/Поглед.инфо/ Президентът на Турция заведе наказателно дело срещу гръцки вестник заради грубовато заглавие, адресирано до него. Това е извънредно събитие, защото Гърция не е част от Турция, а на президентите такова нещо уж им е под достойнството. Трудно е да си представим, например, Владимир Путин лично да съди украинските медии, но и Владимир Зеленски лично да съди руските. Но в случая с Ердоган това е много хитър ход.

Турско-гръцкият конфликт за островите и шелфа нараства от геополитически към личен. По нареждане на президента Реджеп Тайип Ердоган турската прокуратура образува дело срещу десния гръцки вестник "Демокрация". Не за шпионаж, кражба или клевета, а съгласно член 299 от турския Наказателен кодекс „Обида на президента“. Ердоган не хареса заглавието на една от статиите, където с нецензурни думи беше помолен да се „пръждоса“ от Гърция и нейните територии.

Сега прокурорите, по искане на Хюсеин Айдън, адвокатът на Ердоган, започват да съдят автора, двама редактори, главния редактор и собственика на вестника. Гръцките журналисти са изправени пред една до четири години затвор за обида на президента.

Висока политическа култура

Въпросът е как да се поставят на подсъдимата скамейка. Ясно е, че Атина няма да екстрадира своите журналисти в Анкара: Гърция почти двеста години не живее според турските закони и няма да предприеме правни стъпки за узаконяване на турските ценности в своето законодателство.

Моралът и тук няма да свърши работа. Ръководителят на комуникационния отдел на турското президентство Фахретин Алтън може да изисква колкото си иска от елините да изправят журналистите под съд "за това безсрамно и жалко дело", но те няма да бъдат арестувани. Гръцкото външно министерство, разбира се, осъди заглавието, но само за използване на обиден тон в него, който "не отговаря на политическата култура" на Гърция.

Ако е така, защо му е на Ердоган такова изпълнение? По принцип не е прието да се съди пресата на суверенна държава, като е глава на друга суверенна държава - това са неоимперски амбиции и понижаване на собствения статут едновременно, защото такива неща са „под достойнството“ на президентите.

Очевидно, като образува дело, Ердоган се опитва да убие с един куршум няколко заека. За да обедини населението около президента-султан, да сплаши политическите опоненти в страната, да наложи на Запада собствената си визия за дворцов етикет и също така да закърпи международния си имидж.

Един от основните проблеми на турския президент е изтеглянето на избирателната му база. Бившите бойни другари (Абдула Гюл, Ахмет Давутоглу и други) създават свои партии и за да ги популяризират, използват умората на турците от продължителното, все по-егоистично и авантюристично управление на президента-султан.

В отговор последният, с помощта на гръцките журналисти, се опитва да се представи като страдащ в името на турските интереси. Изявлението на привържениците на президента не е за греха на вестника лично срещу Ердоган: Анкара обявява цяла Гърция виновна за обидата. Просто защото според Хюсеин Айдън „гръцката общественост не реагира по никакъв начин на статията“.

Адвокатът не обяснява защо гърците трябва да критикуват вестник “Демокрация” за заглавие, което напълно отговаря на собствените им пожелания по адрес на Ердоган. Но той е убеден, че „целта на този подъл акт не е само личността на нашия президент. Това са и най-важните интереси на нашата нация, които нашият президент твърдо защитава в Източното Средиземноморие. "

И сега турците, обединени около президента, започнаха да се обаждат в редакцията на “Демокрация”, да отправят заплахи и също да пускат турския химн по слушалката.

Имиджът е всичко

За да поддържа властта, Ердоган се нуждае не само от популярност, но и от страх. Страхът вътре в сърцата и мозъка на неговите съперници, които трябва да бъдат ограничени в своите действия, доколкото е възможно.

Ето защо хиляди хора са затворени в Турция съгласно член 299. За думи, мемета и сатирични транспаранти, адресирани до Ердоган. Като преследва дори гърците, които са обидили президента на гръцка територия, турският президент показва, че няма да облекчи някак натиска в собствената си държава.

Но сигналът се изпраща и до самите гърци. Ердоган показва, че оттеглянето от натиск върху Атина по един въпрос (турците върнаха изследователския кораб “Арудж Рейс”, който проучваше морското дъно в гръцки териториални води и провокира рязко нарастване на военното напрежение между страните) не означава край на конфронтацията.

Турция просто преминава към друга посока - хуманитарната, при това прихваща инициативата. Използвайки грубостта на гръцките журналисти, Фахретин Алтън поиска от гръцкото правителство „да предприеме необходимите стъпки за предотвратяване на постоянни и опасни опити за сплашване на турски журналисти в Гърция, включително служителите на канал ТРТ и агенция “Анадолу“.

Ако действията на гърците в тази посока не удовлетворяват турците, те (действайки в ролята на защитник) могат да издигнат ескалацията на ново ниво. И по този начин те ще предадат своите поздрави на всички онези европейски, американски и руски политолози, които вярват, че Ердоган може да бъде умиротворен и успокоен. Анкара няма да се откаже от конфликтното си поведение.

„За Турция е важен не толкова резултатът от сблъсъка, колкото самия сблъсък. Анкара се позиционира като световна сила и в рамките на това позициониране трябва постоянно да демонстрира своята сила, поне в граничните райони. Следователно Анкара формулира позицията си в Кавказ, в Сирия, демонстрира своята независимост от Русия чрез проучванията на газ“, обяснява Владимир Аватков, старши изследовател в ИМЕМО на РАН, доцент на Дипломатическата академия на руското външно министерство.

В същото време Анкара се опитва да засенчи своята милитаристка политика с ценности. Колкото и странно да звучи, авторитарният ислямист Реджеп Ердоган се опитва да се позиционира като истински демократ.

„Целият консерватизъм и ислямизация на Турция се извършва под прикритието на демократизацията - в турския смисъл на думата. Турция изобщо сама се смята за една от най-демократичните, правни държави в света. И тъй като страната е развила сходни правни традиции с американските (в смисъл, че всички се съдят взаимно по някаква причина), Ердоган съди и гърците. По този начин се позиционира като човек, който решава проблемите по правен начин “, обяснява Владимир Аватков.

Ето защо турските политици, адвокати и журналисти, коментиращи делото, постоянно се позовават на Европейската конвенция за правата на човека, която гласи, че правото на свобода на изразяване не е абсолютно.

„Въз основа на принципите на свободата, пресата може да критикува. Обаче обидите не са част от тази свобода “, каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу. Изглежда стотиците турски журналисти, които сега са хвърлени в затворите за защита на тази свобода, биха поспорили с него.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели