Втората част на разговора между Георги Стамболиев и посланик Бойко Коцев навлиза в същинските стратегически въпроси на българската външна политика. След историческите и дипломатически теми от първата част, тук акцентът пада върху настоящето и бъдещето – отношенията между България и Русия, членството ни в НАТО и Европейския съюз, кризата на европейския модел и възможностите пред българската дипломация.
Бойко Коцев защитава тезата, че след разпадането на СССР България практически не е имала реална алтернатива на членството в НАТО и ЕС. Според него страната не е разполагала с финансовите, икономическите и военните възможности да поддържа ефективен неутралитет от типа на Швейцария или Австрия. Именно поради това стратегическата ориентация към евроатлантическите структури е била логичен избор в условията на променящата се международна среда.
Разговорът обаче далеч не се изчерпва с оценка на миналото. Според Коцев големият въпрос не е дали България е в НАТО и Европейския съюз, а какво прави вътре в тези организации. Той подчертава, че всяка държава защитава собствения си национален интерес и че успешното участие в европейските структури изисква активна дипломация, професионализъм и ясни национални цели.
Специално място е отделено на отношенията между България и Русия. Посланикът отбелязва, че в Москва отлично разбират ограниченията, които произтичат от българското членство в НАТО и ЕС. Според него обаче между Русия и Запада съществува и по-дълбок проблем – взаимно неразбиране, произтичащо от различни исторически традиции, културни модели и политически възприятия.
Именно тук Коцев вижда възможност за България. По неговите думи българите често разбират по-добре и двете страни и биха могли да играят полезна роля в бъдещия диалог между Русия и западните държави. Той дава примери от собствената си дипломатическа практика, когато е бил търсен както от западни дипломати в Москва, така и от представители на руската дипломация за разясняване на позиции и намерения, които другата страна трудно е разбирала.
Един от най-интересните моменти в разговора е разказът за битката за кирилицата в Европейския съюз. Коцев описва как България успява да наложи признаването на кирилицата като една от официалните азбуки на Европейския съюз след тежки дипломатически преговори. Това води до историческото решение думата „евро“ да бъде изписвана и на кирилица върху бъдещите емисии европейски банкноти.
Още по-любопитна е историята около публикация на официалния сайт на Кремъл, в която се появява твърдение, че кирилицата идва от македонските земи. Коцев разказва как използва не стандартни дипломатически инструменти, а българското културно наследство – изпращайки филма „Княз Борис Първи“ на руската страна. Само ден по-късно следва официална корекция на позицията, което той определя като пример за силата на културата като дипломатически инструмент.
В разговора се обсъжда и бъдещето на войната в Украйна. Коцев изразява мнение, че конфликтът няма да намери окончателно решение на бойното поле и че рано или късно ще бъде възобновен политическият диалог. Според него продължаването на войната носи тежки икономически и социални последици както за Украйна и Русия, така и за европейските държави.
Особено внимание е отделено на състоянието на Европейския съюз. Според дипломата Европа разполага с огромен потенциал в областта на икономиката, науката, технологиите и иновациите, но не е ясно дали усилията за формиране на обща европейска армия ще доведат до реални резултати. Той поставя въпроса дали огромните средства за превъоръжаване няма да бъдат по-полезни, ако се инвестират в собствени научни разработки, нови технологии и иновационни системи.
Коцев прави критичен анализ и на състоянието на българската дипломация. По думите му националният интерес трябва да бъде формулиран ясно и разбираемо – съхраняване на държавата, развитие на икономиката и повишаване на благосъстоянието на гражданите. Всичко останало трябва да бъде подчинено на тази основна цел.
Финалът на разговора е посветен на младите хора, които желаят да се занимават с международни отношения и дипломация. Посланикът ги призовава да четат много, да придобиват широка култура, да изучават история, литература, политика и изкуство. Но също така предупреждава, че дипломацията е професия, която се усвоява преди всичко чрез практика и натрупване на опит.
Това е разговор за държавността, националния интерес и ролята на България в един все по-конфликтен свят. Разговор без лозунги и без пропагандни клишета, но с натрупания опит на човек, който десетилетия е бил част от българската дипломатическа служба и е участвал пряко в някои от най-важните външнополитически процеси на страната.
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=vW1XICB6Quo
#БойкоКоцев #България #Русия #НАТО #ЕС #Дипломация #Путин #Геополитика #ПогледИнфо