/Поглед.инфо/ Новата завоевателна идеология на турското правителство вече не се крие.

Последното правителствено видео на турското Министерство на комуникациите, което се фокусира върху турските въоръжени сили, представя президента Реджеп Таийп Ердоган като наследник на османските и селджукски династии, а турците като завоеватели, молещи се в църквата Света София - бивша византийска базилика, която неотдавна бе превърната в джамия.

Изследователският медиен институт за Близкия изток (МЕМРИ) докладва на 1 септември следното:

"Клипът показва снимки на турски военни, включително специални части, танкове, изтребители, хеликоптери, ракети, военноморски съдове и изображения на мъже в османски и селджукски военни премени.

Видеото също така показва турските сондажни корапи Фатих и Оруч Реис, които неотадвна правеха проучвания в търсене на природен газ в Средиземно море и Черно море".

МЕМРИ продължава:

"Музикалният съпровод включва зурната - духов инструмент, който е ключов в османските военни оркестри и дава особено "османско" звучене на музиката. Текстовете са смесица от религиозни и националистически представяния и говорят за Къзъл Елма (Червената ябълка) - концепция от турската митология, която понякога се е използвала при референциите към световна доминация, а друг път за определени военни цели на турската държава..."

Някои от текстовете на видеото гласят следното:

"Целта на Червената ябълка ще бъде достигната само със загубата на животи по пътя. Обещаната божествена светлина и истина ще доминират със сигурност завинаги. Само със завоеванията на Червената ябълка, светът ще намери мир и покой....

Нека звукът на "Аллаху Акбар" се издигне до деветия рай. Аллах! Аллах! Няма да се обърнем назад! Ударете толкова силно, че тираните да се разтресат, нека седемте свята чуят желанието ни за свобода...

Тези луди турци, в името на полумесеца ще дадат главите си навсякъде по света. Ела моя Турцийо, в името на Аллах. Сложи още веднъж белега си над историята. О, велика нацио, от името на родината ти дойде да вдъхновиш поколенията отново....

Кръвта е султан Алпарслан, който стигна до Манзикерт, Осман Първи основателят. Султанът на света, който получи добри новини за завоевания и децата-герои на Галиполи. Същата тази кръв идва от предците. Тя пренаписва легендите отново. Светът чака да чуе "няма друг бог освен Аллах". Дестинацията е Червената ябълка, но няма да се отчайваме. Точно както Алпарслан, който достигна Манзикерт, като нашите предци, които писаха и сторията с победите си, като дядовците ни, които затвориха една епоха и отвориха друга, нашата цел е Червената ябълка. Марш напред!"

Битката при Манзикерт, която се споменава във видеото се случва през 11 век. Манзикерт, който днес е Малазгирт тогава е етнически арменски град в границите на гръцката Византийска (Източноримска) империя.

Около 1019 турците започват да нападат и превземат християнските градове в Армения и Мала Азия, избивайки населението им. Историкът Раймонд Ибрахим описва масовите убийства, грабежите и другите престъпления извършени от селджукските турци при Манзикерт в статията си "Битката при Манзикерт: Подчинението на християнството от исляма".

Селджуките, които са мюсюлмански династия от тюркски произход нахлуват в части от югозападна Азия и Близкия изток между 11 и 14 век. Империята, която създават включва територии като Мала Азия, Армения, Леванта, Йерусалим, Хиндукуш, Централна Азия и Персийския залив.

Победите на селджуките бележат началото на турското присъствие в Близкия изток. А това видео обявява, че Турция и Ердоган са наследници на Селджукската династия.

Друга инвазия, която в Турция в продължение на векове се чества, е превземането през 1453 година на Константинопол от османските турци. Константинопол е най-големият и богат град в Европа от средата на 5-ти до началото на 13-ти век, а Света София е духовният център на Източната римска империя, построена от император Юстиниан през 6-ти век.

На 29 май, 1453 година, след седем седмици обсада, Османската армия водена от султан Мехмед Втори, също известен като Мехмед Мухамад Завоевателя, превзема Константинопол. Катедралата Света София е принудително превърната в джамия.

Професорът по класически и византийски изследвания, Дионисос Хацопулос описва какво се случва след като градът пада под османските турци:

"Вратите са разбити, частните добове ограбени, а обитателите им изклани. Магазините в градските пазари са ограбени. Манастирите и параклисите са разбити също. Обитателите им са убити, а монахините изнасилени. Мнозина от монахините са самоубиват, за да избегнат обезчестяването.

