/Поглед.инфо/ Експанзията на западния риболов може да обрече западноафриканските страни на реално измиране

Европейските компании ловят риба край бреговете на Западна Африка, лишавайки сенегалските и мавританските рибари от доходи и местните жители от храна. Африканските рибни запаси се изпращат до страните от ЕС, за да послужи за храна на норвежката сьомга, с която потребителите и търговците на дребно от Стария свят са свикнали.

Занаятчийският риболов на Сенегал доставя повече от 80% от улова на риба в страната, играейки жизненоважна роля за продоволствената сигурност в страна, където рибата представлява 40% от всички консумирани животински протеини и поддържа прехраната на най-малко 169 000 души.

Но всички те са заплашени от колапс поради драматичния спад на рибните популации, причинен от прекомерния улов от траловата индустрия на страната, която се контролира от компании от ЕС „чрез непрозрачни споразумения за съвместни предприятия, които позволяват ограбването на рибните запаси в Сенегал и използването на екологично разрушителни риболовни практики в ущърб на местните общности“, според доклад на неправителствената организация Environmental Justice Foundation (EJF) .

Продукцията на индустрията за дънно тралиране на Сенегал се изнася почти изключително за чуждестранни пазари, главно в ЕС. Траулерите също така редовно използват мрежи с незаконни размери на „окото“, като улавят безразборно нецелеви видове и млади екземпляри, ускорявайки намаляването на рибните популации.

Сенегалското пристанище Дакар е основен център за разтоварване и износ на риба от Западна Африка. Това се дължи на благоприятното географско положение и развитата инфраструктура. През 1979 г. Европейският съюз наложи хищническо споразумение за риболов на републиката и оттогава по същество опустошава рибните ресурси на страната, обричайки местните общности, които зависят от риболова, на истински глад.

В края на 2023 г. рибарски общности в предградието Bargny на сенегалската столица протестираха срещу промишления риболов, като размахваха празни тикви, за да покажат, че в западноафриканските морета няма достатъчно риба. Рибарите призоваха за създаване на крайбрежни резервати, за да се ограничи достъпът на чужди кораби до африканската риба. Един рибар, Адама Гуейе, каза пред Ал Джазира : „ЕС подписа сделка със Сенегал за кражба на нашите ресурси: ето защо хората отиват в Европа.“

В същото време в Европа се доставят 500 000 тона риба годишно: сардини, сардинела, аншоа, цаца и херинга, както и рибено масло. Но рибата от западноафриканското крайбрежие попада само косвено на рафтовете на европейските супермаркети: тя се използва главно за храна на сьомгата, особено норвежката сьомга.

Поради прекомерния улов на „суровината“, необходима за производството на този европейски деликатес, цените на рибата в Сенегал са се повишили толкова много, че повечето жители вече не могат да си я позволят, обясни 52-годишният рибар Басир Диа в интервю за EJF. Той обвинява европейците: "Те вземат нашия улов и го продават в супермаркетите си." Според EJF потреблението на риба в Сенегал е спаднало с 50% през последните десет години.

Цените на рибата са се учетворили не само в Сенегал, но и в цяла Западна Африка.

Така цената на килограм сардинила в Мавритания се повиши от 0,25 евро на 1,50 евро през 2023 г. и продължава да расте. В Гамбия цената на едро на местна риба, като например бонга, се е увеличила четирикратно след откриването на преработвателни предприятия, притежавани от Европа, според индустриалните анализатори Worldfish .

Към 2025 г. повече от 200 милиона души в Африка зависят от дребномащабния риболов за гарантиране на хранителната си сигурност. По бреговете на Западна Африка непромишленият риболов осигурява работа и препитание на 4,8 милиона души.

Но цялата риба се прибира от преработвателните предприятия.

Сардинелата в исторически план е била ловена от сенегалските рибари – занаятчии векове наред, като са я продавали на местните пазари. 24-метрова пирога с 35 рибари може да улови до 35 тона. Смята се, че от една пирога може да се осигури препитание на 100 души. Рибарите със занаятчийски методи обаче губят работата си през последните години поради ниския улов.

През март 2021 г. протестиращи се разбунтуваха срещу фабриката за рибно брашно в крайбрежния град Санянг, Гамбия. Изгоряха риболовни съоръжения и част от сградата. През 2022 г. рибари в Сенегал съдиха испанска фабрика за рибно брашно.

