/Поглед.инфо/ "А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците." - Битие 11:5

Големият рестарт, Четвъртата индустриална революция, Четвъртото преобръщане, Великото събуждане и Изкуственият интелект. Това са реалните теми, които формират социо-политическото, културно и идеологическо пространство на живота ни през 2020 година.

Натискът за затваряния и карантини в посота на Голям рестарт е все по-често разбиран от критиците като програма за масово поробване и колективно наказание, намаляване на населението, представено в рамките на прогресивни опорни точки.

В нашия последен материал за Големия рестарт, озаглавен "Чий Голям Рестарт? Битката за нашето бъдеще - технокрация срещу Републиката", ние се изправихме лице в лице с оруелската природа на самия термин, който разглеждаме.

Показахме, че това изначално технократично ново предложение се прави по начин, който изглежда, че съкращава процеса за вземане на решения на суверенните държави, както и демократичните процеси в републиките.

Както е казал ирландският автор Оскар Уайълд в безсмъртната си думи, "Животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота".

"Че живеем във време, в което плановете на елита са все повече и повече откровено разкривани в художествените творби, обществената митология, културата, и все повече се изработват по начин, който е напълно извън ръцете на мнозинството от хората, чиито животи ще бъдат променени завинаги, най-вероятно за по-лошо, е истинската катастрофа на нашето време".

Има един странен, макар и не чак толкова известен факт за изживяните животи на затворниците.

Сега, когато човечеството се изправя пред реалната и страшна вероятност за карантинен режим под нелепия претекст за вирус с шанс за оцеляване 99,9 процента, трябва да разберем нещо относно затворниците и Голямото пробуждане.

Това Голямо пробуждане е продукт на въпроса как всъщност затворниците отговарят на затварянето си.

Точно както човек, който е лишен от зрение развива невероятна чувствителност за миризми и слух, човекът, който е лишен от физическа свобода, развива добра и рафинирана духовна и свръхестествена свобода, която представлява пробуждането.

В странен поврат на съдбата, колкото по-затворени са хората, толкова повече се пробуждат.

Поставени сме между две очевидни противоречия, които всъщност се неутрализират и помиряват едно друго.

От една страна разбираме, че всичко се случва с причина, както и че справедливостта ще възтържествува накрая, но от друга страна знаем, че възможната съдба, която можем да имаме идва на цената на невероятна борба, самодисциплина, морално превъзходство и, разбира се, саможертва.

Това е начинът на мислене на пробудените, на политическите войници, които ще се сражават срещу Голямото пробуждане и в рамките на епохата на Четвъртото преобръщане.

Цензура на фактите, съживяване на фикцията

Миналия месец, бащата на британския министър-председател Борис Джонсън, Стенли Джонсън беше хванат за втори пореден път, че не носи маска на публично място.

Нима той не е бил наясно, че има много опасна и заразна пандемия, която афектира конкретно неговата възрастова група? Не разбира ли той какво се случва в Обединеното кралство, както и в останалата част от света?

Или пък знае нещо, което останалите от нас не знаем?

Забавно е да се научи, че всъщност именно Стенли Джонсън е този, който е написал дистопичния художествен роман "Вируса". В него се описва много от това, което преживяваме днес.

Той също така е автор на "Световното население и Обединените нации: Предизвикателства и отговори" - нехудожествена книга по темата, която е описана и в заглавието.

Както при наративната рамка на книгата, така и при собственото си въведение, Стенли Джонсън полага необходимостта от един вирус в очите на коварен елит, който иска да намали растежа на човешкото население.

Съвпадението на реалната политика 21/2030 на ООН за контрола на населението и ангажимента на поддръжника на ваксините и бенефициент на Световната здравна организация, Бил Гейтс за намаляване на човешкото население, е абсолютно притеснителна и повдига въпроса за други съвпадения, които се появиха напоследък в тази връзка.

Това, разбира се, включва самата позиция, която Борис Джонсън има днес в управлението на реалната версия на въпросния вирус във Великобритания днес.

Но това е само съвпадение, или не?

