/Поглед.инфо/ Рязкото падане на националната валута и ускоряването на инфлацията принудиха президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган частично да се откаже от нестандартната си финансова политика.
Той даде юздите в управлението на икономиката на сторонниците на по-традиционните методи за регулации в тази сфера.
Сигнал за смяна на курса стана не само неотдавнашната смяна на ръководството на Националната банка на Турция, но и внезапната оставка на министъра на финансите Берат Албайрак, който се явява и зет на президента Ердоган.
Официално 42-годишният Берат Албайрак напусна своя пост по причина свързана със здравното си състояние, но изглежда, че всъщност става въпрос за уволнение:
За две години под неговото ръководство, турските финанси се оказаха в много нездравословно състояние.
Новият глава на Централната банка Наджи Агбал прибегна и към класическия метод за борба с девалвацията на валутата, като повиши базовата ставка. Но тази мярка определено ще бъде недостатъчна за преодоляването на кризата.
Проблемите във финансите на Турция отразяват дълбоките диспропорции в икономиката й. А икономиката от своя страна много силно зависи от геополитиката.
В това направление президентът Реджеп Тайип Ердоган като главен "кормчия" едва ли е готов да даде заден ход.
Икономическата политика на властите в Турция все повече напомня на опит за избор на най-добрия от два лоши варианта7
Или ожесточаване на финансовото регулиране и да се пожертват темповете на икономическия ръст, или пък да се охлабят монетарните поводи и да се принесат курсът на лирата и инфлацията в жертва на ръста на БВП.
До неотдавна, приоритет се отдаваше на втория сценарий и според резултатите от третото тримесечие, турската икономика показваше най-добрите резултати сред основните страни, които е прието да се считат за развиващи се пазари.
Ръстът съставляваше 6,7 процента към този период на миналата година след спада от 9,9 процента в предходните три месеца. Това съществено превиши средните прогнози на икономистите, интервюирани от агенция Bloomberg (4,8 %).
Основните стимули за оживлението на турската икономика станаха вдигането на коронавирусните ограничения, нарастването на потреблението на домакинствата (с 9 % към третото тримесечие на изминалата година по данни на националната статистика).
Освен това принос имаше и продължаващото разширяване на финансовата ликвидност, в това число за сметка на закупуването на държавни облигации от Националната банка.
В продължение на по-голямата част от годината турската икономика по традиция се опита да залива с пари. В началото на годината обемът на кредите в нея нарасна с почти 40 %, приближавайки се до 3,6 трилиона лири (около 450 милиарда долара), което определено допринесе за възстановяването през третото тримесечие.
Освен това в този период се подобриха и показателите за безработицата.
Официалното й ниво беше зафиксирано на 12,7 процента, но въпреки това цялата ситуация в тази сфера си остава особено тежка.
Съгласно неотдавна публикуваното статистическо изследване, около един милион и четиристотин хиляди души в Турция считат своето положение на пазара на труда за безнадеждно.
За една година този показател е нараснал с повече от 122 процента, а още четири милиона и сто хиляди души са готови да работят, но засега не желаят да търсят работа.
Освен това, към средата на ноември турция започна да изпитва все по-нарастващи сложности с втората вълна на пандемията.
В последните дни в страната всеки ден се регистрират повече от тридесет хиляди случая на заболели от коронавирус, а количеството на починалите превиши 15 хиляди души.
Към настоящия момент Турция се намира в края на втората десятка страни в света по статистиката за броя на заболелите - от порядъка на един милион случая.
Постепенно се възвръщат и ограниченията. В частност, времето за работа на ресторантите е ограничено до 20:00 часа, а вечер в почивните дни е установен вечерен час.
Правителството предприема спешни мерки, за да избегне пълномащабна икономическа и социална криза, увери Реджеп Тайип Ердоган своите сънародници във връзка с приемането на тези ходове.
На фона на това, новото забавяне на турската и кономика, както и по-рано изведе на преден план нейните хронични проблеми.
По данни от ноември месец инфлацията в годишно изражения в страната е превишила 14 процента, което в значителна степен надхвърля прогнозите, а също и ситуацията от октомври месец, когато беше 11,9 %.
Това беше засегнато от предходния спад на лирата, който тази година редовно актуализира минималните стойности на обменния курс.
В контекста на отделните стоки от първа необходимост, инфлацията често е два пъти по-висока от "средната температура в болницата":
Например, продуктите за пиене и безалкохолните напитки за 11 месеца са поскъпнали с повече от 21 процента.
