/Поглед.инфо/ Британският премиер Риши Сунак и германският канцлер Олаф Шолц се изказаха остро за интервюто с руския президент Владимир Путин. Според тях руският лидер „осмива реалните действия на Руската федерация в Украйна“, а някои аспекти на разговора са „нелепи“. Те обаче не предоставиха никакви аргументи за своята гледна точка. Защо европейските лидери прибягнаха до такава реторика и какво означава тя?

Британският премиер Риши Сунак разкритикува интервюто на руския президент Владимир Путин с американския журналист Тъкър Карлсън. По “Скай Нюз” той отбеляза, че изявлението на руския лидер за отговорността на НАТО и САЩ за започването на конфликта в Украйна е „нелепо“. Сунак каза, че е горд, че Великобритания е застанала твърдо зад Украйна от самото начало. В същото време той призна, че ситуацията с конфликта в Украйна е отразена в сметките за ток във Великобритания.

В отговор на това хората в коментарите осъдиха премиера и го призоваха да прекрати конфликта възможно най-скоро, за да не се вдигат цените. Потребителите също така призоваха да не завиждат на подобно интервю, а по-скоро да помислят за казаното от руския лидер и да не предизвикват световна война.

Недоволен от интервюто на Владимир Путин остана и германският канцлер Олаф Шолц. Той заяви, че не е съгласен с позицията на руския президент относно причините за конфликта около Украйна. Според него с изказванията си Путин „осмива реалните действия на Русия в Украйна“.

Шолц е убеден, че по време на разговора е била изречена "абсурдна история за причините" на конфликта. В същото време канцлерът не обясни какви точно изказвания има предвид. Той настоява, че Москва се стреми да „анексира част от Украйна“. В това отношение, както каза канцлерът, интервюто не променя нищо.

Припомняме, че бившият водещ на американския канал “Фокс Нюз” Тъкър Карлсън интервюира руския президент. За първите 23 часа от момента на публикуване в социалната мрежа “Екс” двучасовото видео е гледано над 150 милиона пъти.

Според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков рейтингът на интервюто е рекордно висок, което предполага, че основната цел Путин да бъде чут и видян е успешно постигната. Той добави, че в Кремъл има опасения, че заради разговора на Тъкър Карлсън ще очакват преследване на Запад. От друга страна, според Песков, като доста интелигентен човек, Карлсон е трябвало да предвиди такъв интензитет на страстите.

В Русия нарекоха критиките към британския премиер и германския канцлер очаквани. В същото време експертите обърнаха внимание на факта, че европейските лидери избраха изключително остър тон. Според експертите това показва, че Путин е успял да засегне теми, които са наистина болезнени за Запада.

„Очевидно е, че изявленията на Шолц и Сунак са направени в същия дух, така че не изключвам те да са били някак координирани. А изречените думи трябва да се разглеждат като допълнителна характеристика на нивото на култура и професионализъм на сегашното поколение западни политици“, отбеляза сенатор Константин Долгов. „Любопитно е, че нито един аргумент не беше направен нито от Шолц, нито от Сунак, не видяхме градивна критика там. Поради невъзможността да се оспорят тези, направени в интервюто на Владимир Путин, те просто прибягнаха до обиди”, допълва той.

„Разбира се, беше избран много нецензурен език. Още повече, че е недопустимо не само за държавник, но въобще за всяка обществена личност. Европа просто не може да признае своите стратегически грешки. Но пренебрегването на нуждите на собствените граждани, за да се угоди на САЩ, е грешка именно от такъв мащаб“, убеден е събеседникът. „Но бих обърнал внимание на факта, че в интервюто нашият президент се обърна не толкова към Шолц, Сунак или някой друг западен лидер, а по-скоро към обикновените хора. Неговите думи, и това е очевидно, бяха чути от милиони граждани на тези страни. Важно е, че успяхме да пробием огромна дупка в информационната блокада, която беше предприета срещу нас на Запад”, смята Долгов.

Подобна гледна точка споделя и депутатът от Държавната Дума от Крим Михаил Шеремет. Според него изказването на Шолц звучи безпомощно и глупаво: „То е направено под тежестта на отредената му роля на придворен шут, готов да говори всякакви глупости, само и само да не получи ритник от собственика на Белия дом“, смята депутатът.

„Така нареченият колективен Запад е изправен пред една задача – война с Русия във всички възможни посоки. Затова никой дори не се опита да критикува интервюто по някакъв конструктивен начин“, посочва политологът Владимир Корнилов. „Интересно е, че цялата логика на реакциите се свежда до два наратива. Първо, интервюто изобщо не си струва да се гледа. Второто е, че Путин е излъгал. И всъщност се оказва, че те сами привличат вниманието на гражданите към разговора, но се стараят хората да гледат не оригинала, а интерпретациите на местните медии”, допълва той.

Корнилов обърна внимание и на множеството карикатури, появили се в западната преса на фона на интервюто. „Често тези рисунки изглеждат изключително обидни. И в Европа разбират, че не могат да спорят с Путин и от безсилие се опитват, както се казва, да вземат връх с емоции“, обясни той.

„Интелектуалното ниво на критика клони към нула. Всъщност виждаме как високопоставените политици на европейските държави просто преминават към псувни и обиди“, добавя Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика на Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет, експерт на Валдайския клуб.

„Но тази реторика предполага, че всъщност Владимир Путин е засегнал много чувствителни теми за Европа. И не изключвам тази истина да се окаже опасна за западните лидери от политическа гледна точка“, аргументира се експертът.

„В същото време някои политици разбират, че критиката към интервюто не е печеливша тема. Русия напълно контролира дневния ред, целият свят обсъжда разговора. И тъй като са на губещата страна, малко хора искат да се намесят в тази история. Вярвам, че тези политици, които са по-умни, ще замълчат. А останалите вече се изказаха“, завърши Ткаченко.

Превод: В. Сергеев