В международната политика има моменти, когато една на пръв поглед второстепенна тема започва да показва много повече от официалните декларации, военните комюникета и дипломатическите усмивки. Такъв изглежда е и случаят с последния спор между Варшава и Киев около решението украинско военно подразделение да бъде свързано символично с традицията на Украинската въстаническа армия (УПА). На пръв поглед става дума за историческа памет. На практика обаче спорът засяга нервен център в отношенията между двете държави.
Полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че Украйна е допуснала грешка и че Варшава очаква тази грешка да бъде поправена. Самото изречение не изглежда драматично. Интересното е друго. През последните години Полша беше сред най-активните политически, финансови и военни поддръжници на Киев. Полската инфраструктура се превърна в основен транзитен коридор за западни доставки. Полските складове, летища, железопътни възли и логистични центрове поеха огромна част от потока на военната помощ. През Жешов преминаха доставки за милиарди евро. Полша прие милиони украински граждани и се превърна в ключова тилова зона за украинската държава.
На този фон всяка публична критика от страна на Варшава придобива различна тежест. Не защото може да промени ситуацията на фронта, а защото показва, че политическият капитал на безусловната подкрепа започва да се изчерпва.
Проблемът е, че историческата памет никога не е изчезвала от полско-украинските отношения. Тя просто беше временно изтласкана на заден план след началото на войната. Волинското клане от 1943–1944 година остава една от най-болезнените теми в полската национална памет. Според полските оценки десетки хиляди поляци са убити от формирования, свързвани с Организацията на украинските националисти и УПА. В Полша това не е академичен спор между историци. Това е част от националната идентичност и политическата култура.
Затова е любопитно, че дълго време управляващите във Варшава избягваха да поставят този въпрос твърде остро пред Киев. Причината вероятно беше проста. В условията на война геополитическите приоритети изместиха историческите конфликти. Русия беше определена като основна заплаха и всичко останало временно остана на втори план.
Но историята има неприятния навик да се връща тогава, когато политиците смятат, че са я оставили зад гърба си.
През последните две години в Полша постепенно се натрупаха и други напрежения. Споровете около украинския внос на земеделска продукция, протестите на полските фермери, конкуренцията на транспортния пазар и социалните разходи за украинските бежанци започнаха да променят обществените настроения. Политиците неизбежно реагират на тези процеси.
Затова сегашното изказване на Сикорски може да бъде разглеждано не само като историческа позиция, но и като сигнал към вътрешната аудитория. Полските власти демонстрират, че подкрепата за Украйна не означава отказ от собствената историческа памет.
Тук обаче се появява едно противоречие.
Варшава днес критикува символиката на УПА, но през годините многократно избягваше да влиза в открит конфликт с Киев по този въпрос. Украинската политика на героизация на определени фигури от националистическото движение не започна вчера. Паметници, преименувания на улици и официални церемонии съществуват от години. Те не бяха тайна нито за Полша, нито за останалите западни партньори на Украйна.
Поради това възниква въпросът защо точно сега този проблем получава нова публичност.
Една възможна причина е промяната в европейската политическа среда. Войната навлезе в продължителна фаза. Разходите растат. Европейските икономики усещат натиск. Избирателите все по-често задават неудобни въпроси. При такава среда политиците започват да обръщат внимание на теми, които преди са били отлагани.
Има и още нещо.
През първите месеци на войната доминираше емоционалната мобилизация. Днес мястото ѝ постепенно се заема от по-хладен прагматизъм. Военната логистика, бюджетните разходи, капацитетът на оръжейните заводи, изчерпването на складовите наличности и политическата устойчивост на обществата започват да играят по-голяма роля от символичните декларации.
В такава среда историческите противоречия вече не могат да бъдат замитани толкова лесно.
Любопитен е и другият елемент в изявлението на Сикорски. Той осъди националистически прояви срещу украинци в Полша и предупреди за възраждане на опасни исторически настроения. Това показва, че Варшава се опитва да балансира между две противоположни аудитории. От една страна стоят полските националистически среди, които настояват за твърд подход към украинската историческа политика. От друга страна стоят институциите, които не желаят стратегическото партньорство с Киев да бъде разрушено.
Този баланс става все по-труден.
Особено когато украинската страна показва малка готовност за отстъпление. За значителна част от украинския политически елит националната идентичност след 2014 година беше изграждана именно чрез преосмисляне на спорни исторически фигури и движения. Отказът от тази политика би бил възприет от част от украинското общество като идеологическо отстъпление.
Затова Киев вероятно няма да направи бърза крачка назад.
Случаят с предполагаемото ограничаване на полетите на Зеленски през Полша също се вписва в тази картина, макар че информацията остана противоречива и беше официално отречена. Самият факт, че подобни публикации започнаха да се появяват в украинското информационно пространство, показва определено напрежение.
Доскоро подобни слухове трудно биха получили обществено внимание.
Днес те се вписват в по-широкия контекст на постепенно усложняващите се отношения между Варшава и Киев.
Това не означава, че предстои разрив. Подобна прогноза би била прибързана. Полша остава един от най-важните стратегически партньори на Украйна. Военната инфраструктура, транспортните коридори и общите интереси в областта на сигурността продължават да свързват двете държави много по-силно, отколкото ги разделят историческите спорове.
Но числата показват нещо друго. Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече на преден план излизат въпроси, които в началото изглеждаха второстепенни. Натрупват се икономически сметки, социални напрежения и политически различия. Историческата памет е само един от симптомите на този процес.
В този смисъл думите на Сикорски са интересни не толкова с това, което казват за миналото, а с това, което подсказват за настоящето. Те показват, че отношенията между Полша и Украйна постепенно навлизат в по-сложна фаза. Фаза, в която лозунгите за безусловно единство започват да се сблъскват с реални национални интереси, вътрешнополитически натиск и различни представи за историята.
Предстои да видим дали спорът около УПА ще остане символичен епизод или ще се превърне в началото на по-сериозна дискусия за границите на полско-украинското партньорство. Засега изглежда, че и двете страни се опитват да избегнат открит конфликт. Но все по-често се забелязва, че под повърхността на официалните декларации започват да се появяват стари разломи, които дълго време бяха прикривани от общия политически дневен ред.