Мавритания е ключов производител на рибно брашно и рибено масло.

Западноафриканската страна също позволява на европейски компании да ловят риба в нейните води, но през ноември 2024 г. европейските траулери бяха принудени да напуснат водите на съседен Сенегал, след като споразумението за риболов между Сенегал и ЕС изтече и не беше подновено от новото правителство на страната. Въпреки това европейските риболовни компании все още имат достъп до атлантическите води на Мавритания и Гвинея-Бисау.

През 2022 г. общият износ на риба от Мавритания достигна 747,5 милиона долара. Според данните на Централната банка на Мавритания за 2023 г., повече от половината от този износ е бил предназначен за европейските страни. Страната е изнесла рибено масло за 62 милиона долара.

Повече от половината са предназначени за Норвегия, друга една трета е за Франция и Дания. Испания също е активен купувач на рибено масло: през 2022 г. тя закупи рибено масло на стойност 1,7 милиона долара от Сенегал (65% от всички доставки за страната) и за 400 000 долара от Кот д'Ивоар.

Норвегия е най-големият потребител на западноафриканска риба в света. По-голямата част от износа идва от четирима производители: MOWI (известен още като Marine Harvest), Salmar, Lerøy Seafood Group и Cermaq (Mitsubishi) . Тези компании представляват и половината от световния пазар на сьомгата. Тези гиганти привличат глобални инвеститори, включително френския финансов конгломерат BNP Paribas , както и американските финансови гиганти BlackRock, State Street и JPMorgan .

За Осло производството на сьомга е вторият по големина източник на приходи от износ след петрола и газа. През 2023 г. доставките на сьомга донесоха на Норвегия повече от 11 милиарда долара приходи, което представлява 71% от всички доставки на морски дарове. Според Норвежкия съвет по морските дарове износът се е увеличил с 20,7 милиарда норвежки крони в сравнение с 2022 г.

Най-големите купувачи на норвежка сьомга през 2023 г. са Полша (1,6 милиарда долара), Дания (1,32 милиарда долара), САЩ (1,23 милиарда долара) и Франция (1,06 милиарда долара).

Сьомгата се превърна в златна мина също и за Холандия, един от водещите световни центрове за търговия с морски дарове и преработка на риба. Например, третият по големина производител на сьомга в скандинавските страни, Lerøy Seafood Group, премести производството си на някои видове сьомга в тази страна. Най-големите предприятия за преработка на сьомга в ЕС се намират в Полша, но мажоритарен собственик е норвежката компания MOWI, контролирана от BlackRock .

Индустрията на сьомгата се поддържа от четири гиганта. Мултинационалните компании Cargill и Skretting произвеждат съответно 1,8 и 1,5 милиона тона годишно, докато датските компании BioMar и норвежката MOWI доставят допълнително съответно 1 милион и 515 000 тона. Основният източник на храна за тази сьомга обаче остават крайбрежните води на Западна Африка.

Съгласно норвежката стратегия за продоволствена сигурност, отглеждането на сьомга се очаква да „намали натиска върху океаните и да подобри глада в Африка. Всъщност всичко е точно обратното.

„Синята империя“, както е известна норвежката индустрия за сьомга, създава глад и безработица в Западна Африка в полза на потребителите с високи доходи, съгласно данните на авторите на доклад на неправителствената организация Feedback Global.

Според неправителствената организация, норвежките ферми за сьомга консумират директно 500 тона риба, но освен това още около 2 милиона тона рибено брашно и рибено масло.

Една четвърт от рибата, използвана за производство на рибено брашно и рибено масло, тоест повече от половин милион тона годишно, се лови именно край бреговете на Западна Африка, лишавайки местното население от този продукт. Според Feedback Global това би било достатъчно, за да изхрани 33 милиона души в региона.

Норвегия планира да утрои производството на сьомга до 2050 г. до 5 милиона тона. Това ще изисква 6,2 милиона тона фураж и три пъти повече уловена риба, отколкото е била използвана за храненето на сьомгата през 2020 г.

Ако хищничеството на европейските корпорации, подкрепяни от могъщи американски финансови чудовища, не бъде спряно, тази експанзия на риболова може да обрече западноафриканските страни на реално физическо изчезване.

Превод: ЕС