Европа

Bloomberg: 2020 година може да бъде запомнена от Европа не само с коронавируса, но и с радикалната трансформация

/Поглед.инфо/ За Европейския съюз 2020 г. може да бъде запомнена не само с коронавирусната пандемия, но и свързаното с нея радикално преструктуриране и нарушаване на редица икономически табута, пише Bloomberg. Според агенцията ЕС предлага да се създаде стимулиращ пакет в размер на €750 млрд, който ще бъде разпределен под формата на безвъзмездни средства и който също може да проправи пътя за реформа на общоевропейската данъчна система.

4820 прочитания
Bloomberg: 2020 година може да бъде запомнена от Европа не само с коронавируса, но и с радикалната трансформация

Европейският съюз не е в състояние да отговори на очакванията, когато става въпрос за разработване на мерки за смекчаване на икономическата криза. Речта на Урсула фон дер Лайен в Европейския парламент, в която тя говори за фонда за справяне с последиците от пандемията на коронавирус, може и да влезе в учебниците по история, пише Bloomberg.

Председателят на Европейската комисия обяви пакет от мерки за икономическо възстановяване на стойност €750 млрд. Правителствата на ЕС трябва да се съгласят на този план, но редица северни членки на ЕС - по-специално Холандия и Австрия - вероятно ще се противопоставят. „Въпреки това, ако крайната сделка е поне малко подобна на тази, която фон дер Лайен предлага, тогава това събитие ще отбележи радикална трансформация на Европа“, отбелязва агенцията.

Според плана Европейската комисия ще заеме значителна сума пари на финансовите пазари и ще ги разпредели между членовете на ЕС през периода от 2021 до 2024 година. Колкото повече държавата е пострадала от коронавируса икономически, толкова по-голям ще бъде делът на средствата. В същото време €560 млрд ще отидат за нуждите на Фонда за възстановяване и финансова стабилност, който ще бъде на разположение на националните правителства. €31 млард ще бъдат запазени за подкрепа на кредитоспособни компании, които в момента се нуждаят от помощ, а €9,4 млрд ще бъдат изпратени за подготовка за посрещането на бъдещи кризи в здравеопазването.

Главните получатели на тези мерки ще бъдат Италия и Испания, докато Германия няма да се възползва особено от това. В същото време ЕС ще върне парите на инвеститорите от собствения си джоб за четири десетилетия.

Междувременно създаването на такъв фонд нарушава редица европейски табута, отбелязва Bloomberg. Първо, благодарение на подобни мерки Европейската комисия ще може да заеме на финансовите пазари много повече пари, отколкото беше възможно преди. Не говорим за класически „еврооблигации“, тъй като членовете на ЕС все още ще трябва да плащат вноските си в европейския бюджет на индивидуална основа и те ще се изчисляват въз основа на съотношението на дълга към БВП. Въпреки че се приема, че подобен механизъм е по-вероятно изключение, той може да бъде много полезен, ако ЕС реши да премине към данъчен съюз.

Втората основна промяна е, че две трети от тези пари ще бъдат разпределени като безвъзмездни средства. Този елемент от схемата е най-спорен и по време на предстоящите преговори най-вероятно ще бъде значително коригиран. В този случай разпределението на парите ще се извърши при определени условия: по-специално за получаването им правителствата ще трябва да представят програми за реформи. Независимо от това подобни безвъзмездни средства са ясна стъпка напред, като се има предвид, че по-рано ЕС можеше да предлага само кредитни линии.

Последното табу, което съвсем вероятно ще потъне в забрава, се отнася до общоевропейската данъчна система. Европейската комисия ще създаде допълнителни източници на доходи, с които ще бъде възможно връщането на пари на инвеститорите. Сред тези източници са екологичните данъци и такси от многонационалните компании. Този елемент от схемата изглежда най-мъглив, но е изпълнен с неизмерими дълбочини. По-специално подобна мярка ще постави основата на хазната на ЕС, която ще може да разпределя парите си, както сметне за добре.

