/Поглед.инфо/ Неочакваното решение на Доналд Тръмп да ликвидира „супер-ястреба” – съветника си по националната сигурност, още няма ясно обяснение, но изглежда, че е предизвикано от нетърпимостта на Тръмп към натиска на Болтън, искащ да изостри противостоенето с Иран.
Не е тайна, че през тези две години, изминали от началото на президентския мандат на Тръмп, на него не веднъж му се е налагало да издържа на натиск, но той се старае да парира ударите, получавайки подкрепа от съюзници, не винаги ползващи се с неговото пълно одобрение. Понякога те съвсем не се ползваха с неговото одобрение. Много коментатори са наясно, че назначението на Болтън е един от стратегическите ходове, за да се удовлетвори най-войнственото и произраелско крило сред неоконсерваторите.
Но това не продължи дълго. Резкият разрив с Техеран и отмяната на ядреното споразумение не се харесаха на обитателя на Белия дом. Болтън е решителен защитник на този разрив. Но политическата цена е висока. Например, всички европейски съюзници на САЩ този път намериха мъжеството да не следват Вашингтон. Тръмп уж не обръща особено внимание на техните настроения, но партията с Иран е твърде важна – особено по своите тактически близкоизточни последствия, за да се остави напълно в ръцете на неоконсерваторите, Американско-израелския комитет по обществени връзки и Нетаняху.
По този начин, доколкото може да се съди, ходът на Макрос с предложената на Роухани кредитна линия за 15 милиарда долара, осигурени с доставките на ирански петрол, стана отправната точка, която ще позволи на Тръмп да възобнови диалога с Иран. Така може с един куршум да се убият три заека: а) да се избегне опасността да бъде въвлечен в „наземен” конфликт с Техеран (Тръмп изобщо не желае такъв конфликт), б) да постави на нови релси отношенията с Аахен (в град Аахен на 22 януари 2019 година Еманюел Макрон и Ангела Меркел подписаха договор за политическо сътрудничество), в) да се отърве от Болтън.
Това е особено важно сега, когато на практика се въплъщава обширният съюз между Лондонското сити, американската дълбока държава и гигантите на Силиконовата долина (начело на която стоят „Гугъл” и „Фейсбук”), към който се прикрепва вътрешната демократическа опозиция, която не желае да се предава, както и медиите. Всички те са против Тръмп с техния проект за колосална операция – създаване на паралелен интернет (подводен кабел с дължина от 13 хил. км, който трябва да свърже Лос Анджелис с Хонконг), с техните повече от ясни мигвания към Китай, когато един от най-мощните представители на хората на Ротшилд, подалият оставката си директор на Банката на Англия Марк Карни си позволи да се обърне към Си Цзинпин с предложение за нова „хегемонистична” международна валута, в която при това китайският юан трябва да изиграе решаваща роля.
Това предложение се съпроводи от рязко осъждане на долара, който банкерът нарече вече неподходящ инструмент и пряко заяви, че той възпрепятства ръста на международния обмен. Този ход ще има колосални последствия, изглежда – ако има развитие – това ще е предпоставка за световна конференция като тази от Бретън Уудс, но само че при изолиране на Америка, на долара, което би предизвикало серия от съвършено непредвидими последици. Очевидно е, че Карни (който януари напуска поста директор на Банката на Англия) действа не на своя глава като самотно камикадзе, а като представител на не само амбициозно, но и многообразно и сложно организирано общество.
Така Тръмп си направи план и реши да направи внезапен „ход с коня”, подавайки много рязък и откровен сигнал към обществото на своите противници (сред които, освен останалите, са и всички противници на „Брекзит”)
Че в играта участват всички назовани елементи – това се доказва от новата провокация с „тайнствените” дронове, бомбардирали саудитските петролни заводи. Риад заедно с Тел Авив и неоконсерваторите – приятели на Болтън, дадоха да се разбере, че са недоволни. Всички мейнстрийм медии нападат Иран и го обвиняват. А той няма общо с въпроса, дори с трепет очаква бъдещото посещение в САЩ на президента Роухани. След тази среща ще се изясни каква е в момента силата на Тръмп.
Превод: В.Сергеев