/Поглед.инфо/ На 21 октомври, на 84-годишна възраст почина световноизвестният ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, дългогодишен съратник на турския президент Реджеп Ердоган, който по-късно стана негов „личен враг”. За смъртта на Гюлен съобщи “Си Ен Ен Тюрк”, която през целия ден публикува доста остри изявления на турски официални лица по адрес на починалия. Обвинен в опит за преврат през 2016 г., проповедникът обаче не може да бъде заличен от историята на Турската република, тъй като е оказал значително влияние върху нейния съвременен облик.

Фетхуллах Гюлен е роден на 27 април 1941 г. в село Коруджук, близо до град Ерзурум в Турция, в семейството на имам. Получава класическо ислямско образование в едно от медресетата в Ерзурум и става хафиз – професионален четец на Корана. След това става учител на Корана, по-късно прави хадж - поклонение в Мека, вече като длъжностно лице.

През 70-те години Гюлен създава собствено движение “Хизмет”, което се превежда от турски като „служение“. До 1980 г. той се превърна в един от най-влиятелните мюсюлмански проповедници в Турция. Нека си припомним, че един от принципите, заложени от Кемал Ататюрк, основателят на Турската република, беше светският характер на държавата - и дейността на Гюлен нямаше как да не привлече вниманието. Имаше съобщения в медиите, че в публични проповеди той призовава за въвеждане на принципите на шариата в страната, а през 1981 г. Гюлен се оттегли от поста си на проповедник. През 1999 г. заминава за САЩ, уж за лечение, и оттогава не се е връщал в Турция (умира в Пенсилвания). Трудно е да се каже дали напускането му е било политически мотивирано, но още през 2000 г. срещу него започва задочен процес в Турция: бившият проповедник е изправен пред до десет години затвор, той е обвинен в опит да замени светската система с шериат.

През 2008 г. всички обвинения срещу Гюлен бяха свалени, но до този момент Турция вече беше претърпяла редица политически промени, до голяма степен свързани с името на Реджеп Ердоган. Човекът, който се превърна в символ на съвременна Турция, подобно на Гюлен, се застъпваше за увеличаване на ролята на религията в живота на страната, но ако Гюлен действаше чрез образователната система и медиите, Ердоган реши да промени Турция с политически средства. След като стана министър-председател през 2003 г., той не се намеси в дейността на движението на Гюлен “Хизмет”, виждайки го едновременно като съюзник в прокарването на „меката сила“ на Турция в чужбина и инструмент за отслабване на светския елит на страната (предимно военните, които навремето организират повече от един държавен преврат).

Прави впечатление, че в онези години Ердоган нарича Гюлен „учител” („ходжа”). И привържениците на Гюлен не останаха длъжни, подкрепяйки партията му на изборите. Редица медии, контролирани от Гюлен, подкрепиха престижа на Ердоган и заклеймиха опонентите му.

Въпреки това, след като потиснаха светските противници, Ердоган и Гюлен започнаха да се конкурират помежду си. Мрежата на Гюлен, която изглеждаше на Ердоган като удобен инструмент за прокарване на избраната от него идеология, започна да се усеща от него като заплаха още през 2010 г., превръщайки се на практика в недекларирана политическа сила.

През 2016 г. Ердоган директно обвини бившия „учител“ и неговите поддръжници в опит за преврат. Движението Хизмет беше признато за терористично и оттогава в Турция го наричат не по-малко от „терористичната организация на Фетхуллах“. Така бившият „ходжа” на един от най-могъщите политици в историята на турската република се превърна в негов „личен враг”.

Оттогава Ердоган не пропуска възможността да обвини бившия си боен другар за проблемите в страната - например през 2016 г. той допусна участието на гюленисти в унищожаването на руски бомбардировач в Сирия и в организирането на опита за убийство на руския посланик в Анкара Андрей Карлов.

През 2017 г. живеещ в САЩ проповедник беше лишен от турско гражданство и до последния ден Ердоган искаше екстрадирането му от Щатите. Неслучайно турските медии подчертават, че Гюлен е починал като лице без гражданство - което показва, че той е лишен от родината си във всеки смисъл. Наистина, ако превратът от 2016 г. беше успешен, самото съществуване на Турция можеше да бъде застрашено. И въпреки че Гюлен отрича каквото и да е участие във военния бунт, страховете на Ердоган в никакъв случай не бяха неоснователни: системата, създадена от проповедника и неговите поддръжници, беше важен фактор в турската политика, докато нейният ръководител я ръководеше от АЩ (не без тяхната финансова и идеологическа помощ). Смъртта на Гюлен със сигурност донесе облекчение на Анкара - но това не означава изчезването на движението. И ако шефът на Турция разхлаби хватката си, може да се опитат да си вземат реванш за поражението от 2016 г.

Превод: В. Сергеев