Въпреки това, на фон дер Лайен няма да й бъде лесно да убеди да се съгласи с този план така наречената "пестелива четворка", състояща се от Швеция, Дания, Австрия и Холандия. Тези страни предпочитат конвенционалните заеми, опасявайки се от неподходящо изразходване на средствата.

Страните от Източна Европа винаги са използвали най-вече европейските пари, но този път пандемията не ги удари твърде силно, следователно мерките за икономически стимули са предназначени главно не за тях. В този контекст, предполага Bloomberg, ще бъде интересно да се проследи коя позиция заемат, като се има предвид, че приемането на предложението изисква единодушното одобрение на всички членове на ЕС.

Поне председателят на Европейската комисия може да разчита на Франция и Германия - най-големите зверове в ЕС . Испания, Италия и другите южни страни очевидно възнамеряват да подкрепят предложението, като се има предвид, че те ще получат по-голямата част от парите. Може би политическите звезди най-накрая се сближиха. И ако това е вярно, то 2020 г. в Европа може да бъде запомнена не само с пандемията“, заключава агенцията.

Превод: М.Желязкова

Още от Свят

Проф. Румен Гечев: Брюксел рискува милиарди, Германия се променя, а БРИКС настъпва
Свят

Проф. Румен Гечев: Брюксел рискува милиарди, Германия се променя, а БРИКС настъпва

/Поглед.инфо/ Какво ще стане, ако ЕС премине от замразяване към конфискация на руските активи и кой ще плати сметката при бъдещи съдебни претенции? Във втората част от разговора ми с проф. Румен Гечев обсъждаме риска за България, политическия трус в Германия и възхода на AfD, отслабването на старите европейски партии и голямото пренареждане извън Европа. Докато Брюксел търси пари и решения, Китай, БРИКС и ШОС разширяват икономическото си влияние. Къде остава България в тази промяна?

13.09.2026 18:30
Дарина Григорова: Войната няма да свърши само с дипломация – решението ще дойде на бойното поле
Украйна

Дарина Григорова: Войната няма да свърши само с дипломация – решението ще дойде на бойното поле

/Поглед.инфо/ Какво всъщност стои зад новата дипломатическа совалка между Вашингтон и Москва и възможно ли е Украйна вече да е само част от много по-голям руски-американски разговор? В първата част на разговора ми с Дарина Григорова обсъждаме преговорите около войната, ролята на САЩ и Европа, интересите на Ватикана, преследването на православието и историческите корени на украинския радикален национализъм. Според проф. Григорова военните действия и дипломацията ще вървят паралелно, а изходът от конфликта ще определи бъдещето не само на Украйна, но и на отношенията между Русия и Запада.

13.09.2026 18:00
Зад завесата на Лиман: Украинската пехота влезе в „сивата зона“, но цената се плаща в техника и кръв
Свят

Зад завесата на Лиман: Украинската пехота влезе в „сивата зона“, но цената се плаща в техника и кръв

/Поглед.инфо/ Контраофанзивата на въоръжените сили на Украйна в Краснолиманското направление, рекламирана от киевската пропаганда като стратегически обрат, бързо навлезе в фаза на кърваво изтощение. Според оперативни данни и източници от бойното поле, украинското командване е хвърлило значителни резерви в опит да прекъсне руските логистични пътища към река Жеребец. Напредването на ВСУ обаче се сблъска с плътен въздушен и артилерийски огън на Въоръжените сили на РФ, превръщайки завзетите тактически позиции в термична капана без възможност за окопаване и разполагане на бронетехника.