За да спасят своите пари от инфлацията и девалвацията турците прибягват до традиционни способи като покупката на долари и евро. Така например, по последни данни банковите депозити в чуждестранни валути са достигнали 57 процента.
Невъзможността да се обуздае инфлацията и да се спре падането на лирата се превърна в една от основните причини, заради които преди един месец беше подадена оставката на главата на Националната банка на Турция, мурат Уйсал.
Но неговият наследник, бившият министър на финансите Наджи Агбал едва ли ще може да свърши на този фронт нещо революционно, като имаме предвид настоящия бюджетен дефицит.
Освен това трябва да се отчитат отрицателният баланс на външната търговия и особено слабите международни резерви.
На 20 ноември чистите златовалутни резерви на Националната банка съставляваха всичко на всичко, 18,45 милиарда долара. Малко по-късно те станаха, както се предполага, още по-ниски, тъй като Турция не успя да удължжи суаповата линия, която преди това попълни резервите си в обем от порядъка на четири милиарда долара.
Въпреки че през пролетта именно валутните суапове дойдоха на помощ на турските финанси, които се нуждаеха от приток на чуждестранна валута, когато успяха да се споразумеят с Националната банка на Катар за увеличаване на лимита им до 15 милиарда долара.
Тази разновидност на външния кредит позволи за известно време да се спре колапсът на турската лира. Но много скоро, турската валута възнобнови своя курс, което в крайна сметка пък доведе до едновременната оставка на Мурат Уйсал и министъра на финансите, Берат Албайрак.
Последният също подаде оставка няколко дена по-късно и като член на борда на Фонда за благосъстоянието в Турция, който от 2018 се оглавяваше именно от тъста на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Според една от версиите, ключова роля в падението на берат Албайрак е играл именно Наджи Агбал, който през 2018 г. се отказва от поста министър на финансите в полза на зетя на президента Реджеп Тайип Ердоган.
През последните две години той оглавява Службата за стратегия и бюджета на Турция.
Именно той заедно с няколко водещи функционери на управляващата Партия на справедливостта и развитието предупреждаваше президента на страната относно последствията от рязкото влошаване на ситуацията с международните резерви.
След като това се случи, Мурат Уйсал и Берат Албайрак бяха отправени в отпуск.
Но президентът Ердоган моеж да обвинява само себе си за провала на "резултата от Хамбург", тъй като тези кадрови решения бяха един от ключовите аспекти на укрепването на личната му власт.
Тези назначения бяха направени малко след референдума от 2017 година, в резултат на който Турция се превърна в президентска република.
След този референдум Реджеп Тайип Ердоган победи на президентските избори през юни, 2018 година и в същото време победа извоюва блокът "Народен алианс" начело с неговата партия на парламентарнтите избори.
Няколко дена по-късно финансов министър на Турция стана Берат Албайрак, който преди това заемаше поста министър на енергетиката и природните ресурси.
През юли месец на миналата година под давлението на президента Ердоган, главата на Централната банка Мурат Четинкая подаде оставка, след като се опита да отстоява независимостта на финансовия регулатор.
Възглавилият Националната банка негов заместник Мурат Уйсал тръгна по повода на президента Ердоган и започна активно да намалява нивото, а катастрофалните резултати не закъсняха.
Бяха приети незабавни мерки срещу поредния дъмпинг в турската икономика в инфлационно-девалвационна фуния.
Няколко дни след смяната на ръководството на Министерството на финансите и Националната банка, неговото базово ниво се повиши от 10,5 до 15 процента за годината. Това практиечски се отрази положително на курса на лирата.
С рекорден минимум от началото на ноември от 8,58 пунка за толар, турската валута бързо стигна до ниво от 7,6.
"Ние разбираме, че на този етап е нужно да приемем горчивите хапчета и да ги пием, ако е необходимо", коментира президентът Ердоган решението на Националната банка в свое обръщение към ръководителите на турските компании.
Въпреки това, няколко дена по-късно отново имаше приближаване до нивото от осем лири за един долар, но по начин, че турските власти им остана да правят само словесни интервенции.
"Работим усилено, за да сведем до минимум въздействието на високата инфлация върху нашите граждани", написа в своя акаунт в Туитър, относно последните статистики за инфлацията, новият финансов министър Лютфи Елван.
По-рано той възглавяваше Министерството на транспорта, а също така и Министерството на развитието (съществувало до 2018 година ведомоство, приемник на турския аналок на руския Госплан).
