Турция изглежда най-накрая постигна заветната си цел да придобие ядрени мощности за производство на електроенергия до 2023 г. - именно тогава ще заработи първият от четирите планирани блока на АЕЦ „Акую“, които руската корпорация „Росатом“ изгражда за Анкара, пише на страниците на Hürriyet Daily News бившият турския дипломат и председател на неправителствената организация „Лондонския енергиен клуб“ Мехмет Огютчю. Според експерта Турция "е мечтала да достигне ядрено ниво" от 60-те години на миналия век и през това време е имала пет опита да направи това, като работи с различни партньори: американци, канадци, французи, немци и японци. Никой от тези проекти обаче не е увенчан с успех - и едва сега, когато Анкара се обърна към Москва, тя получи възможността да доведе работата докрай, се казва в материала.
Отчасти за провалите на предишните съвместни проекти за изграждане на атомна електроцентрала е виновна самата Турция, която е допускала грешки при изчисляването на разходите за проектите на етапа на планиране, признава Огютчю. В същото време, тъй като има подозрения, че целта на ядрените инициативи на Турция е не само да се подобри ситуацията с енергоснабдяването, но и да се поставят основите на военна ядрена програма в бъдеще, някои „привърженици на теориите за конспирациите“ смятат, че „невидима ръка“ не позволява на страната да получи ядрена технология, подчертава той. Това едва ли е свързано с реалността - в края на краищата Турция има собствен изследователски реактор от 1979 г., разсъждава експертът.
Ядрената енергия в Турция често се разглежда като един от начините за постигане на стратегическата цел на Анкара по намаляване на зависимостта от внос на енергоресурси защото 98% от газа и 93% от консумирания от страната нефт се внасят от чужбина, а появата на АЕЦ може да помогне за осигуряване на устойчив растеж и енергийна сигурност. Междувременно това не е „панацея“ и Анкара няма да успее да осигури пълна независимост от други страни, защото за да получи технологии, финанси и обогатен уран, както и да изнася ядрени отпадъци, ще трябва да се търсят чуждестранни партньори, предупреждава Огютчю.
АЕЦ "Акую", чието строителство беше договорено от президентите Реджеп Ердоган и Владимир Путин, ще има мощност 4800 MW, а животът й ще бъде 60 години с възможност за удължаване за още 20 години, припомня авторът. След завършването на електроцентралата тя ще генерира около 35 милиарда кВтч електроенергия годишно. Строителството е изцяло финансирано от „Росатом“, но тъй като търговските перспективи на проекта значително се увеличават, руската корпорация ще може да привлече допълнителни преки инвестиции.
Скептиците отдавна задават въпроси относно технологичната страна на проекта, но според автора тези съмнения не са напълно оправдани, тъй като „Росатом“ поддържа стратегическо партньорство с редица западни компании: например парни турбини и свързаното с тях оборудване за „Акую“ доставя Turbine Technology AAEM, съвместно предприятие на подразделението на „Росатом“ „Атоменергомаш“ и американската General Electric, се казва в статията. Процесът на изграждане и инсталиране на оборудването ще бъде контролиран от френската компания за инженеринг и консултации Assystem. От турска страна в проекта участва компанията Cengiz İnşaat, която доставя хидротехническо оборудване за атомната електроцентрала, посочва авторът.
Турските „ядрени амбиции“ не се ограничават до проекта „Акую“ - Анкара обмисля още две мащабни инициативи, отбелязва Огютчю. Първият от тях е проектът за електроцентрала в близост до град Синоп на брега на Черно море в сътрудничество с френската Areva и японската Mitsubishi Heavy Industries - обаче бъдещето на тази станция беше под въпрос, тъй като чуждестранните компании решиха да се откажат от проекта. Вторият проект е друга атомна електроцентрала в град Игнеада, чието изграждане Турция договори през 2015 г. с Китай и американската Westinghouse; въпреки това тази инициатива напоследък не показва особени признаци на живот. Така „Акую“ остава единственият ядрен проект в Турция, който определено ще бъде изпълнен, казва експертът.
Превод: М.Желязкова
