/Поглед.инфо/ Докато преговорите за Украйна буксуват и фронтът продължава да поглъща ресурси и човешки съдби, паралелно с военната реторика текат разговори за инвестиции, технологии и стратегически ресурси между Москва и Вашингтон. Възможно ли е зад публичния сблъсък да се изгражда нов икономически баланс, в който войната е само видимата част на много по-дълбока геоикономическа партия? Предателство, договорняк или студен прагматизъм – анализ на тихата сцена, където се решават истинските зависимости.
Поглед.инфо винаги разглежда процесите отвъд шума на войната и търси стратегическите интереси, които оформят новия глобален баланс.

Когато войната говори силно, но парите говорят по-тихо

Всяка голяма война има своя видима сцена и своя невидима сцена. Видимата сцена е шумна, кървава, морална, идеологическа. Тя е тази, която гледаме по екраните, върху която се изливат анализи, позиции, възмущение и патос. Невидимата сцена е тиха. Тя не крещи. Тя не използва лозунги. Там не се говорят думи като „историческа справедливост“ и „екзистенциална заплаха“. Там се говорят други думи – „инвестиция“, „достъп“, „ресурс“, „дял“, „контрол“.

Войната в Украйна отдавна престана да бъде изненада. Тя се превърна в постоянен фон на световната политика. Преговорите за мир се движат в кръг, всяка страна държи на своите червени линии, а общественото пространство е наситено с усещането за безизходица. Нищо не се случва бързо. Нищо не се решава окончателно. Всичко изглежда застинало в продължителна конфронтация.

И точно в този застой започва да се появява онова смущаващо усещане, че зад публичната безизходица има друга динамика. Докато политическите формули се изчерпват, икономическите канали не замлъкват. Разговорите за инвестиции, фондове, стратегически проекти продължават. Не на първа страница. Не с фанфари. Но продължават.

Това поражда неудобен въпрос. Ако войната е толкова дълбока, толкова принципна, толкова „екзистенциална“, защо икономическите мостове не са изгорени напълно? Защо при положение, че публичната реторика е безкомпромисна, финансовите и инвестиционните линии остават живи?

Отговорът не е морален. Той е структурен.

Великите сили никога не прекъсват напълно комуникацията си, освен ако не са в тотална, обявена война. Причината е проста – икономиката не е само печалба. Тя е инструмент за влияние. Тя е средство за натиск. Тя е механизъм за бъдещо пренареждане.

И когато политическите преговори буксуват, икономическите разговори могат да се превърнат в алтернативна писта за управление на конфликта.

Тук започва истинската тревога. Защото ако икономическата линия функционира, това означава, че конфликтът не е чиста конфронтация. Той е сложна комбинация от сблъсък и съжителство. От война и прагматизъм.

И ако това е вярно, тогава фронтът не е единствената сцена, на която се решава бъдещето.

Русия между санкционния натиск и стратегическата гъвкавост

Русия е под безпрецедентен санкционен режим. Това не е лозунг, а икономическа реалност. Ограничения в достъпа до западни технологии, финансови пазари, инвестиционни потоци. Пренасочване към алтернативни партньори. Опит за изграждане на паралелни финансови инфраструктури.

Но нито една голяма икономика не може да съществува изцяло в изолация. Дори най-самодостатъчните системи имат нужда от външен обмен. Технологиите, капиталът, пазарите не са лукс – те са инструмент за дългосрочна устойчивост.

В тази среда икономическите канали със САЩ изглеждат като парадокс. Но дали са?

За да говорим за предателство, трябва да приемем, че действията са извън държавната рамка. В руската политическа система това е малко вероятно. Стратегическите икономически фигури не действат автономно. Те са част от вертикалата на решенията.

Следователно въпросът не е дали Москва знае. Въпросът е защо допуска.

Една възможност е чистият прагматизъм. В условия на натиск всяка пролука е ресурс. Всяка възможност за достъп до технологии или капитал е инструмент за стабилизация. В този смисъл икономическата гъвкавост може да бъде част от стратегия за оцеляване.

Но има и друга възможност. И тя е по-сложна.

Икономическите зависимости не възникват внезапно. Те се изграждат постепенно. Достъпът до инвестиции може да се превърне в лост за влияние. Технологичният обмен може да създаде уязвимост. Финансовата интеграция може да отвори врати, които в бъдеще трудно се затварят.

Тук се появява ключовият въпрос: дали Русия използва икономическите канали като временен тактически инструмент или влиза в процес на по-дълбоко, макар и контролирано, съвместно съществуване?

Историята ни учи, че великите сили рядко действат еднопластово. Те комбинират натиск и диалог. Конфронтация и сделка. Сблъсък и баланс.

