/Поглед.инфо/ Очаква се нов обрат в гражданската война в Либия. След започналата турска намеса египетските войски се готвят да навлязат в Либия. Защо египетското ръководство взе такова решение, способна ли е страната да води такъв мащабен военен конфликт - и какъв резултат иска да постигне Кайро?

Територията на Либия (дори не може да се нарече държава) отдавна се е превърнала в арена на сблъсък на регионални и световни сили. Различните държави подкрепят различни страни на конфликта въз основа на собствените си интереси. На страната на ислямистите от т. нар. Правителство на националното съгласие (ПНС), което е със седалище в Триполи, са Италия, Турция и Катар. Противниците на ПНС - парламентът на страната в Тобрук и Либийската национална армия, водени от Халифа Хафтар - са подкрепени от Египет, Русия, Франция, Саудитска Арабия и ОАЕ.

След като ПНС отбеляза обрат през май (Хафтар всъщност щурмуваше преди това Триполи), Анкара изпрати войски в помощ на приятелите си - турски бандити от Сирия, дронове и части на турската армия. В резултат Хафтар не само беше спрян при подстъпите към Триполи и победен, но и отхвърлен на изток.

А частите на ПНС в началото на юни обявиха операция „Път към победата“, която включва завземането на град Сирт и няколко други области (включително Ал-Юфра), които сега отделят ПНС от контролираните от Хафтар петролни находища в Източна Либия. И турците, чрез устата на прессекретаря на Реджеп Ердоган Ибрахим Калън, вече са заявили, че ако Хафтар иска примирие, тогава нека го измъкне от Сирт.

В тази ситуация само пряка военна намеса от един от неговите съюзници може да спаси Хафтар. Идеята беше да се изпратят войски от Франция - преходът на Либия към турския контрол представлява пряка заплаха за Европейския съюз. Както от гледна точка на миграционните процеси (Анкара придобива контрол върху втория от двата основни маршрута на приток на мигранти в ЕС), така и от гледна точка на петролната и газовата сигурност. Париж обаче нямаше решението.

За известно време западните партньори опипваха позицията на Москва да изважда кестени от либийския огън, но Кремъл отказа. Тъй като, очевидно, той не намери гарантирани ползи, съизмерими с разходите.

И тогава Египет каза своята арабска дума. Той има 1200 км обща граница с Либия и не му е нужно тази страна да се превръща в база на протуските ислямисти (които бяха на власт в Кайро две години след 2011 г., след което бяха свалени от военните – и сега ислямистите жадуват реванш).

Президентът на тази страна Абдел Фатах ас Сиси заяви, че Египет няма да толерира заплахи от "терористични милиции и наемници". Той обяви готовността си да изпрати войски („които не заплашват, а защитават“) Либия - на законни основания. Официалната причина за инвазията ще бъде искането на либийския парламент със седалище в Тобрук (което Кайро счита за законно избраното от населението на страната от 2014 г.). А либийският парламент вече даде да се разбере, че въвежданите от Египет войски ще се считат за „поканени“. От своя страна египетският парламент вече одобри въвеждането на войски.

Нямаше изход

На пръв поглед Кайро вече не е в състояние да се меси в либийския змиярник.

„Едно е да подкрепиш отстъпващите сили на Хафтар с оръжие, а друго да започне широкомащабна намеса, за която Египет няма нито сили, нито средства. Икономическата ситуация в Египет, меко казано, е ужасна - в страната бушува пандемия, държавата всъщност живее от външни заеми. И египетското ръководство не иска да рискува пълномащабна и продължителна война с турската армия “, обяснява Леонид Исаев, доцент от катедрата за източни и африкански изследвания във Висшата школа по икономика в Санкт Петербург.

Първо, обаче, Египет има всички причини да рискува. И въпросът е не само в това, че на Кайро не остана друг избор, защото турското присъствие в Либия заплашва египетската държавност. Въпрос е и на политически амбиции.

До арабската пролет Египет е лидер на арабския свят. Всички се страхуваха от него и го уважаваха. Сега малко е останало от страха и уважението - дори дотам, че етиопците без страх изграждат язовир, който ще доведе до спадането на Нил и гладуването в целия Египет. Следователно Кайро, използвайки примера на Либия, иска да покаже, че египетският лъв не е мъртъв и е в състояние да погуби всеки, който го обиди.

Освен това Египет не е сам в конфликта с турците. Властите на Саудитска Арабия и ОАЕ вече заявиха, че Египет има "право на самозащита". На 23 юни ще се проведе спешна среща на Лигата на арабските държави, на която, най-вероятно, и други страни ще признаят това право за египтяните. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман ще осигури тази подкрепа - той е нетърпелив да се реваншира с Ердоган за случая с Хашогжи (убийството на журналиста Джамал Хашоджи, провокирано и насърчено от турското разузнаване, извършено в консулството на Саудитска Арабия в Турция и записано от турско оборудване, инсталирано в това консулство). Всъщност Египет ще стане представител на арабския свят, защитавайки арабската страна от турските интервенционисти.

Второ, може би няма нужда да рискува. Да, Египет се готви за широкомащабна война, но въпреки това се надява, че няма да се доближи до нея - в края на краищата Кайро няма нужда от пълномащабна война. От логистична гледна точка е много по-лесно египтяните да прехвърлят подкрепления в Либия, отколкото Анкара (която ще трябва да снабдява силите си по море или въздух) и те имат военно предимство на своя страна - обаче Египет няма ресурсите да освободи цялата територия на ПНС и да направи Хафтар владетел на Либия.

Следователно Ал Сиси вероятно очаква да принуди Ердоган да се споразумее за разделението на сферите на влияние в Либия. Според египетския президент условието за инвазията ще бъде "преминаване на линията Сирт-Джуфра" от войските на ПНС и техните турски съюзници.

Засега предложението на Ал Сиси не се приема. Редица представители на режима в Триполи казват, че връщането на цяла Либия под техния контрол „не е въпрос на преговори“. И че съседните страни не трябва да се страхуват от този сценарий - техните интереси ще бъдат взети предвид, ако престанат да подкрепят „пучистите“ и предоставят територията си за нападения срещу либийската държава.

Турците също не бързат да се съгласят на египетски ултиматум. Ердоган се нуждае от доминиращо влияние в Либия и за това трябва да овладее контрола над нефтените находища източно от Сирт.

Ако обаче ПНС и турците наистина се опитат да поемат контрола над територията на страната, тогава те трябва да очакват сериозни проблеми - и то не само от Египет (който задължително ще се меси). „Либийските племена не се интересуват от това, че една власт придобива монополен контрол над цялата страна. В резултат на това страната е разработила система от проверки и баланси от пет до шест влиятелни сили. И когато една от тях драстично увеличи възможностите си, всички останали се обединяват срещу нея“, обяснява Леонид Исаев.

Племената се държат опортюнистично и пример за този опортюнизъм може да се види по време на нападението на Хафтар срещу Триполи - редица племенни милиции избягаха от него към лагера на ПНС, а офанзивата се задави. Съответно, колкото по-нататък силите на ПНС напредват на изток, толкова повече племена ще подкрепят Халифа Хафтар и египтяните. Тях всъщност не ги интересува срещу кой интервенционист да се борят – само и само никой да не се меси във вътрешните им работи.

Превод: В. Сергеев