13.09.2026 17:15
Европа загуби ресурсното състезание: Промишленият упадък на Запад спрямо производствената база на Изток
Европа

Европа загуби ресурсното състезание: Промишленият упадък на Запад спрямо производствената база на Изток

/Поглед.инфо/ Структурната криза в Западна Европа навлиза в фаза, в която системните пропуски в публичното финансиране и критичната инфраструктура вече не могат да бъдат прикривани. Натрупването на бюджетни дефицити в ключови държави от Еврозоната, съчетано с пълното прекъсване на евтините суровинни доставки, поставя под въпрос дългосрочната конкурентоспособност на западноевропейската промишленост. Докато разходите за обслужване на държавните дългове растат, а финансовите ресурси се пренасочват към външнополитически и военни траншове, фундаментални сектори като транспорта, пожарната безопасност и тежката индустрия остават без необходимите капитални инвестиции.

13.09.2026 17:10
Парадоксът 2030: Защо европейският фалит и паниката на елитите в Брюксел водят до нов военен сблъсък
Свят

Парадоксът 2030: Защо европейският фалит и паниката на елитите в Брюксел водят до нов военен сблъсък

/Поглед.Инфо/ Заплахата от прекършване на европейската икономика под натиска на азиатската конкуренция и загубата на евтините руски суровини кара политическия елит в Брюксел и ключовите европейски столици да търси изход в пълномащабна милитаризация. Според редица руски икономически и политически анализатори, планираният скок във военните разходи на Съюза до края на десетилетието не е резултат от реално военно планиране, а от икономическа паника и опит за спасяване на индустриалната база чрез държавен дълг. Твърди се, че стратегическите сметки на Запада се основават на хипотезата за вътрешно изтощение на Руската федерация към 2029–2030 г. – изчисление, което според критиците на Запада повтаря исторически грешки от миналото. Доколко обаче тези прогнози отчитат реалното състояние на европейското общество и способността на Москва за възпиране?

13.09.2026 17:05
Иран получава неочаквана подкрепа! Йеменският възел в Червено море застрашава глобалната морска търговия през Баб ел-Мандеб
Свят

Иран получава неочаквана подкрепа! Йеменският възел в Червено море застрашава глобалната морска търговия през Баб ел-Мандеб

/Поглед.инфо/ Контролът върху бреговата линия на Червено море и ключовите морски артерии около пролива Баб ел-Мандеб се превръща в централна точка на напрежение между регионалните сили, западните коалиции и местните фактори в Йемен. Влошаването на сигурността в района застрашава глобалните търговски потоци, докато стратегическите сметки на Рияд и Вашингтон се сблъскват с новата геополитическа реалност на терен. Анализът разглежда динамиката на конфликта, историческите корени на йеменското разделение и риска от по-нататъшна ескалация в района на Персийския залив.

13.09.2026 17:01
Зеленски поиска среща с Путин на форума на Г-20 в Маями
Украйна

Зеленски поиска среща с Путин на форума на Г-20 в Маями

/Поглед.инфо/ Зачестяват публичните изявления на украинското ръководство, настояващи за директен разговор с руската страна на предстоящия форум на Г-20 в Маями. В същото време водещи западни издания радикално промениха тона си, описвайки задълбочаващата се системна криза в Киев. Финансовият натиск върху Европейския съюз се увеличава, а отпуснатите траншове покриват едва малка част от заявените нужди, което поставя под въпрос по-нататъшната подкрепа.

13.09.2026 16:53
Индия и Русия рестартираха BRICS Pay: Новата децентрализирана мрежа заобикаля контрола на SWIFT
Свят

Индия и Русия рестартираха BRICS Pay: Новата децентрализирана мрежа заобикаля контрола на SWIFT

/Поглед.инфо/ Споразумението между Руския фонд за директни инвестиции (РФПИ), BRICS Pay и индийските им партньори превежда амбицията за независима платежна архитектура от фазата на декларациите към практическото интеграционно мащабиране. Системата обединява руската SPFS, китайската CIPS, индийската UPI и бразилската Pix, създавайки децентрализирана платформа за разплащания в национални валути. Потенциалният отговор на Запада и заканите на Доналд Тръмп за 100% мита ускоряват този процес, поставяйки под въпрос абсолютния монопол на SWIFT.

13.09.2026 16:50