниво и чрез специалните служби, в резултат на което беше решено да се отвори магистралата Аман-Дамаск. Проведоха се и поредица от срещи на министерско ниво между Сирия, Йордания, Египет и Ливан, по време на които бяха обсъдени начини за решаване на технически проблеми при подготовката за пускането на газопровода и установяването на доставките на електроенергия за Ливан.

Днес този проект по същество е погребан. Причината според мен се крие във факта, че САЩ, вместо да помогнат на Ливан да преодолее сериозна икономическа криза, оказват подкрепа на фалиралите ливански банки, решават проблема с катастрофалната инфлация, довела до рязко увеличение на цените, прибягват до любимата му, отвратителна тактика - към измама. Дори не говоря за провокациите, насочени към разпалване на междурелигиозни конфликти, които се разпалват от време на време. Човек не може да не повярва на изобилните доказателства, че в тези конфликти са участвали американци и израелци, които водят „непримирима борба” с ливанската “Хизбулла” и с Иран.

Чудя се защо г-н Байдън мълчи, когато става дума за незаконно строителство на селища, когато Израел публично обявява плановете си да разшири строителството на селища в окупираната палестинска територия на 24 октомври? Междувременно вече са обявени търгове за изграждане на 1355 жилищни комплекса на Западния бряг и 83 комплекса в Източен Йерусалим. Целта на тези стъпки е да се удвои броят на израелците, живеещи в долината на Йордан до 2026 г. Защо президентът на САЩ не казва нищо за това?

Или американската администрация се занимава само с такива проблеми като "преврата" в Судан, "военното завземане" на властта в тази страна, както и как да остави Ливан без електричество, като му попречи да получи каквато и да е помощ от международни организации, наказвайки така целия ливански народ?

Превод: В. Сергеев