Назначаването на Кевин Уорш за председател на Федералния резерв беше представено от мнозина като политическа победа за Доналд Тръмп. Още по време на предизборната кампания американският президент не криеше недоволството си от политиката на Джером Пауъл и нееднократно настояваше за по-ниски лихви. В Белия дом се надяваха, че новият ръководител на централната банка ще бъде по-възприемчив към аргументите на администрацията и ще подпомогне икономическия растеж чрез по-евтин кредит.
Само няколко седмици по-късно тази логика започва да изглежда все по-съмнителна. Финансовите пазари вече не обсъждат кога Федералният резерв ще намалява лихвите. Те обсъждат дали няма да ги повиши още през юни. Именно това е първото сериозно изпитание пред Уорш. Ако предприеме подобна стъпка, той практически ще покаже, че институцията няма намерение да се превръща в инструмент на политическата власт, независимо кой се намира в Белия дом. Ако откаже да реагира на инфлационния натиск, рискува да постави под съмнение способността на Фед да контролира ценовата стабилност.
На пръв поглед данните за американската икономика изглеждат сравнително стабилни. Безработицата остава около 4,3 процента. Това е ниво, което исторически се счита за близко до пълна заетост. Американският пазар на труда не показва признаци на рязко влошаване. Компаниите продължават да наемат служители, потреблението остава устойчиво, а икономиката все още не демонстрира класическите симптоми на рецесия.
Проблемът е другаде. Инфлацията отказва да се върне към желаните от Федералния резерв два процента. Според данните, цитирани в анализа на Валентин Катасонов, годишният темп е достигнал 3,8 процента към май 2026 година. Това може да изглежда умерено в сравнение с шоковете от предходните години, но за централните банкери подобна стойност остава тревожна.
Особено когато значителна част от инфлационния натиск идва от фактори, които не могат да бъдат лесно контролирани чрез класическата парична политика. Продължаващото напрежение около Ормузкия проток и нестабилността в Близкия изток влияят върху енергийните пазари. По-високите цени на петрола постепенно се прехвърлят към транспортните разходи, индустриалното производство и потребителските цени. Федералният резерв не може да отвори Ормузкия проток. Той може единствено да оскъпи кредита.
Тук се появява първото противоречие. Ако лихвите бъдат повишени, инфлацията може да бъде ограничена, но натискът върху фондовите пазари ще се увеличи. Ако лихвите останат непроменени или бъдат намалени, инфлацията рискува да се закрепи на по-високи нива за дълъг период.
Пазарите вече изглежда са направили своята прогноза. След публикуването на данните за американския трудов пазар основните индекси реагираха с осезаем спад. Nasdaq понесе особено тежък удар. Това не е случайно. Именно технологичният сектор е най-зависим от евтините пари и ниските лихви. Компаниите, които обещават бъдещи печалби след години, са много по-чувствителни към цената на кредита от традиционните индустрии.
Зад тази реакция стои нещо по-дълбоко от обикновена пазарна нервност. Все повече анализатори започват да поставят въпроса дали американската икономика не е навлязла в нова версия на дот-ком ерата от края на 90-те години.
Тогава интернет беше обещанието за бъдещето. Днес тази роля се изпълнява от изкуствения интелект.
Разбира се, има съществена разлика. Nvidia, Microsoft, Alphabet и други водещи компании генерират реални приходи и притежават работещи бизнес модели. Това не са стартиращи фирми без оборот и без продукти. Но дори реалните компании могат да бъдат надценени. Историята на финансовите пазари е пълна с подобни примери.
Според цитирания в материала Майкъл Бъри коефициентът цена-печалба на Nasdaq 100 е достигнал равнища, които надминават дори тези от периода непосредствено преди краха на технологичния балон през 2000 година.
Това не доказва автоматично, че сривът е неизбежен. Но показва, че оценките на компаниите се откъсват все повече от традиционните финансови показатели. Когато инвеститорите започнат да купуват не защото вярват в текущите печалби, а защото очакват някой друг да купи по-скъпо утре, пазарът навлиза в опасна зона.