Президентът Ердоган в своето изявление заяви, че "реалната цел" на властите е колкото се може по-скоро да се намали инфлацията до едноцифрени числа и по този начин да се обезпечи ново снижаване на процентните ставки.
Подобни декларации се чуха от турските монетарни власти не един път, но засега победа в тази борба неизменно удържаше всеки път инфлацията.
С началото на 2015 година, нейното средно ниво, по оценка на международни анализатори, съставлява 11,7 процента.
Освен това, регулирането на курса на лирата с помоща само на ставките на Националната банка е изначално ненадеждно, доколкото на турската валута влияят множество други фактори.
Освен това все още е и напълно неясно до каква степен Националната банка ще има достатъчно решимост да провежда строга лихвена политика.
Предишният цикъл на повишаване на лихвата до 24 процента се увенча с уволнението на главата на Централната банка, Мурат Четинкая. Освен това тази политика не оказа никакво чудодейно въздействие на курса на лирата и значението на инфлацията.
Това е така поради факта, че турската валута едновременно изпитваше нарасващото давление на геополитическите фактори.
Този момент отново излезе на преден план в последните няколко дена:
Сега негативно въздействие на лирата оказва заплахата за въвеждане на санкции срещу Турция от страна на Европейския съюз във връзка с продължаването на работата по разузнаването и проучването за нефт и газ в спорните с Гърция и Кипър участъци на средиземноморския шелф.
Както отбелязват анализаторите от Danske Bank, агенция Ройтерс и други, инвеститорите се опасяват, че Европа може да се обърне за помощ към Джо Байдън, когато той най-после стане президент на Съединените щати.
Тогава шелфовите амбиции на Турция могат да се сблъскат с много по-сериозни проблеми.
На сутринта на 11 декември,, турската лира на борсите отново преодоля психологическата бариера от осем пункта за един долар.
Пазарът активно обсъжда перспективата от въвеждането на американски санкции по отношение на Турция във връзка със закупуването на руски ПВО систеци Ц-400
Това неизбежно ще доведе до нов кръг на финансовите проблеми.
Нарасването на напрежението със Запада вече застави Турция да увеличи своя военен бюджен. Идната година правителството на страната предложи да увеличи разходите за отбрана и безопасност с почти 16 процента.
Тоест от сегашните 119,2 милиарда до 138 милиарда турски лири или иначе казано, повече от 17 милиарда долара.
При устойчивия дефицит на бюджета, превишаващ 4 процента от БВП и огромния дефицит в момента (по определени данни той съставлява 33,8 милиарда долара), нищо позитивно за лирата и турската икономика като цяло не се вижда на хоризонта.
Но в запаса на президента Ердоган винаги остават политическите нершения, като например обявяването на предсрочни президентски и парламентарни избори.
Съвсем неотдавна, през октомври месец, той заяви, че националните избори ще се проведат по график в 2023 година. Но изострянето на геополитическата обстановка, влошаването на икономическата ситуация вътре в страната и падащите рейтинги на Партията на справедливостта и развитието, напълно могат да изменят неговата гледна точка.
Тази перспектива също така обезпокоява международните инвеститори.
От отдавна за тях Турция не се асоциира с каквато и да било стабилност и предсказуемост.
Турската Централна банка се нуждае от време, за да възстанови доверието към своята парично-кредитна политика, отбелязват анализаторите на международната рейтингова агенция Fitch, коментирайки решенията на турския регулатор.
Уволнението на двама началници на Националната банка за последните 16 месеца по тяхно мнение, подчертва отсъствието на независимост от политическо влияние.
И освен това, ожесточаването на парично-кредината политика, частичното възстановяване на турзима през следващата година и съкращаването на валутните интервенции на Националната банка, трябва да поддържа стабилизацията на финансовото положение на страната.
Fitch не очакват значително подобрение на валутните резерви на Турция в близко бъдеще.
Не е ясно и това дали и колко дълго властите ще проявяват търпимост по въпроса за ожесточаването на политиката за решаване на проблема с високата инфлация.
Още по-скептична е агенцията по отношение на плановете на властите да постигнат икономически растеж средно с 5,3 процента през 2021-2023 година.
Друга точка за скептицизъм е и намаляването на инфлацията до 4,9 % и възстановяването на баланса по текущата сметка през 2023 година.
"Вярваме - подчертават анализаторите, че "подобна комбинация от цели е нереалистична и остава да видим как властите ще намерят компромис между ускоряването на растежа и намаляването на външния и вътрешния дисбаланс", казват още от агенцията.
Превод: СМ