/Поглед.инфо/ В този редакционен прочит, стъпил върху анализи и открито писмо на Джефри Сакс, Германия е разгледана не като победена държава, а като стратегически обезоръжена. Сигурността вече не се мисли като баланс и архитектура, а като заповед и лоялност. Историческата памет отстъпва място на дисциплината, езикът замества мисълта, а Европа губи не сигурността си на бойното поле, а в собствените си понятия. Това е диагноза не само за Германия, а за целия европейски проект.
Когато паметта отстъпва място на дисциплината
Има държави, които губят войни.
Има и държави, които губят историческата си памет. Второто е по-опасно, защото не оставя видими руини, а произвежда повторяеми грешки.
Германия днес не е победена. Тя е обезоръжена интелектуално. И това обезоръжаване не идва отвън – то е резултат от доброволен отказ да се мисли стратегически. В анализите си Джефри Сакс не обвинява Германия в злонамереност. Той ѝ отправя далеч по-тежко обвинение: в отказ от собствената ѝ историческа рационалност.
След Втората световна война германската държавност се изграждаше върху болезнен урок – че сигурността не може да бъде налагана, без да се превърне в заплаха. Затова и европейската стабилност беше мислена като баланс, не като диктат; като архитектура, не като фронт.
Днес тази памет е избледняла. На нейно място се настани дисциплината – дисциплина на езика, на позициите, на допустимото мислене. Сигурността престана да бъде резултат от договореност и се превърна в изискване за лоялност.
Сакс предупреждава: когато сигурността се превърне в лозунг, тя губи съдържанието си. Когато започне да служи за подчиняване, тя престава да защитава.
Така Германия се оказва в странна позиция – икономически силна, но стратегически безгласна.
В следващата част става ясно как „отговорността“ беше подменена с послушание и защо това е структурен проблем на Европа, не временна грешка.
Подмяната на сигурността с лоялност
Един от най-точните удари в анализа на Сакс е насочен към самия език на европейската политика. Думата „сигурност“ се използва постоянно, но никога не се дефинира. Тя се превръща в магическа формула, която оправдава всяко решение и заглушава всеки въпрос.
В германския контекст това има особена тежест. Страна, която знае цената на милитаризираната реторика, днес я възпроизвежда с бюрократична хладност. Не с фанатизъм, а с административна покорност.
Сакс е пределно ясен: Германия вече не формулира собствено разбиране за сигурност. Тя препредава чуждо. И го прави, като го представя за морална необходимост. Така всяко съмнение се обявява за безотговорност, а всяка критика – за нелоялност.
Това е моментът, в който политиката престава да бъде избор и се превръща в процедура. В такава система няма място за стратегическа автономия. Има място само за правилно изпълнение.
Европа не загуби сигурността си на бойното поле.
Тя я загуби в езика.
Когато една държава престане да мисли сигурността като баланс, тя неизбежно започва да произвежда нестабилност.
В последната част става ясно как германското подчинение ускорява европейската маргинализация.
От исторически коректив към проводник на криза
Исторически Германия често е играла ролята на коректив – бавен, предпазлив, понякога тромав, но осъзнаващ риска от крайности. Днес този коректив липсва. И липсата му тежи върху цяла Европа.
Сакс предупреждава, че когато най-голямата икономика на континента се откаже от собствено стратегическо мислене, Европа престава да бъде субект. Тя се превръща в пространство за прилагане на чужди решения.
Това не е абстрактен проблем. Това е реална загуба на бъдеще. Защото сигурността, която не отчита интересите на всички, рано или късно се разпада. А Германия, вместо да забави този процес, днес го ускорява.
И тук анализът на Сакс става особено неудобен: Европа не е въвлечена в криза по принуда. Тя участва в нея. Доброволно. С убедеността, че моралната поза може да замени стратегическата мисъл.
Не може.
Редакционен прочит по публикации и открито писмо на Jeffrey D. Sachs за европейската сигурност и ролята на Германия. Цитирани откъси.
Линк: https://www.dissidentvoice.org/