Великите порти на Света София са смазани, а тълпи от гневни войници нахлуват и се нахвърлят върху злочестите вярващи, които са се събрали там. Грабежите и убийствата в святото място продължават с часове.

Подобна е съдбата и на богомолците в други църкви из града. Всичко, което може да бъде взето от великолепните сгради, е взето от новите господари на имперската столица.

Иконите са унищожени, уникални манускрипти и книги са изгубени завинаги. Хиляди цивилни са поробени, а турските войници се сбиват за младите момчета и момичета, които стават плячка."

Османската империя, която е основана 1299 година, оцелява около 600 години. Османска Турция извършва геноциди срещу гърците, арменците и асирийците от 1913 до 1923 година.

Империята официално е разпусната с установяването на Република Турция през 1923 година.

През 1930 година, Турция официално преименува Константинопол на "Истанбул" и отваря Света София като музей през 1935 година. Историческата църква е превърната отново в джамия на 24 юли тази година.

Въпреки "светската" конституция на Турската република, преследването на гърците и други немюсюлмани продължава и през републиканския период.

Така например, през 1941-1942, всички немюсюлмани са набрани в армията, включително възрастните и психично болните, и принудени да работят при изключително тежки условия в трудови батальони.

През 1942 г. е въведен "данък богатство", който има за цел да премахне християните и евреите от икономиката.

През 1955 г., в Истанбул избухва анти-гръцки погром, а през 1964 г., фактически всички оставащи гърци са изселени от страната.

Според професор Алфред де Зайас, погромът в Истанбул от 1955 "може да се смята за огромно престъпление, както по турското право, така и по международното право."

"В историческия контекст на геноцидни процеси, движени от религиозни мотиви, съпътствани и с много погроми преди, по време и след Първата световна война на териториите на Османската империя, включително унищожаването на гръцките общности в Понт и Мала Азия, както и зверствата срещу гърците в Смирна през септември 1922 г., геноцидният характер на погрома в Истанбул става очевиден", пише професорът.

В момента гръцкото православно население на Истанбул е около 1500 души. Въпреки вековните зверства на турците срещу гърците и другите християни, турското правителство не показва никакви признаци на съжаление или желание да се извини и компенсира.

Обратното, турските държавни представители често изразяват отрицание или пък гордост от историческите си и настоящи престъпления.

Третирането на християните в Турция демонстрира, че те са жертва на вечния дихад срещу християнството и немюсюлманите.

Сега Турция преследва и агресивна регионална експанзия, открито заплашвайки Гърция, Франция и някои страни в Северна Африка и Близкия изток.

В реч на 30 август в Анкара Ердоган заяви:

"Както някои историци казаха, ние не сме общество, което има армия, ние сме нация, която сама по себе си е армия... По волята на Аллах, няма сила, която да се изправи на пътя на тази страна.

Не бягаме от бой. Няма да се поколебаем да жертваме мъченици и ранени хора в тази битка.

За нашата независимост и нашето бъдеще, няма да отстъпим от това да се изправим като 83 милиона души вълна и да прекосим всички бентове на пътя ни като наводнение.

Истинският въпрос е следният:

Могат ли тези, които ни се противопоставят в Средиземно море и наоколо, да приемат да рискуват със същите жертви? Дали народът на Гърция ще приеме това, което ще им се случи заради алчността им и некомпетентните им лидери?

Дали хората на Франция ще приемат цената, която ще трябва да платят заради алчните си и некомпетентни лидери?

Дали братските ни народи в някои северноафрикански страни и такива в Залива ще са доволни с все по-мрачното си бъдеще, заради алчността и некомпетентността на лидерите си?"

Има няколко причини защо Турция е толкова агресивна, както във външната, така и във вътрешната си политика.

Традиционният турски експанзионизъм и национализъм, неоосманизмът и вярата в джихада и завоеванието са основни в ислямската доктрина.

Но друга причина е, че Турция никога не е била държана отговорна от международната общност за каквито и да било престъпления, които е извършвала през историята си.

Както професор Зайас отбелязва:

"Странността на доминиращата ситуация може да се демонстрира от хипотетичен пример. Как щеше да реагира международната общност, ако следвоенното немско правителство беше кръщавало улици на Йозеф Гьобелс и Райнхард Хайдрих, архитектите на Кристалната нощ?

Каква щеше да бъде реакцията на международната общност, ако вместо да правят морални и материални репарации, от германските власти бяха отказали да започнат реституция и компенсация за жертвите и оцелелите?"

Това е все по-належащ въпрос.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели