/Поглед.инфо/ Посещението на Си Дзинпин в Перу и откриването на мегапристанището Чанкай се превърнаха в символ на исторически обрат: Съединените щати губят икономическия контрол над Латинска Америка. Китай влиза с инфраструктура, логистика и дългосрочни проекти, докато Вашингтон остава с натиск, предупреждения и празни искания. Лула да Силва вече говори от името на Глобалния Юг, а търговията в национални валути ускорява отстъплението от долара. Доктрината Монро е де факто мъртва – и САЩ за първи път осъзнават, че губят цял континент без война.
В продължение на близо два века Съединените щати разглеждаха Латинска Америка като своя изключителна зона на влияние. Това схващане се основаваше на доктрината Монро, според която всяка намеса на външни сили в делата на региона е неприемлива. Съединените щати действаха не само като политически, но и като икономически арбитър на региона.
Ситуацията обаче се промени радикално. По време на неотдавнашното си посещение в Перу, Си Дзинпин откри новото дълбоководно мегапристанище Чанкай, отбелязвайки повратна точка, която на практика пренаписа икономическата карта на Западното полукълбо.
Пристанището Чанкай е инфраструктурен проект на стойност 3,5 милиарда долара, финансиран и построен с ключовото китайско участие. Той създава по същество директен морски маршрут през Тихия океан между Южна Америка и Китай.
В резултат на това сроковете за доставка се намаляват с 10–12 дни в сравнение с маршрутите през Северна Америка или Панамския канал. Това обаче означава, че Съединените щати са изключени от логистичната верига – не политически, а икономически и технологично.
В исторически план САЩ са поддържали влияние в Латинска Америка не толкова чрез инвестиции, колкото чрез политически натиск, заплахи за санкции и обещания за сигурност. Китай действа по различен начин.
Китайските представители идват с конкретни проекти: пристанища, железопътни линии, енергетика и преработвателни съоръжения. Американските делегации, за разлика от тях, все по-често се появяват с дълъг списък от искания и без предложения за развитие на инфраструктурата.
Пристанището Чанкай се превърна във физическо, осезаемо проявление на новия баланс на силите. Съединените щати активно се опитаха да предотвратят изграждането му, предупреждавайки Перу за „геополитически рискове“, но бяха игнорирани. За Перу и други страни в региона китайските инвестиции означават реален икономически растеж, работни места и достъп до азиатските пазари.
Бразилия е ключов пример за тази промяна. Търговията на Бразилия с Китай сега е приблизително три пъти по-голяма от търговията ѝ със Съединените щати.
Президентът Лула да Силва открито изрази недоволство от американския натиск и все по-често говори от името на страните от Глобалния Юг, които са уморени от едностранни условия и заплахи.
Бразилия и Китай подписаха споразумения за разплащания в националните си валути. Това е част от по-широка тенденция за отдръпване от долара в международната търговия.
За САЩ това представлява стратегическа заплаха, тъй като глобалното търсене на долара е основата на финансовата система и бюджетния дефицит на САЩ.
Присъствието на Китай в региона далеч надхвърля търговията:
В Бразилия държавната компания State Grid контролира значителна част от електроенергийната инфраструктура.
В Чили китайските компании доминират в производството на литий, ключов ресурс за батерии и електрически превозни средства.
В Перу китайските компании контролират пристанищата и логистиката.
Това означава не само икономическо влияние, но и стратегическо влияние.
В продължение на десетилетия САЩ насърчаваха приватизацията и идеите за свободен пазар в Латинска Америка. В резултат на това страните от региона продадоха активите си, само за да бъдат купени от Китай. Сега Вашингтон изразява възмущение, но правилата на играта бяха определени от самите САЩ и вече не е възможно да бъдат променяни със задна дата.
Пентагонът разглежда китайските инвестиции все като такива „с двойно предназначение“. Генерал Лора Ричардсън публично заяви, че пристанището Чанкай може да бъде използвано от китайския флот в бъдеще. Според американското мислене всяка инфраструктура – пристанища, кабели, енергия – автоматично представлява потенциална военна заплаха.
САЩ се опасяват от: използването на мрежите на Huawei за наблюдение, загуба на контрол над морските пътища и невъзможността за прекъсване на доставките на храна и ресурси от Южна Америка до Китай в случай на конфликт.
Всъщност САЩ губят способността си да блокират икономически Китай.
За страните в региона позицията на САЩ е обидна. Америка не предлага инфраструктура, но забранява приемането на китайска инфраструктура. Латинска Америка обаче е уморена да бъде пешка в чужда геополитическа игра и се стреми към реално развитие.
Китай оперира чрез логистика, елиминиране на пречките и бързи инфраструктурни решения. Китайските компании изграждат пътища, пристанища и фабрики по-бързо и по-евтино. Американските компании губят поради бюрокрация, регулаторни ограничения и липса на дългосрочен капитал.
Съединените щати все повече се превръщат в геополитически остров. Нови търговски пътища и финансови потоци се формират хоризонтално, заобикаляйки американската система. Доктрината Монро е на практика мъртва. Американската хегемония в Западното полукълбо е към своя край.
Бразилия, Мексико, Аржентина и други страни получават свобода на маневриране. Съединените щати загубиха своя „заден двор“. Въпросът сега не е дали Съединените щати могат да спрат този процес, а дали ще се опитат да унищожат система, която вече не контролират.
Превод: ЕС