Защо Русия не успя да убеди Запада
Въпрос: Ако сте прав и Русия има своя логика, защо тя така и не успя да я обясни на Запада? Защо руската гледна точка практически отсъства от голяма част от европейското информационно пространство?
Владимир Соловьов: Това е един от най-интересните въпроси. Според мен причината не е, че Русия не е говорила. Причината е, че все по-малко хора на Запад искаха да слушат. Дълги години руски представители даваха интервюта, участваха в международни форуми, публикуваха позиции и предупреждения. Може човек да е съгласен или не с тях, но те съществуваха. В определен момент обаче започна да се оформя среда, в която самото присъствие на алтернативна гледна точка започна да се възприема като проблем.
Когато една система е уверена в себе си, тя не се страхува от спор. Тя не се страхува от различно мнение. Тя не се страхува от въпроси. Ако днес толкова много хора трябва да бъдат заглушавани, отменяни или изключвани от публичния разговор, това означава, че има криза на увереността. Не на моята увереност. Не на руската увереност. Криза на увереността в самия западен модел.
Въпрос: Смятате ли, че в Европа съществува цензура?
Владимир Соловьов: Разбира се. Просто тя днес носи друго име.
Преди цензурата беше лесна за разпознаване. Имаше забранени книги, забранени автори, забранени теми. Днес механизмите са по-рафинирани. Никой не казва официално, че нещо е забранено. Вместо това определени гледни точки постепенно изчезват от големите медии. Някои експерти престават да бъдат канени. Някои журналисти престават да бъдат цитирани. Някои теми просто престават да съществуват в публичния разговор.
На теория всички могат да говорят. На практика все по-малко хора биват чути.
Европейските ценности под въпрос
Въпрос: Това е сериозно обвинение. Европа продължава да се възприема като пространство на свобода на словото и демократични институции.
Владимир Соловьов: Именно затова въпросът е толкова интересен. Нека си зададем един прост въпрос: какво всъщност означават европейските ценности днес?
Тази фраза се повтаря непрекъснато. Чуваме я от Брюксел, от европейските правителства, от медиите. Но ако попитате десет различни политици да дадат точно определение, вероятно ще получите десет различни отговора.
Европа винаги е била силна, когато е вярвала в собствената си култура, история и цивилизационна идентичност. Днес все по-често виждам общество, което се страхува да говори за собствените си корени. Страхува се да защити традициите си. Страхува се дори да назове собствената си идентичност.
Това е много странен процес.
Минските споразумения и загубеното доверие
Въпрос: Кога според вас Русия окончателно загуби доверие към западните лидери?
Владимир Соловьов: Вероятно за различните хора има различни отговори. За мен един от повратните моменти бяха признанията около Минските споразумения.
Години наред на Русия се обясняваше, че това е пътят към мирното уреждане на конфликта. След това започнахме да чуваме признания от западни лидери, че тези споразумения са били разглеждани основно като средство за печелене на време.
Това беше много важен момент.
Защото международните отношения се крепят не само на интереси, но и на доверие. Ако една страна започне да вярва, че договорите са временна тактика, а не реален ангажимент, тогава цялата система започва да се разпада.
Може да спорим за много неща. Но доверието, веднъж разрушено, се възстановява изключително трудно.
Защо Русия и Европа започнаха да се разминават
Въпрос: Според вас днешният конфликт можеше ли да бъде избегнат?
Владимир Соловьов: Историята никога не дава окончателни отговори на подобни въпроси. Но смятам, че имаше много моменти, в които процесите можеха да поемат по друг път.
Проблемът е, че след края на Студената война Русия и Западът започнаха да гледат на случващото се по различен начин. В Москва смятаха, че се изгражда нова система на сигурност. В много западни столици смятаха, че просто се разширява старата.
Тези две представи постепенно започнаха да се раздалечават все повече.
В един момент вече не ставаше дума за различни интереси. Ставаше дума за различни представи за реалността.
Демокрацията и неудобните мнения
Въпрос: Но не смятате ли, че руските медии също ограничават определени гледни точки?
Владимир Соловьов: Всяка държава има свои ограничения. Всяка държава има свои проблеми. Аз никога не съм твърдял, че Русия е идеална.
Но има една съществена разлика.
На Запад често говорят така, сякаш техният модел е завършен, съвършен и универсален. Именно тази увереност според мен е опасна.
Няма идеални общества.
Няма идеални политически системи.
Няма идеални медии.
Въпросът е дали си готов да признаеш собствените си слабости.
Ако една система започне да вярва, че е безгрешна, тя започва да губи способността си да се развива.
Русия и Европа – два различни разговора
Въпрос: Ако трябва да обобщите с едно изречение проблема между Русия и Европа, какво бихте казали?
Владимир Соловьов: Че все по-често си говорим, без да се слушаме.
Това е най-точното определение.
Русия говори на Европа.
Европа говори на Русия.
Но все по-рядко има истински разговор.
А когато разговорът изчезне, на негово място започват да идват подозренията, обвиненията и конфликтите.
Историята многократно е показвала колко опасен може да бъде този процес.
Превод: ПИ