Този въпрос стана обект на яростни дебати, като едната страна се аргументира, че не е съвпадение, че тя е страшно цензурирана от социалните мрежи и фактически й е забранено да излага своите възгледи.

Другата страна е единственият глас, който човек чува и вижда из социалните и традиционни медии.

Фактът на тази цензура относно въпроса, сам по себе си дава достоверност на тези, които биват цензурирани.

Това е често нежеланото последствие от цензурата и може би последната надежда на човека.

Също така, това е изключителен пример за живот, който имитира изкуството, а сега и с все по-разкриващите се истини за ваксините и връзката им с инфертилността, идваме до художествения филм "Децата на хората".

Този филм, "Децата на хората" разкрива един свят на глобален хаос, войни, раздори, открити улични битки между квази-правителствени сили и различни радикални и религиозни култове, както и джихадистка армия, която се сражава по улиците на Париж, паравоенна хунта и ефектите от масовата имиграция, откритите затвори и по-лошо.

Това се случва в по-голямата част от Европа, и предполага се, в света.

Този разпад изглежда е продуктът на глобална пандемия от липса на фертилност от неизвестен произход. Филмът е от 2008 година, но всеки, който го види днес, веднага ще разпознае сцените, които са почти еднакви с това, което гледаме по новините през 2020 година.

Глобалната инфертилна криза създава всеобхватното чувство на несигурност, невъзможността на стоковия пазар и осъзнато чувство на предстояща гибел.

И на нихилистичния отговор на една част от елитите.

Ако се вземат заедно с "Вируса" на Стенли Джонсън, можем да направим едно сравнително точно предсказание на това какъв изход ще се манифестира в реалността, при която животът всъщност имитира изкуството:

Вирусът или ваксината, която е създадена срещу него, всъщност ще доведе до масов спад на фертилността.

Не е трудно да се познае, по причината, че ден след ден, можем да видим как тази дистопия става ежедневната ни реалност. Тя стана въпрос на много повече от фикция.

Това ни принуждава да подходим трезво, към една преоценка на концепцията за прогреса и къде ни води той.

Идеологическият държавен апарат на технократичната късна модерност

От определен брой години, социалните критици и обществени философи повдигаха притеснения за неспиращото надигане на технократичния и футуристичен култ.

Култ по същество, на късната модерност.

По много начини това се отрази на целия идеологически проект на нашата епоха, като наложи една лява фасада върху технократичната полицейска държава.

Тя се използва като оръжие. както Луи Алтусер е нарекъл идеологическия държавен апарат в ключовия си текст със същото име: "Idéologie et appareils idéologiques d’État (Notes pour une recherche)''.

Това, че живеем във време, в което плановете на елита са все по-открити и все по-открито показвани, както във фикцията, така и в обществената митология, културата и се изработват по начин, който е изцяло извън ръцете на масата от хора, чиито животи ще бъдат афектирани, най-вероятно за по-лошо, е истинската катастрофа на нашето време.

В продължение на поколения, гражданите бяха бомбардирани с футуристични и технократични модели.

При тях хората бяха насърчавани наивно да проектират собствената си добрина върху целите на политическите и корпоративни лидери, на учените, докато тази добрина на последните три групи, въобще не може да се докаже.

Бялата престилка на лабораториите стана синоним не само на доверие, но и на добри намерения. В този смисъл тя измести черната роба на свещениците.

Това култивира една добра хранителна среда за хора като доктор Антъни Фаучи и неговия вид.

Всичко това кулминира в сега откритото прилагане на така наречената Четвърта индустриална революция. По същество, тя представлява една прогресивистка рамка, която е обвита със социологията на Маркс, но й липсва неговия хуманизъм и еманципаторски компоненти.

Това фактически, е един "технократичен марксизъм за елитите".

Църквата на прогресивния мит успя да характеризира голяма част от социо-политическия дискурс на последния век.

Този дискурс беше успя да подготви няколко поколения да приемат "предизвикателствата на промяната" като неизбежна необходимост, за създаването на един "смел, нов свят".