Тук има нещо, което не излиза напълно в официалния оптимистичен разказ. Ако секторът на изкуствения интелект преживява толкова мощен икономически бум, защо едновременно с това наблюдаваме масови съкращения в някои от водещите технологични компании?
Meta съкращава хиляди служители. Microsoft намалява персонала си. Amazon преразпределя ресурси и оптимизира разходите. Формалното обяснение е инвестиционна дисциплина и преструктуриране. Възможно е. Но има и друга интерпретация. Част от компаниите може би вече усещат, че темпото на инвестициите в изкуствен интелект трудно ще бъде поддържано безкрайно.
Изкуственият интелект изисква не само софтуер. Той изисква огромни центрове за данни, електроенергия, полупроводници, логистика, редки метали и постоянен достъп до капитал. Това е индустрия, която буквално изгаря милиарди долари годишно в опит да създаде бъдещи печалби.
Поради тази причина темата вече излиза извън рамките на Уолстрийт и навлиза в сферата на реалната икономика. Все повече наблюдатели обръщат внимание, че огромните инвестиционни потоци към технологичния сектор започват да изместват капитала от други отрасли. Производство, инфраструктура, транспорт и традиционна индустрия се конкурират за едни и същи финансови ресурси.
Това беше една от темите, повдигнати и по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, където Игор Сечин предупреди за опасността от мащабен финансов балон около американските технологични компании.
Независимо от политическите оценки към подобни изказвания, самият въпрос заслужава внимание. Когато десет компании концентрират почти половината от капитализацията на най-големия фондов пазар в света, системният риск неизбежно нараства.
Това вече не е просто история за акции. Това е история за пенсионни фондове, застрахователни дружества, банки и спестяванията на милиони хора. Ако значителна част от тези средства е концентрирана в ограничен брой технологични компании, евентуална корекция няма да остане само на борсата.
Паралелите с кризата от 2008 година започват да се появяват все по-често. Тогава проблемът не беше в самите ипотеки. Проблемът беше в това, че ипотечният риск беше разпространен из цялата финансова система. Когато една част от конструкцията се пропука, цялата система започна да се разклаща.
Днес опасенията са сходни, макар и по различна линия. Ако най-големите инвестиционни фондове, пенсионни схеми и застрахователни институции са силно изложени на технологичния сектор, евентуален спад може да има много по-широки последствия от обикновена борсова корекция.
Тук се намира и същинската дилема пред Кевин Уорш.
Ако Федералният резерв продължи твърдата политика срещу инфлацията, той увеличава риска от охлаждане на пазарите. Ако започне преждевременно да намалява лихвите, може да налее още гориво в оценките на технологичните компании и да увеличи размера на бъдещия проблем.
Федералният резерв вече е преминавал през подобни ситуации. В различни периоди централната банка беше обвинявана ту в прекомерна предпазливост, ту в прекомерна смелост. Но сегашната ситуация е особена, защото съчетава няколко риска едновременно — инфлационен натиск, рекорден държавен дълг, геополитическа нестабилност и концентрация на капитал в ограничен брой компании.
Рей Далио, Насим Талеб, Майкъл Бъри и редица други известни инвеститори предупреждават за възможни сътресения. Разбира се, финансовата история познава и множество случаи, когато подобни предупреждения не са се сбъднали. Пазарите могат да останат ирационални по-дълго, отколкото скептиците очакват.
Но има една особеност, която отличава сегашния момент. Все по-голяма част от американския икономически растеж, борсовата капитализация и инвестиционния оптимизъм е концентрирана около една единствена идея — че изкуственият интелект ще оправдае всички днешни оценки.
Предстои да видим дали това ще се окаже нова индустриална революция или поредната финансова еуфория, представена като революция. Между тези два сценария разликата е огромна. Защото в първия случай Съединените щати ще получат нов двигател на растежа. Във втория ще останат с поредния скъп урок за опасностите на прекомерния оптимизъм.
А решението на Федералния резерв през юни може да се превърне в първия реален тест за това колко здрава е конструкцията, върху която днес е изграден американският финансов пазар.
