/Поглед.инфо/ Европейската комисия публикува Стратегия за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион, в която се усеща духът на неоколониализма. В документа се казва, че бъдещето на ЕС и Индийско-тихоокеанския регион е неразривно свързано.

Този регион включва седем членове на „двадесетте“ (Г-20) - Китай, Индия, Индонезия, Япония, Южна Корея, Австралия и Южна Африка, както и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Той е дом на три пети от световното население и произвежда 60% от световния БВП.

Още в първия параграф на новата стратегия на ЕС се появява „зелената програма“: „Делът на Индийско-Тихоокеанския регион в глобалните емисии на въглероден диоксид е нараснал от 37% на 57% от 2000 г. насам, този регион ще представлява повече от 70% от ръста на световното потребление на енергия до 2030 г. Очаква се изменението на климата допълнително да увеличи натиска върху морското биологично разнообразие, природните ресурси и рибните запаси ... Индийско-тихоокеанският регион включва редица горещи точки на биологичното разнообразие на морето, като Кораловият триъгълник, който представлява 76% от световните видове корали и поддържа 120 милиона души в района. Само Южнокитайско море представлява около 12% от световния улов на риба и повече от половината от световните риболовни кораби се намират там. Следователно регионът е от жизненоважно значение за смекчаване на последиците от изменението на климата и защита на крехкия екологичен баланс на нашата планета.

И тогава идва атаката срещу Китай. „През последните години геополитическата динамика в Индийско-Тихоокеанския регион доведе до засилена конкуренция, включително напрежение относно спорни територии и морски зони. Налице е значително натрупване на военна мощ, включително от Китай, като делът на Индийско-Тихоокеанския регион в глобалните военни разходи се увеличава от 20% от общите глобални разходи през 2009 г. на 28% през 2019 г. Демонстрациите на сила и засиленото напрежение в регионалните горещи точки като Южната и Източната част на Китайско море и Тайванския проток могат да окажат пряко въздействие върху европейската сигурност и просперитет. Засилват се хибридните заплахи, включително в областта на киберсигурността.

Демократичните принципи и правата на човека също са застрашени от авторитарните режими в региона. Усилията за създаване на равни условия в световен мащаб въз основа на прозрачни търговски правила все повече се подкопават от нелоялните търговски практики и икономическата принуда ... "

Стратезите от ЕС, копирайки фразеологията на Вашингтон, обявяват намерението си да „прокарат международен ред, основан на правила“. Брюксел възнамерява (на ниво реторика):

- Да укрепва и защитава международен ред, основан на споделени ценности и принципи, включително зачитането на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;

- да насърчава еднакви условия и отворена, справедлива среда за търговия и инвестиции,

- да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие, решавайки проблемите на изменението на климата,

- да участва в двустранно и многостранно сътрудничество с партньори за постигане на целите на Парижкото споразумение за изменението на климата и Конвенцията за биологичното разнообразие;

- да поддържат сътрудничество, като вземат предвид възгледите на гражданското общество, частния сектор, социалните партньори и други ключови заинтересовани страни;

- да участвайте в развитието на Индийско-Тихоокеанския регион като партньор в усилията ни за повишаване на осведомеността за въздействието на глобалните демографски тенденции.

Ако вземем опита на Европейския съюз при сключването на многостранни споразумения, практическото прилагане на новата Стратегия ще се фокусира върху регулирането на тарифите за стоки и услуги, включително Общата схема на преференции, която е валидна за редица държави. Пакистан, Шри Ланка и Филипините вече си сътрудничат с ЕС в рамките на споразумението ОСП + (което се фокусира върху устойчивото развитие).

Европейският съюз възнамерява също да сключи търговски сделки с Австралия, Нова Зеландия и Индия. Преговорите вече започнаха.

През лятото Европейският парламент и Съветът на Европа стартираха инициативата „Глобална Европа“, която има силно ударение върху екологията и се вписва в географията на Индийско-тихоокеанския регион. Освен това ЕС ще сключи споразумения за дигитално партньорство с Япония, Южна Корея и Сингапур, като разшири този модел и в други страни.

В областта на образованието ще се прилага програмата Еразъм+. В областта на сигурността опитът на флотите на държавите от ЕС в различни мисии ще бъде разширен от Индийския до Тихия океан. Европейското присъствие в Южния Тихи океан ще бъде консолидирано под прикритието за борба с пирати, контрабандисти и наркотрафик. ЕС също така има проект, наречен Засилване на сътрудничеството за сигурност в и с Азия, където основните партньори на Европейския съюз са Индия, Индонезия, Япония, Корея, Сингапур и Виетнам. Европейски военни експерти вече са разположени в Индонезия и Виетнам.

Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Корея и Япония са посочени в новата стратегия като „страни с еднакво мислене“, които могат да бъдат включени в програмата „Хоризонт Европа“. Япония и Индия са отбелязани като важни партньори при установяване на връзки с целия регион. И накрая, се посочва необходимостта от „проучване на начините за осигуряване на разширено разполагане на военноморски сили от държавите-членки на ЕС, за да се подпомогне защитата на морските линии на комуникация и свободата на корабоплаването в Индийско-Тихоокеанския регион“.

Тъй като Китай практически не фигурира сред партньорите, посочени в новата стратегия на ЕС, може да се заключи, че Европейският съюз ще засили присъствието си в Азия и Океания за сметка на Китай. Това е „международният ред, основан на правила“, наложен от висшите американски партньори на ЕС.

Превод: В. Сергеев