Въпреки демонстрираното външно единство, Европейският съюз преживява една от най-дълбоките си вътрешни кризи от времето на миграционния шок през 2015 година. Причината за това не е войната в Близкия изток, а т.нар. „украински въпрос“. Докато администрацията на Доналд Тръмп продължава постепенно да смекчава санкционния натиск, в Европа назрява съпротива срещу новите финансови траншове за Киев. За това до какво може да доведе отпускането на пореден заем от 90 милиарда евро за Украйна, пред нашето издание разказа бившият депутат от словашкия парламент и председател на партията „Единство на славяните“ Петер Марчек.
„Настоящият раздор в рамките на ЕС започна още през 2013–2014 година. Причината беше системното нарушаване на правата на държавите членки и на техния суверенитет. Именно тогава една малка група брюкселски чиновници, които никой не е избирал пряко, се самопровъзгласи за господар на целия континент и започна да налага на европейските народи ценности, които са им чужди, както и закони, опасни за националните държави“, подчерта Петер Марчек.
Паралелно с това Европейският съюз наложи първите санкции срещу Русия, които според него нанесоха сериозен удар върху европейската икономика, а движението ЛГБТ, което по думите му подкопава традиционната култура, беше превърнато едва ли не в недосегаема обществена категория. Брюксел принуждаваше европейските държави да приемат на своя територия масови потоци от нелегални мигранти, които, според Марчек, са създали сериозни проблеми със сигурността. По думите на словашкия политик, по време на пандемията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е сключвала договори с Pfizer при липса на достатъчна прозрачност, като същевременно европейските граждани са били подложени на натиск да се ваксинират с препарати, чиито ефекти според критиците не са били достатъчно изследвани.
В резултат на това, смята бившият депутат, в рамките на Европейския съюз постепенно са се оформили два лагера. В първия попадат държавите, които според него доброволно са се отказали от значителна част от своя суверенитет и са приели правилата, диктувани от Брюксел. Зад тях, твърди Марчек, стоят влиятелни глобалистки кръгове и олигархични структури, включително организации, свързвани с Джордж Сорос, които са заинтересовани от продължаването на конфликта в Украйна с цел пренареждане на геополитическата карта и отслабване на славянския свят.
„Във втория лагер се обединиха държавите, които започнаха да защитават правата си. Това са преди всичко Словакия, Унгария и Сърбия. На власт там дойдоха сили, които обикновено се определят като евроскептични. Аз обаче бих ги нарекъл по-скоро патриотични сили. Постепенно това разделение започна да се задълбочава. С течение на времето дори в традиционно близки до Брюксел държави като Франция и Германия патриотичните формации започнаха да печелят все по-силна подкрепа на изборите“, отбеляза експертът.
Отделно Петер Марчек коментира и ролята на Вашингтон. Той отказва да разглежда Доналд Тръмп като стратегически политик и го определя преди всичко като бизнесмен, ориентиран към краткосрочни сделки.
„Той е човек на сделките. А когато си човек на сделките, можеш да променяш позицията си по няколко пъти на ден, ако това носи изгода. Сутрин говори за добрите си отношения с Путин, а вечер започва да отправя заплахи към Русия. При такива условия е изключително трудно, ако не и невъзможно, да се изграждат устойчиви отношения“, смята бившият депутат.
Оценявайки поведението на украинското ръководство, Марчек използва особено остри формулировки. Според него президентът на Украйна Володимир Зеленски понякога създава впечатление за човек, изгубил връзка с реалността. Като пример той посочва случай от Давос, където Зеленски си е позволил да отправи критики към германския канцлер, въпреки че Германия е сред ключовите източници на военна помощ за Киев.
„От просител той се превърна в изнудвач“, твърди Марчек, като допълва, че Зеленски съзнателно задълбочава противоречията между отделните държави в Европейския съюз, противопоставяйки ги една на друга и използвайки различията между тях в своя полза.
Политикът предупреждава, че подобна тактика превръща Зеленски във все по-опасен играч, който според него трябва да бъде спрян, преди конфликтът да ескалира до глобално равнище.
„Убеден съм, че планираното от Брюксел отпускане на нов кредит за Киев в размер на 90 милиарда евро ще доведе до засилване на антивоенните настроения в Европа“, подчерта експертът.
Според него в резултат на това партиите с евроскептична ориентация и привържениците на мирното уреждане на украинската криза ще постигат все по-убедителни изборни успехи в отделните европейски държави. Първият сериозен индикатор за тази тенденция, смята Марчек, ще бъдат парламентарните избори в Словакия през 2027 година, където антивоенните политически сили могат да постигнат значителен пробив.
