/Поглед.инфо/ Предложението на Владимир Путин към Доналд Тръмп за участие в Съвета за мир срещу един милиард долара от замразени руски активи не е финансова сделка, а стратегически тест за новия световен ред. Това е символичен ход, който поставя Вашингтон пред избор: или признаване на реалността на многополюсния свят, или окончателно разкъсване на илюзията за американския монопол върху глобалните правила.
Поглед.инфо винаги разглежда геополитиката като сблъсък на символи, интереси и власт, а не като сбор от формални декларации.

Предложението на Путин изглежда на пръв поглед почти театрално – един милиард долара за участие в нова международна структура. Но именно в тази „елегантност“ се крие неговата разрушителна сила. Русия не купува място в Съвета за мир. Русия купува признание, че замразените ѝ активи не са плячка, а политически залог.

Това е класически геополитически ход: превръщане на санкциите от инструмент за натиск в инструмент за преговор. Когато Путин настоява парите да дойдат именно от замразени средства в САЩ, той всъщност казва: няма доверие без разплитане на възела, който сами създадохте.

За Тръмп дилемата е брутално проста. Ако приеме – той признава, че санкционният режим е изчерпан и че Русия е равноправен участник в новия глобален дизайн. Ако откаже – Съветът за мир остава американски проект без ключов играч, а претенцията за „нов световен ред“ се превръща в куха реторика.

Тук Европа отсъства неслучайно. ЕС е поканен, но не е желан като равностоен архитект. Фактът, че ключовите фигури са САЩ, Русия, Китай и Индия, показва, че става дума за свят на цивилизационни полюси, а не на бюрократични съюзи. Европа е сведена до обект на договаряне, не до субект на решения.

Не е случайно и сравнението с Ялта. Тогава светът беше поделен след война. Днес се поделя след разпад – разпад на доверието, на старите институции и на илюзията за универсални правила. Съветът за мир е опит този разпад да бъде управляван, а не оставен да се превърне в хаос.

Както отбелязва Александър Дугин, жестът е елегантен именно защото е необратим: той принуждава отсрещната страна да покаже истинското си лице. В този смисъл един милиард долара струва по-малко от продължаваща глобална конфронтация – но само ако бъде приет като символ, а не като подкуп.

Истинският въпрос не е дали Съветът за мир ще проработи. Истинският въпрос е дали Съединените щати са готови да живеят в свят, в който вече не диктуват правилата сами. Отговорът на Тръмп ще бъде отговор не към Путин, а към историята.