И ако наблюдаваме едновременно война и бизнес разговори, това може да означава едно – че играта е много по-сложна от видимото.

Тръмп – разрушение чрез война или доминация чрез сделка

В публичното пространство често се задава въпросът дали Доналд Тръмп „мрази“ Русия. Дали има скрита амбиция за нейното унищожение. Но подобен въпрос поставя анализа в погрешна рамка. Великите сили не действат от емоции. Те действат от интерес. А интересът рядко се изразява в омраза. Той се изразява в контрол.

Тръмп е продукт на корпоративна култура, в която победата не се измерва с идеологическа чистота, а с изгодна сделка. Неговата логика не е тази на класическия идеологически сблъсък от XX век. Той не мисли в категориите „унищожение на врага“, а в категориите „позициониране спрямо конкурента“.

И тук възниква по-фин въпрос. Дали икономическият канал не е по-ефективен инструмент за влияние от военната ескалация?

Историята познава модели, при които държави не са били победени на бойното поле, а чрез икономическа интеграция, която постепенно е променяла вътрешните им баланси. Когато в една икономика навлезе чужд капитал, той не е просто пари. Той е интерес. Той е присъствие. Той е право на глас в определени процеси.

Ако Вашингтон поддържа икономическа линия с Москва, това не означава автоматично желание за сътрудничество. Това може да означава желание за влияние. За присъствие. За стратегическо наблюдение отвътре.

Но същевременно Русия също може да използва този канал. Да печели време. Да намалява натиска. Да балансира между различни центрове на сила.

Така се оформя картина, в която войната не е крайна фаза на разрив, а част от по-голяма архитектура на съперничество. Публичният сблъсък може да съществува паралелно с частен прагматизъм.

И ако Тръмп гледа на Русия не като на враг за унищожение, а като на конкурент за управление, тогава логиката се променя. Тогава целта не е разрушение, а ограничаване. Не унищожение, а рамкиране.

Възможен ли е „тих баланс“ зад шума на конфликта

Всяка продължителна конфронтация изчерпва ресурсите. Военните, икономическите, психологическите. Дори когато реториката е непримирима, системата търси стабилизация.

Възможно ли е икономическите разговори да са инструмент за управление на риска? За предотвратяване на тотален разрив? За създаване на минимална основа за бъдещ баланс?

В историята има примери, в които великите сили публично демонстрират твърдост, а паралелно подготвят механизми за контролирано съжителство. Не приятелство. Не съюз. А регулирано съперничество.

Ако икономическите канали между Москва и Вашингтон функционират, това може да означава, че и двете страни разбират една проста истина – пълният разпад на връзките създава неконтролируем риск. А неконтролируемият риск е най-опасен за големите системи.

Тогава въпросът се измества. Не дали има договорняк. А дали има осъзнаване, че конфликтът трябва да бъде ограничен.

И ако това е вярно, тогава икономическите разговори са част от механизма за ограничаване. Те не отменят войната. Но я поставят в рамка.

Малките държави в сянката на големите решения

Когато великите сили балансират, малките държави често се оказват обект, а не субект. Това е болезнената част от всяко геополитическо пренареждане.

Ако зад фронта се изгражда нов икономически баланс, той няма да бъде обявен като „сделка“. Той ще се прояви постепенно – чрез инвестиционни потоци, чрез промяна на санкционните режими, чрез нови формули на съжителство.

И тогава ще разберем, че публичният конфликт е бил само едната страна на процеса.

Тук се появява моралната мъгла. Защото обществата мислят в категории вярност, чест, принцип. А големите системи мислят в категории стабилност и интерес.

Това не означава, че няма идеология. Означава, че идеологията е инструмент, а не цел.

И ако икономическите канали продължават, това означава, че нито Москва, нито Вашингтон са готови да затворят напълно вратата. Те оставят процеп. Малък. Контролиран. Но реален.

Истинската сцена не винаги е видимата

Може би грешим, когато търсим драматичен обрат. Може би очакваме голямо предателство или голямо разкритие. А реалността е по-тиха. По-сложна. По-прагматична.

Възможно е да няма договорняк в сензационния смисъл. Възможно е да няма тайна омраза или план за унищожение. Възможно е да има просто студена стратегия.

Когато фронтът гори, милиардите не спират да текат. И именно там, където текат, се оформят бъдещите зависимости.

Истинският въпрос не е дали някой предава.
Истинският въпрос е кой ще контролира новия баланс, ако той вече се изгражда.

Защото в историята победител не винаги е този, който стреля последен. Понякога победител е този, който подписва първи.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели