Европа търси ново място на света и младият френски президент се отнася към тези, които са най-активни в инициирането на тази дискусия. Макрон вече призна, че без нормални отношения с Русия Европа няма шансове да придобие геополитическа самостоятелност и призова към преосмисляне на руската насока в европейската политика. А в новото си интервю той се опита да обясни нуждата от сближаване с Русия не само с европейските интереси, но и с това, че уж и за самата Москва това ще бъде най-добрия и най-вероятен избор. За това той изложи три възможни, според него, стратегии за Русия.
Първи сценарий: Русия се опитва да възстанови статута си на свръх-държава, опирайки се на собствените си сили. Той нарича това самостоятелен „православен консервативен проект”, смята го твърде сложен за осъществяване и казва, че не вярва в този вариант. Видите ли, макар и Западът със своите грешки сам да е дал на Русия преимущество, самостоятелно едва ли ще ѝ стигнат силите. Защо? Защото БВП на Русия е като на Испания, населението старее и намалява. При това на увеличаването на населението чрез миграционна политика пречи на „идеологическия модел”, основан на консерватизъм и национална идентичност”, заради което руснаците се опасяват от обкръжилите ги мюсюлмани.
Вторият сценарий е евразийският модел. Но тук доминира Китай. И уж заради това евразийската ориентация на Русия не може да бъде балансирана. Макрон отбелязва, че „руският президент отива все по-далеч от президента на КНР Си Цзинпин. Той вижда, че всичко се променя и не съм убеден, че му харесва”. Напомняйки, че Путин е дете на Санкт Петербург (видимо, имайки предвид - велик европейски град”, Макрон допълва: „Не вярвам и за секунда, че неговата стратегия е да бъде васал на Китай”.
Така Макрон плавно преминава към третия сценарий – балансиран модел на партньорски отношения с Европа. Да, признава Макрон, сега Путин гледа на Европа като на васал на САЩ, а на ЕС като троянски кон на НАТО, който има намерение да се разшири до границите на Русия, затова е и застанал на пътя на консервативния антиевропейски проект: „Но не разбирам как в дългосрочна перспектива неговият проект може да остане различен от партньорски проект с Европа”.
А това, според Макрон, е нужно и на Европа. „Ако искаме да изградим мир в Европа, да възстановим европейската стратегическа автономия, трябва да променим нашата позиция по отношение на Русия”. Това може да отнеме десет години, „но ние имаме право да не бъдем преки врагове с враговете на нашите приятели”.
Така Макрон вярва или поне иска да вярва, че Русия не може да се размине с партньорските отношения с ЕС, защото няма алтернатива. Тук всичко е много хитро и тенденциозно, макар и да е оправдано от гледна точка на европейските интереси.
Какви варианти предлага Макрон на Русия? Самостоятелна велика държава, евразийска държава и партньор на Европа. Първите два вредят и са рисковани, казва той, затова нека се живее приятелски с Европа.
Русия изобщо не е против нормалните и дори близки отношения с ЕС, но тя никога няма да бъде негов партньор в разбирането на Макрон. Защото тя ще осъществява първите два сценария, а третият ще го изгради за нас самата Европа.
Сравнението на нашия БВП с испанския е некоректно, защото настоящата роля и място на Русия в световната икономика не съответства на нашия потенциал. Страната може да стане една от петте водещи икономики на света – това е въпрос на време. При това нейното влияние на световната икономика ще превишава размера на БВП. Демографският проблем също не е препятствие за самостоятелно развитие и макар и наистина да ни е крайно необходимо да увеличим раждаемостта, никой в ръководството на страната дори не разглежда варианта Русия да бъде заселена с мигранти.
И не заради страха пред мюсюлманите (които Русия си има - 20 милиона), а заради желанието да се съхрани и развие руската цивилизация, а не да се водят експерименти над собствената страна. И защото самата логика на Макрон – да се вкарат мигранти, за да се вдигне БВП е напълно вредна. Мигрантите може да имат за известно време икономически ефект, както става във ФРГ през 60-те и 70-те години. Но мащабната миграция с представители от други цивилизации води с времето до такова количество в приемащото ги общество, че ръстът на БВП не е оправдание.
Русия иска да бъде самостоятелна велика сила, но не с мащаба на СССР, ако говорим за външната експанзия – политическа и икономическа. За нас в близките десетилетия е актуално увеличаването на вътрешната мощ и реинтеграцията на постсъветското пространство. И ръстът на нашата активност на световната арена цели по-добри условия за изпълнение на тези две задачи.
Русия не иска да бъде свръх-държава в терминологията от времената на американско-съветското противостоене не защото има по-малко сили, а защото светът се е променил и ще се променя и занапред. Но трябва да се сменя именно при нашето активно участие, като велика самостоятелна държава.
Но Русия ще осъществява и дори вече осъществява евразийския сценарий. Макрон специално или не го свежа до отношенията между Москва и Пекин,но той е значително по-сложен. Китай ще бъде най-силната икономически държава на света за XXI век. Но това не значи, че руската евразийска стратегия се описва през призмата на руско-китайските отношения. Истинският евразийски сценарий за Русия се състои в обръщане от Запад на Изток, не за да се заменят едните с другите, а за да се осъзнае собствената уникалност и да се възползва от плодовете ѝ.
Русия не е Запад и не е Изток, Русия е самостоятелна и потенциално самодостатъчна цивилизация. Но при нас се е образувало силно несъответствие по отношение и връзките със Запада (изразява се включително и в неравномерното развитие на териториите на нашата страна). Сега трябва да заложим на източното и южното направление, където има множество страни и сили, които са ни интереси, и които също се интересуват от нас. От Турция до Корея и от Иран до Япония, от Индия до ислямския свят като цяло. Евразийският път не отменя връзките с Европа, просто ги лишава от статута на безалтернативни.
Затова и третият сценарий, описан от Макрон като неминуем за Русия всъщност е такъв за Европа. На Европа стратегически ѝ е нужна Русия, къде повече, отколкото тя на нас. В настоящата конфронтацията вината лежи напълно на европейската страна. Защото тя първоначално, макар и по атлантическа инициатива, посегна върху част от руския свят, върху Украйна. Тоест осъществи акт на открита геополитическа агресия. А след това, след руския „кримски отговор”, последва отново англосаксонската воля, присъедини се към опитите Русия да бъде изолирана и наказана. В крайна сметка тя демонстрира всички качества на васал на атлантистите и подкопа в очите на Русия своята репутация на надежден партньор.
Сега, все по-силно замисляйки се за самостоятелен живот в постатлантическия свят, Европа зове Русия да изградят съвместно бъдеще. Но Русия ще има самостоятелно бъдеще, в което ще има място и за нормални, дългосрочни отношения с Европа. Самостоятелна Европа, каквато тя предстои да стане. Не за наша сметка и не за сметка на нашите геополитически интереси, но с нашата помощ, ако събере смелост да поиска такава.
Превод: В.Сергеев
