Какво е обратното на политиката? Символичната политика. Тази неделя именно тя надделя в Швейцария. Около 52% от гражданите са гласували за конституционната забрана на облеклото, което напълно скрива лицето, съобщава Der Spiegel.
Разговорната версия на темата е за „забраната на бурките“, въпреки че бурка е дреха от Афганистан, която според експерти не се носи от никоя жена в Швейцария.
Инициативата беше насочена предимно срещу мюсюлманския женски покров, който крие лицето, никаб. Носи се в Швейцария само от около 30 благочестиви мюсюлманки и понякога от туристки от страните от Персийския залив. Тези хора обаче рядко стават обект на дебати, обикновено става въпрос за самия принцип.
Решението на референдума е горчив сигнал. За пореден път десните популисти в европейска държава успяха да настроят гражданите срещу мюсюлманите и да превърнат тези настроения в закон, който не променя нищо по същество, ала символично променя много.
Член 10а, който ще бъде включен в швейцарската конституция, е втората разпоредба, приетачрез референдум, насочена пряко към мюсюлманите. Това им сигнализира: вие сте под специален надзор и сте добре дошли тук само в ограничена степен.
Още през 2009 г. конституцията беше изменена, за да забрани строежа на минарета в страната. Зад двете инициативи стоеше десният консервативен комитет на политика от Швейцарската народна партия Валтер Вобман, който се готви да защитава „доминиращата християнска култура“ на Швейцария и предупреждава за рисковете от „ислямизацията“ на страната.
Изминаха седем години, откакто швейцарските десни консерватори отпразнуваха победата си на спорен референдум: за изненада на правителството и политическия истеблишмънт, инициативата „Против масовата имиграция“ беше одобрена с мнозинство. Оттогава обаче национално консервативната Швейцарска народна партия се бори да се справи с новите предизвикателства, свързани с миграцията и политиката на идентичност: нейните инициативи като правило се проваляха.
Инициативата, забраняваща скриването на лицето на обществени места, даде на десните консерватори неочаквани съюзници: донякъде левият лагер също му съчувстваше, а феминистките също гласуваха за забраната. Те са убедени, че мюсюлманското облекло, което скрива лицето, прави жените невидими и потиска волята им.
От една страна, това е разбираемо: никабът, който обикновено се обсъжда в Европа, противоречи на просветения и равноправен образ на жената. От друга страна, този аргумент няма нищо общо с феминизма, той по никакъв начин не се интересува от жените, чиято позиция трябва да бъде укрепена.
Във Франция подобни забрани доведоха до по-нататъшна изолация и радикализация на засегнатите групи. Парадоксално, но изведнъж повече жени започнаха да носят никаб публично. Политическият ислям може да инструментализира подобни забрани като аргумент срещу държавата, която не се интересува от своите граждани.
Всеки, който наистина възнамерява да провежда политики, които защитават правата на жените-имигрантки и иска да помогне на потиснатите, трябва да започне с други инициативи и области, пише авторът. Например задължителните курсове по немски могат да бъдат полезни. Програмите, които запознават хората с политическите и социалните им права, показват образователните пътеки, предлагат правна подкрепа и изграждат социален опит, също са добри идеи. Освен това трябва да се засилят програмите за борба с домашното насилие.
Най-важен обаче е принципът, залегнал във всички европейски конституции: всички хора са равни пред закона. Конституционната забрана на едно облекло не е либерална, затова много политици правилно се противопоставят на забраната.
От това можем да направим „отрезвяващо заключение“: днес в Швейцария победиха онези, които не искат да говорят с мюсюлманите, но искат да говорят за мюсюлмани. И тези, които се занимават със символична политика за сметка на малко малцинство. Победата им с малка разлика е победа на невежеството, пише Der Spiegel.
Превод: ЕС