Той послужи като основен лайтмотив и обосновка на трите най-влиятелни идеологии на 20 век - либерализма, фашизма и комунизма.

Толкова много беди са създадени по пътя към някаква комбинация от крайните цели на тези елементи, че днес стотици милиони хора, които никога не са виждали истинско бедствие, никога няма да го разпознаят ако го видят.

Идеологическият държавен апарат успя да постанови, че критиките на реално съществуващи политики, планове и ангажименти на ниво ООН, като политика 21 и 2030, се цензурират в социалните мрежи.

Цензурата сама по себе си дава надежност на тази страна от дебата, която твърди, че "няма съвпадения", защото целта за глобално намаляване на населението не е само неприкрита, но и централно важна.

Установеният идеологически апарат заповядва щото поставянето под въпрос на тази политика да се нарича "отхвърляне на науката" или пък "крайнодясна конспирация".

Тоест две очевидно двойно зли мисловни престъпления в днешната ни епоха.

Централни за идеологическия апарат бяха културните и политически мотиви, които тематично се свързаха с културната и логистична верижна глобализация в рамките на базираните на услугите икономики на Първия свят.

(Които пък сами по себе си бяха основани с презумцията, че планирането е остаряло и ненужно.)

Ограничаването на населението обаче, е открита цел за елитите и техните институции за глобална доминация.

Всичко, което е спорно тук, е само идеята, че същите тези правителства, които лъгаха за претекстите си за войните в Ирак и Афганистан, и които после убиха милиони невинни хора, могат да лъжат отново за методите, които ще ползват за постигане на целите си.

И все пак, миналите методи за популационен контрол като войната и тоталната война са неприемливи за днешните елити, заради призрака на ядрения холокост.

Ядрената война би заплашила самия живот на елитите.

Джонсън е не само наясно с това, но и не го крие в увода си за "Вируса". Можем също така да добавим, че войната ще резултира в това, че едната или другата страна би била обвинена, в една епоха, в която великите сили се сблъскват.

Но виж, една глобална пандемия изглежда като Божие наказание направо. А може би наистина е резултатът от това, че хората се правят на Бог вече.

Идеологическият държавен апарат започва да мутира в края на 1970-те, абсорбирайки, деформирайки и после проектирайки обратно върху обществото, една мутирала форма на същия протестен радикализъм, който преди това му беше съперник и опозиция.

Този нов идеологически държавен апарат се характеризира с нова социална моралност, която ни донесе всеобхватния култ на политическата коректност.

Този идеологически авторитаризъм е такъв, при който робството и самовредата са признаци на обществена добродетел. Този културен завой към публично самобичуване направи възможна идеята за затваряне и карантина.

Същата идея, каквато е и носенете на маска като някаква добродетел, по-голяма и от здравето.

Без тази промяна в идеологическия държавен апарат през последните няколко десетилетия, никога нямаше да я има новата "нормалност", която виждаме.

Заключение

След като положихме същината на проблема и започнахме да намекваме за наложителния курс на решения, във втора част ще се задълбочим в него и ще изложим на преден план как би изглеждал един справедлив ред.

Във втора част ще видим и генезиса на обществения договор и проблемът на свободния човек срещу нарастващия бюрократичен формализъм в историята.

Това ще ни помогне да разберем защо на философско ниво, нашите настоящи елити се спряха на мизантропията и геноцида, като програма за ограничаване на човешкото население, като най-доброто възможно решение, според тях.

Най-естне, ще обясним, че макар и Четвъртата индустриална революция да дойде така или иначе, по някакъв начин, ограничението на населението и робството не са необходим и неизбежен компонент от нея.

Вместо това, от свободния човек зависи да определи как ще изглежда животът. Ние ще скечираме реалните функции на тази революция.

Превод: СМ

* Хоакин Форес - учил Международни отношения в Държавния университет в Лос Анджелис, служил като организатор на големия профсъюз SEIU, автор на статии за геополитика, война и дипломация. В момента е директор на базирания в Белград Център за синкретични изследвания.